Вампирите и градът полностью

— Извинявай, че седнах на стола ти, но всички други са заети. — Той посочи към столовете пред бюрото. Два пакета, опаковани в кафява хартия и връв, стояха на всеки от тях. — Това са портрети — обясни той преди тя да има възможност да попита. — Тъкмо направих моя. Фред всъщност е много добър. — Адам се усмихна и трапчинките му се задълбочиха. — Трябва да признаеш, че Фред е необичайно име за художник.

Също така е необичайно и за вампир, иронично си помисли Дарси. Тя се опита да не обръща внимание на реакцията си към Адам, но това бе трудно, когато сърцето й бе опасно близо да експлодира в гърдите й. И всичко това заради чифт трапчинки и тюркоазни очи. Тя се зачуди дали Фред е успял да улови излъчването му.

— Някой от тези ли е твоят?

— Не, моят е все още малко мокър.

О, да, малко мокър. Тя можеше да си обясни това.

— Фред каза, че тези четири са готови — продължи Адам. — Бе прекалено зает, за да ги донесе тук, така че му предложих да му помогна.

— Наистина не трябваше да го правиш.

— Напротив, трябваше. — Ъгълчето на устата му се повдигна. — Това ми дава идеалното извинение да те видя отново.

Сърцето й затуптя по-силно.

— И утре, когато моят портрет е изсъхнал, ще имам още една причина да се отбия и да те видя. Умен план, не мислиш ли? — Лявата му трапчинка се задълбочи.

Тя преглътна. Той бе великолепен. Красиво лице и този секси глас, като на трубадур. Боже, сякаш списъкът, който правеха дамите от бившия харем, описваше точно него. Може би те все пак знаеха какво правят.

Той седна на ъгъла на бюрото й.

— Как мина уикендът ти?

Дарси настръхна, спомняйки си как бащата на Шана почти провали сватбата. Адам със сигурност нямаше нищо общо с това.

— Бях на една сватба. — Тя го наблюдаваше внимателно да види реакцията му.

Той присви очи сякаш се опитваше да си спомни, след това кимна.

— Вярно. Твоите приятели Раул и Шери. Как беше?

Дарси издиша облекчено. Как можеше да е казал на някого, щом дори не можеше да си спомни точните имена?

— Хубаво беше.

— Браво. — Той отмести поглед настрани. Челюстта му се стегна леко и тя се зачуди дали не е стиснал зъби. Внезапно й подари една от своите невероятни усмивки с трапчинка. — И така, къде ще е меденият месец? Кое е модерното място тези дни?

Сърцето й замря в гърдите й. Защо я питаше това?

— Ами… не знам.

Той кимна.

— Една от моите сестри отиде в планините на Канада. А другата отиде на Хаваите. — Трапчинките му се задълбочиха. — Обзалагам се, че ти би избрала плажа.

Тя отклони поглед, а бузите й се изчервиха. Адам бе прав. Но не бе много вероятно да се случи някога. Дарси се премести към вратата.

— Много съм заета…

Той взе една снимка от бюрото й, на която бе сградата, където се намираше пентхаусът.

— Значи шоуто ще бъде в Ралий Плейс?

— Ъъъ, да. — Явно бе ровил из нещата й. Това бе нормално любопитство, нали? Все пак нейното собствено любопитство бе променило живота й завинаги. По гърба й полазиха тръпки. Любопитството уби нещо повече от котката.

Той пристъпи към нея.

— Добре ли си?

— Да… да, добре съм. — Дали наистина го е грижа?

— Работиш прекалено много. Почти полунощ е.

Окото й трепна. Как можеше да обясни странното работно време на ДВК на един смъртен?

— Аз… аз имам много работа за вършене. — И трябваше да го разкара оттук. Ако Слай или някой от бившия харем го види, веднага щяха да разберат, че е смъртен. И тогава, щяха да я преследват с въпроси, на които тя не искаше да отговаря.

— Разбирам. — Той я гледаше тъжно.

Изведнъж тя заподозря, че Адам разбира много повече отколкото показваше. Предпазливостта й се събуди.

— Има ли нещо, което искате, господин Картрайт?

— Искам да си в безопасност. — Той докосна един кичур от косата й, който почиваше на рамото й. — Искам да ми вярваш.

— Та аз едва те познавам.

Той потърка кичура между палеца и показалеца си.

— Може да променим това по всяко време.

Тя искаше да се наклони напред и да се облегне на силните му, широки гърди. С усилие се принуди да отстъпи назад.

— Нямам никакво време. — Тя отвори вратата и надникна навън. Коридорът беше чист. — Благодаря ти, че донесе портретите.

— Пак заповядай. — Той пристъпи в коридора. — Кога започва шоуто?

— Ще сме готови до две седмици. Ще изпратя цялата информация на агента ти.

Дарси тръгна надолу по коридора и замръзна, когато видя Слай да говори с рецепционистката. По дяволите! Защо не можеше да бъде в офиса си и да се задява с Тифани? Боже. Що се отнася до мъжете не можеше да се разчита дори и на перверзниците. Тя сграбчи ръката на Адам и го обърна в обратна посока.

— Какво ще кажеш за една обиколка?

— Страхотно. — Той й хвърли притеснен поглед, но й позволи да го съпроводи покрай офиса си. — Мислех, че нямаш свободно време.

— Няколко минути няма да са проблем. — Тя го издърпа зад ъгъла, където не можеха да бъдат видени от рецепцията. — Тук се намират студията за запис. — Тя посочи надясно. — В първото студио записват Нощните новини със Стоун… Кауфън. — Тя посочи бързо наляво. — А това е…