Вампирите и градът полностью

— Нека позная. — Той посочи към номера, отпечатан на вратата. — Да не би това да е студио номер две?

Тя се усмихна.

— Да, колко умно от твоя страна. Тук снимат „На живо с…“. — Усмивката й се стопи. — Токшоуто със знаменитости. — Мили боже, тя почти каза неживи.

Не изглежда той да забеляза. Опитваше се да надникне през прозореца, но щорите бяха пуснати.

— Изглежда тъмно.

— Тези предавания са приключили за тази вечер. В момента върви последният сапунен сериал за вечерта. — Тя посочи надолу по коридора. — Студио четири, пет и шест. В тях се заснемат сапунените опери.

— А в студио номер три? — Адам отиде до там и се опита да надникне през затворените щори. — Какво става тук?

Той със сигурност бе доста любопитен.

— Това е малко студио, в което правят реклами и неща от този сорт.

— Червената лампа свети. Да не би да правят реклама сега?

— Не, не точно. — Тя едва ли можеше да обясни програмата за упражнение на вампирските зъби.

Той се загледа в контролното табло на вратата.

— Това ли е бутонът за звука?

— Не, недей. — Дарси се пресегна, за да го спре, но беше прекалено късно. Гласовете от студиото прозвучаха от малкия говорител на вратата.

— Не мисля, че може да се задържи в тази позиция много дълго — каза Грегори. — Изглежда малко странно.

— Може да го направи — настоя Джовани. — Тя е професионалистка. И изглежда толкова красива. Толкова секси.

Очите на Адам се разшириха.

— Какво правят там?

Дарси се облегна на стената.

— Нещо като… упражнение.

— Еротично упражнение? — попита Адам тихо.

— Не бих казала… — Дарси бе прекъсната от гласа на Джовани.

— Време е, bellissima. Извади ги. Покажи ми ги.

Адам я погледна скептично.

— А би ли казала порно?

— Не! — извика Дарси. — ДВК не се занимава с подобни неща.

— Точно така, bellissima! — възкликна Джовани. — Те са толкова красиви. Толкова бели и перфектно оформени.

Адам повдигна вежда. Тя потрепери.

— Не е това, което си мислиш.

— Сега ги прибери обратно, bellissima. Чак до края.

Адам се наведе по-близко, поставяйки ръка на стената до главата й.

— Може и да имам мръсно съзнание, но на мен ми звучи доста извратено.

Тя сведе поглед засрамено. Тогава осъзна, че се взира в чатала му, затова вдигна очи до нивото на неговите.

Адам се усмихна леко и на лявата му буза се появи трапчинка. Дарси трябваше да се пребори с импулса да сложи пръста си върху нея.

Той подпря ръка на стената от другия край на главата й, препречвайки пътя й за бягство.

— Доста си мислех за нашата целувка. А ти?

Тя отвори уста да излъже, но бе прекъсната от развълнувания глас на Джовани.

— Точно така, bellissima! Сега го направи в такт с музиката. — През говорителя се разля бавна джаз мелодия. Саксофонът свиреше тихо и приканващо. — Направи го пак, bellissima. Навътре и навън. Навътре и навън.

Музиката накара стената зад Дарси да вибрира. Адам се наведе по-близо и дъхът му погали челото й. Топлината на тялото му бе така изкусителна, а студът я изпълваше от толкова дълго време.

Целуна я, започвайки с челото й, след това слепоочието, после скулата й. Тя сграбчи ризата му. Между краката й се разля желание, карайки я да изпитва болка от копнеж. Той хвана крайчето на ухото й с уста и го засмука.

Тя изстена. Какво правеше? Бе се заклела никога повече да не губи контрол. Освен това по всяко време някой можеше да мине по коридора.

— Не. — Тя блъсна рамената му.

Той отстъпи назад, очите му изгаряха от желание.

— Защо не?

— Това е работното ми място — пое си рязко дъх Дарси. — Някой може да ни види — завърши тя и изключи говорителя.

— Нека идем у нас.

— Не — отказа тя и се отправи надолу по коридора. Каква глупачка беше само да се поддаде така. И какво ставаше с Адам? Дали секси приказките и музиката го накараха да направи това? По дяволите. — Не осъзнавах, че толкова лесно се възбуждате, господин Картрайт.

— Не е това. — Гласът му прозвуча остро докато я следваше. — Винаги съм възбуден щом съм с теб. Не ми се е случвало с никоя друга.

Окото й трепна. Мили боже, мъжът действаше сякаш бяха двойка. Тя трябваше да спре това, преди да е стигнало по-надалеч.

— Това не бе нищо повече от отговор към най-близкото на разположение тяло.

— Господи. Ти си мислиш, че си просто удобна?

Тя се обърна и се загледа в него.

— Не, казвам, че ти си удобен за мен.

Той се спря рязко.

По дяволите, беше й студено. Също както през онази ужасна нощ преди четири години. Но това трябваше да се направи. Беше за негово добро.

В очите му гореше гняв, докато вървеше към нея. Тази връзка няма нищо общо с удобството. И е дяволски близо до невъзможното.

Тя пое рязко дъх. Защо постоянно имаше чувството, че той знае прекалено много? В него имаше нещо опасно, но Господ да й е на помощ, това само я караше да го желае повече.

Той спря пред нея. Яростта в очите му се разгорещи.

О, боже, искаше тази топлина. Нуждаеше се от нея.

— Все още те желая — прошепна той.

Тя примигна, за да скрие сълзите си. Той бе толкова изкушаващ.