Как, по дяволите, се канеше да го спре? Привличането, което изпитваше към него бе излязло наяве. Не би го пренебрегнал, не и след като се чувстваше по същия начин.
— Ще се чуваме. — Той прибра листчето в джоба си и си тръгна.
Докато шофираше на път за вкъщи, набра номера от бележката и си уговори среща за портрета. Художникът работеше само нощно време и Остин предположи, че е вампир.
Започна да набира номера на Шон, после спря. Как ще му каже за сватбата? Шон щеше да използва всичките си ресурси, за да открие кога и къде ще е церемонията. И после щеше да нареди на екипа да нападне с арбалети и да стреля с дървени стрели по всеки, който им се изпречи. А Дарси щеше да бъде там. Ами, ако бъде наранена или убита? И всичко, защото беше подал информацията на Шон. Как би могъл да живее със себе си, ако Дарси бъде наранена?
Тя наистина мислеше, че Шана и Роман са прекрасна двойка. Как би могъл един смъртен да каже същото нещо? Но тя познаваше и двамата. Може би беше права. Остин бе видял Роман и Шана заедно в Сентрал парк. Двамата се прегръщаха и изглеждаха истински щастливи.
Шана се беше опитала да убеди екипа от операция „Колове“, че Роман е добър човек. Той бе изобретил синтетичната кръв, която беше спасила милиони човешки живота. И според Шана, насърчавал хиляди вампири да се откажат от истинската кръв за сметка на синтетичната, като по този начин защитавал хората от нападения. Шон бе отхвърлил всичките й твърдения, обявявайки ги за резултат от промиването на мозъка й, но сега Остин не беше сигурен дали е така.
Майко мила, каква каша. Стисна силно кормилото. За пръв път в кариерата си беше силно изкушен да не предаде важна информация на началника си.
Остин прекара остатъка от нощта, гледайки още от записаните репортажи на Дарси за местния новинарски канал 4. Докато гледаше, се опитваше да разреши дилемата, в която се намираше. Беше съставил списък с вампирите, идентифицирани през последните няколко дни. В него бяха двете приятелки на Дарси — Маги О’Брайън и Ванда Барковски. Те изглеждаха достатъчно безвредни. Добави и името на Грегори Холщайн, чудейки се каква връзка има неживият мъж с Дарси. Приятелска, след като я возеше наоколо с Лексуса си, но колко приятелска? Остин осъзна, че започва да се чувства силно собственически, щом е намесена Дарси Нюхарт.
Благодари на Бог, че не трябваше да добавя името й в списъка. Тази загадка беше разрешена. Дарси имаше пулс, така че беше смъртна. Но загадката с нейното положение все още оставаше. Защо беше изчезнала преди четири години на Хелоуин? И защо живееше в света на вампирите? И как можеше да живее сред тях толкова дълго и да остане невредима?
Възможно ли бе Шана да е права? Имаше ли фракция от миролюбиви вампири, които бяха против нараняването на хора? Остин се излегна назад в дивана, прокарвайки ръце през косата си. Преди винаги всичко изглеждаше ясно. Имаше добри и лоши момчета, и се предполагаше, че добрите трябва да спечелят. Когато работеше в Прага, лошите бяха онези, които се стремяха да избият невинни хора заради расата или религията им. Избиването на невинни ги правеше лоши. Просто и недвусмислено. Без въпроси и без съжаление.
Сега, врагът беше вампир, който избиваше невинни хора за храна и удоволствие. Трябваше да е просто и недвусмислено. Те бяха демони, които заслужаваха да умрат.
Но това беше преди да знае каквото и да е за тях. Роман Драганести щеше да се жени. Как можеше демон да се влюби? Ако те бяха зли, как можеше някои от тях да пият кръв от бутилка, да си намират работа и да гледат сапунени опери по телевизията? Колкото повече научаваше за тях, толкова по-човечни му изглеждаха.
Той простена и бавно се придвижи към леглото. Може би нещата щяха да придобият някакъв смисъл след малко сън.
Остин се събуди в късния следобед на петъка и изяде купа със зърнена закуска, докато привършваше с гледането на последните видеозаписи. Дарси беше направила репортаж за 103-тия рожден ден на Мейбъл Бринкли от Бруклин. Мейбъл беше въртяла незаконен бар през 20-те години на миналия век и бе надживяла шестима съпрузи. Тайната й за дълголетие беше глътка „Уайлд Търки“8 всеки ден. После Дарси бе отразила състезание по надяждане с каноли9 в Малка Италия, женски конкурс за красота в Куинс10 и погребението на горката Мейбъл, след като беше починала в леглото на петдесет и две годишен кубински учител по танци.
Уви, Хектор бил специализиран в румбата, но не и в оказването на спешна помощ. Остин винаги откриваше, че се усмихва по време на репортажите на Дарси. Без съмнение шефът й даваше най-неприятните истории, но тя винаги успяваше да се справи с тях с умение и чар. Не беше чудно, че всички в станцията я обичаха.
В тялото на Остин се разля вълна от ужас, когато осъзна, че последният запис не съдържа репортажи на Дарси. Това бяха други репортери с истории за нейното изчезване. Те показваха вампирския клуб и алеята в Гринуич Вилидж, където беше видяна за последно. Дори бяха фокусирали камерите върху тъмните петна от кръв върху земята. Кръвта на Дарси.
