Вампирите и градът полностью

Когато влязоха в църквата, Дарси беше ужасена да види как всички гости бяха седнали на местата от страната на младоженеца. Разбира се, всички бяха вампири от сборището на Роман, но все пак, тя си помисли, че някой трябва да накара Шана да се почувства добре дошла. Така че тя седна от страната на булката. Ванда и Маги се бяха присъединили към нея, но останалите дами от бившия харем бяха отказали. Те бяха седнали от другата страна на пътеката, като си шепнеха една на друга. Беше събота вечер и всички чакаха сватбата да започне.

И чакаха.

Грегори най-накрая беше отишъл да провери какво забавя церемонията.

— Изглеждаш чудесно, Дарси — прошепна Маги.

— Благодаря. Ти също. — По рано през нощта, Дарси, Ванда и Маги бяха хукнали към Мейси, за да си потърсят модерни нови рокли за сватбата. Дарси носеше тясна копринена рокля с цвят на кестен с подходящо, искрящо сако. Маги беше облякла яркорозова рокля с множество ресни и пайети. Роклята на Ванда беше плътно прилепнала, секси и лилава, за да подхожда на косата й.

За нещастие, останалите дами бяха облечени изцяло в стила на техния стар свят. Балната рокля на Кора Лий бе с кринолин, с множество от дантелени волани, които изглеждаха все едно са нападнати от армия копринени панделки и цветя. Цялата, огромна зверщина беше ярко жълта, като нарцис, което я правеше да изглежда повече като училищен автобус, отколкото като деликатно цвете.

Главата на принцеса Джоана бе покрита с воал, закрепен с най-фината й, златна диадема. Под брадичката й беше пъхната бяла пребрадка. Нейната тъмнозелена рокля бе с дълъг шлейф на гърба, а мантията й беше украсена с бродерия. Накичен със скъпоценности колан висеше хлабаво на бедрата й.

Дори Мария Консуела се беше пременила с любимата си шапка — конусовидна, сложена на върха на главата й и покрита с прозрачен, мрежест воал. Разкроените ръкави на вълнената й рокля висяха до коленете й, а маншетите бяха украсени с кожа.

Вратата на църковната канцелария се отвори и Грегори се появи с разтревожено изражение. Той тръгна към тях.

Дарси стана и забърза по пътеката.

— Какво става?

Бившият харем се наведе към тях, за да слуша.

— Не знам — каза тихо Грегори, но Дарси беше сигурна, че вампирите могат да го чуят със свръхразвития си слух. — Майка ми трябваше да е тук преди двадесет минути. Надявам се, че е добре.

— Опита ли да й звъннеш? — Дарси също се притесни. Майката на Грегори, Радинка, беше изписана от болницата преди няколко дни. Бе ранена при последната атака на Истинските над Роматех. Също така беше помогнала на Шана, така че тя я беше поканила да бъде помайчима на сватбата.

— Мобилният й телефон е изключен — отговори Грегори. — Опитах се да се обадя на Ангъс, защото на него бе възложено да доведе Шана и майка ми тук, но той не отговаря. Нещо сериозно се е объркало.

Жените от бившия харем започнаха като обезумели да шепнат една на друга. Новината се разпростря из църковните пейки докато всички гости тихо обсъждаха въпроса. Дарси се запита дали Истинските стояха зад това. Те бяха група от вампири, които яростно мразеха Роман. И след като вярваха в свещеното вампирско право да се хранят от хора, те бяха отрекли синтетичната кръв на Роман и периодично правеха гадни неща, като да бомбардират Роматех Индъстрис.

Грегори въздъхна.

— Никой не си вдига проклетия телефон. Свещеникът не е тук. Не знам какво да правя.

— Знам какво се е случило! — Принцеса Джоана вдигна ръце триумфално. Пръстените й със скъпоценни камъни заискриха на светлината на свещите. — Сватбата е била отменена. Господарят е дошъл на себе си и е отхвърлил тази отвратителна смъртна жена.

Конусовидната шапка на Мария Консуела се залюля, когато тя закима ентусиазирано.

— Той е осъзнал колко по-нисша е тя. Дева Мария, беше отговорено на молитвите ми. — Тя вдигна броеницата си и целуна скъпоценния кръст.

— Изчакайте малко — намръщи им се Грегори. — Аз харесвам Шана.

— Аз също — застана Дарси в защита на булката.

— Ха! — Принцеса Джоана им се усмихна подигравателно. — Очаквах да застанете на нейна страна. Вие модерните типове винаги се държите заедно. Хленчите, че сте чувствителни към нуждите на другите хора и все пак не ви пука за нашето страдание. Тази смъртна мръсница открадна господаря ни и нашия дом!

— Мога да потвърдя… — Кора Лий отвори дантеленото си жълто ветрило. — Никога не съм била така унижавана през целия ми живот.

Лейди Памела Смайт-Уортинг извади носната кърпичка от копринената си чантичка и леко я допря до очите си.

— Да се понесе такова нещо бе прекалено ужасно. Ако не бях благословена с такава чудна физика, щях да си угасна в крайно отчаяние.

Просто продължи и угасни, помисли си Дарси със стон. Беше толкова изморена от безкрайните оплаквания на жените. Никога не им беше хрумвало в действителност да направят нещо относно съдбата си, освен постоянно да се оплакват.

Мария Консуела тракаше с мънистата на броеницата си.

— Този ужас дойде толкова неочаквано. Напомня ми на нощта, в която бях измъкната от стаята за мъчения на Испанската инквизиция.