Вампирите и градът полностью

Остин се заслуша внимателно, но успяваше да долови само шумоленето на листата от вятъра и напрегнатото дишане на Ема. Затвори очи и се концентрира. Нападателят лесно можеше да заглуши виковете на жертвата си, но тя все още можеше да вика в ума си. Преди време в Източна Европа, беше намерил група жени и деца в подземна зала за мъчения, като се беше настроил да долавя мълчаливите писъци от вътрешна болка.

О, боже, помогни ми!

— Ето там. — Остин посочи големия оголен гранитен блок. От отдалечената страна бе нападната някаква жена. Извади револвера си и даде знак на Ема да отиде надясно. Тя тръгна тихо, издърпвайки дървен кол от чантата си.

Той се придвижи покрай скалния блок, но спря, когато чу женско скимтене. Страхотно. С неговия късмет щеше да попадне на двойка любовници. Той скочи иззад камъка, насочил пистолет към тях. Майко мила, това беше нещо истинско. Два мъжки вампира бяха приковали жена към камъка. Единият я хапеше по врата, другият издърпваше панталоните й надолу по краката. Копелета!

— Освободете я! — Той се приближи бавно, пистолетът му не помръдваше.

Вторият вампир се отдръпна от панталоните на жената и се обърна да погледне Остин. Остави ни, смъртна отрепка, и забрави какво си видял.

За щастие, мисловната команда на един вампир имаше малък ефект върху Остин. Той я чу и я отхвърли настрани.

— Няма да си тръгна. Но ти ще го направиш. Завинаги.

Вампирът се засили към него със свистене.

— Как смееш да не ми се подчиняваш? Ти, глупак такъв, не можеш да ни спреш.

— О, така ли? — Остин отбеляза руския акцент на вампира, докато се прицелваше и натисна спусъка.

Вампирът потрепери и сграбчи рамото си, където кръвта се процеждаше от раната. Лицето му се изкриви от болка.

— Какво си направил?

— Използвах сребърни куршуми. Причиняват доста болка, нали?

Вампирът изръмжа и скочи напред. Остин стреля отново и вампирът падна на колене. Междувременно, другият отдръпна зъбите си от врата на жената и се обърна към Остин.

— Ти, мръсен сволоч11 — извика той и издърпа момичето пред себе си за защита. — Мислиш, че няколко сребърни куршума ще ни спрат?

Остин изруга тихо. Не можеше да стреля, докато вампирът използваше жената за щит. Придвижи се бавно наляво, в търсене на удобна позиция за прицел.

Раненият вампир се издигна във въздуха и бавно се приземи на краката си. От двете му рани капеше кръв и той оголи зъби с ръмжене.

— Аз съм по-силен от теб. Не можеш да ме спреш.

— Може би не, но пък мога много да се забавлявам, докато опитвам. — Остин го простреля отново. Той изрева от болка и рухна върху земята.

— Сволоч! — Първият вампир тръгна към Остин, влачейки жената със себе си. — Ще умреш!

Неочаквано той спря рязко. През лицето му мина шокирано изражение, а след това и израз на болка. Освободи жената, която се свлече на земята. Изви гръб и изпусна дълъг стон, докато накрая тялото му се разпадна на прах.

Ема стоеше там, на неговото място, все още стискайки дървения кол, който беше забила в гърба му. Гледаше надолу към купчината прах пред черните й спортни обувки.

— Направих го — прошепна тя. — Убих вампир.

Вторият вампир бързо се изправи на крака.

— Кучка такава! Ти уби Владимир!

— И сега е твой ред. — Ема тръгна към ранения вампир с вдигнат кол.

— Това няма да ти се размине. Владимир ще бъде отмъстен! — Раненият вампир затрептя във въздуха, след което изчезна.

— Не! — Ема хвърли кола към него, но той се беше телепортирал на безопасно място и колът просто прелетя през въздуха. — Не, по дяволите!

Остин се затича към раненото момиче, изваждайки мобилния си телефон. Набра 911, след което провери пулса на жената.

— Имам нужда от линейка. Бързо. Тя умира. — Пулсът на врата й беше много слаб. Той даде указания за местоположението им, докато Ема почистваше местопрестъплението. Прибра дървения кол и разпръсна купчината прах на Владимир.

— Направихме го! — Ема размаха триумфално юмруци във въздуха. — Нашето първо убийство! Не си ли доволен, че дойдохме?

— Да, доволен съм. — Ако не бяха минали по това време от тук, горката жена щеше да бъде изнасилена и убита от тези проклети вампири. Те наистина бяха демони. Работата му отново придоби смисъл. Вампирите бяха зло и заслужаваха да умрат.

И Остин знаеше какво трябва да направи. Щеше да предупреди Шон, че дъщеря му се готви да се омъжи за демон.

— Колко е часът? — прошепна Маги. Въртеше се, докато се опитваше да намери по-удобна позиция върху твърдата дървена църковна пейка.

— Не знам — отвърна й шепнешком Дарси. — Около пет минути по-късно от последния път, когато ме попита.

Ванда изсумтя.

— И около десет минути след бедствието! — оживеният й глас проехтя под високия сводест таван.

— Шшт! Не толкова високо. — Маги погледна през пътеката към другите гости на сватбата.