Вампирите и градът полностью

— Най-после сами — прошепна Адам. — Мислих си, че никога няма да си тръгнат.

Тя се обърна в ръцете му и застана с лице към него.

— Не осъзнавах, че ще бъде толкова оживено тази вечер.

— Да. И аз очаквах да е по-голямо… мъртвило.

Тя вдигна поглед към лицето му бързо, но не можеше да разчете изражението му в тъмното. Той сложи ръка в джоба на панталоните си.

— Тук имам нещо за нас.

— Горещо тамале? — Дарси трепна. Не трябваше да го казва.

Той се засмя.

— Извини ме, докато извадя това навън. — Чу се дрънчене на ключове, а после той включи малко фенерче, което бе закачено на ключовете му. Насочи светлината към лицето й.

Тя присви очи и извърна лицето си.

— Прекрасна, както винаги. — Той свали светлината към дясната й гърда, след това към лявата.

— Ако обичаш.

— Просто проверявам да не съм повредил сочното манго.

Тя изсумтя.

— Можеш ли да повярваш що за мъж е този? — Тя хвана ръката на Адам и отклони светлината от гърдите си. За нещастие сега светлината падаше точно върху скута му. Уау, това вече трябваше да са сто процента. Това беше най-голямото тамале, което бе виждала, а тя бе виждала няколко в Южна Калифорния.

— Мале — прошепна тя.

— Възхитен съм, че си впечатлена. — Той насочи светлината към тавана. — Но ако продължиш да ме гледаш, ще се озова в доста излагаща ситуация.

— Ох. — Тя отстъпи назад. — По-добре да излезем от тук.

— Води ни. — Той осветяваше пътя към вратата. — Знаеш ли, нямаше как да не забележа, че не искаш никой да ме види.

Дарси сви рамене.

— Не трябва да се замесвам с някой от актьорите. — Тя отвори вратата и надникна навън. — Теренът е чист.

Той се протегна над нея и затвори вратата.

— Да не би да намираш връзката ни за срамна?

— Не. — Тя се обърна към него с гръб към вратата.

Просто е невъобразима. Невъобразимо изкушаваща и невъобразима за съществуване.

— Тогава защо ме криеш?

Окото й трепна.

— Скъпа… — Той докосна ъгъла на окото й нежно, галейки кожата с леки кръгообразни движения. — Няма нужда да се страхуваш повече. Може да ми се довериш.

— Аз… аз не се страхувам.

— Тогава защо се бориш с това? — Пръстите му очертаха скулата и челюстта й. Той се наведе и я целуна по устните. — Ще ми кажеш ли?

— Хмм? — Тя не можеше да мисли трезво докато устата му хапеше шията й.

— Защо се страхуваш някой да не ме види тук?

— Ох. — Защото те ще разберат, че си жив. Тя не можеше да му го каже. — Журито на риалити шоуто е тук и те не трябва да виждат никой от участниците преждевременно. Ако се случи, наистина всичко ще се провали.

— Това ли е проблемът? — Той я наблюдаваше внимателно. — Нищо друго?

— Не, просто искам да те пазя в тайна. Засега.

— Някакви други тайни?

В нея избликна прилив на топлина, който започна от слепоочието й и се спусна надолу по гърлото й, като затопли сърцето й и избухна в слабините й. Тя се облегна на вратата. Мили боже, дори не я докосваше в момента, а тя бе цялата разгорещена? Как го правеше? Никога през живота си не бе желала някой мъж толкова силно.

Той отстъпи назад и изключи фенерчето си. Дарси не можеше да види изражението му в тъмното, но знаеше, че я гледа вторачено. Можеше да усети топлината на погледа му.

Горещината в тялото й бавно изчезна, оставяйки я студена и празна отново.

— Ела. — Тя надникна през вратата. Не се виждаше никой, но можеше да чуе викове откъм офиса на Слай. Корки му се караше. — Насам. — Тя посочи на Адам да я последва.

Двамата се придвижиха бързо по коридора към задния изход. Дарси отвори тежката врата. Той се спря на половината път.

— Кога мога да те видя отново?

— След две седмици. Моля те, обещай ми, че повече няма да идваш тук.

— Добре. — Мръщейки се, той извади малък тефтер и химикал от вътрешния джоб на якето си. Надраска нещо. — Искам да ми се обадиш, ако се нуждаеш от нещо. Или се чувствай свободна да наминеш по всяко време.

Тя взе листчето. Даваше й адреса и телефонния си номер.

Остин се протегна и прокара показалец по лицето й. Леко проследи контурите на устните й.

— Благодаря ти за обиколката — прошепна той и се плъзна навън в тъмнината.

Хладният нощен бриз нахлу в коридора, пропъждайки топлината, която бе останала от докосването му.

Дарси въздъхна и остава вратата да се затвори. Щяха да бъдат две дълги седмици.

На Остин му се наложи да вземе студен душ, за да може да се съсредоточи отново върху работата си. Той премина през кухнята си, облечен в боксерките си на Спондж Боб, които най-малката му сестра му бе подарила за Коледа. Мислите за семейството му го накараха отново да се зачуди защо Дарси живееше сред неживите. От проучването си знаеше, че тя има родители и две по-малки сестри, които живеят в Сан Диего.

Дали се бе откъснала напълно от тях? Дали вампирите я държаха като затворник в своя свят, защото тя знаеше твърде много? Дали бяха заплашили семейството й, за да я държат в подчинение?