Но нещо се бе променило. Той затегна хватката си около дистанционното. Нещо, което я е измъкнало от този слънчев, щастлив живот, превръщайки я в затворник на тъмния свят, към който принадлежаха демоничните създания. И това я нараняваше. Той можеше да види мъката в очите й. Напрегнатият начин, по който сплиташе ръцете си. Страхът, който караше дясното й око да трепти. Този нервен тик не се виждаше в нито една от тези касети. Той беше нещо ново. И най-вероятно бе започнал на Хелоуин преди четири години.
Пентхаусът в Ралий Плейс се разполагаше на два етажа и имаше пищен декор от италиански мраморни подове и колони и изящни полилеи от кристал „Бакара“. Дарси реши, че в господарската вана може да се побере малък камерен оркестър. Или пък, че може да изхрани населението на Лихтенщайн с изобилието от храна в кухнята.
Но тя предпочиташе покрива. Може би причината се коренеше в принудителния затворен начин на живот, който водеше, но тя обичаше да бъде под открито небе. Обичаше да усеща вечерния бриз върху лицето си и уханието на розите, което идваше от стъклената зимна градина в ъгъла. Харесваше й как басейнът блестеше под лунната светлина и хвърляше танцуващи отражения върху боядисаните в бяло стени, заобикалящи покрива. Над джакузито се носеше пара, приканваща я да се потопи в божествената топлина. На всеки два метра по високата до гърдите стена, бяха поставени глинени съдове със зелени растения, които пълзяха високо над главата й. Някои от растенията бяха оформени в големи конуси, докато други бяха с формата на фантастични животни. Всяко от тях бе покрито с мигащи бели лампички, които блестяха като звезди над нея.
В противоположния ъгъл на зимната градина се намираше миниатюрната къща до басейна. Двете стаи бяха слабо обзаведени в пълен контраст на великолепието на пентхауса. Но Дарси бе толкова запленена от покрива, че реши да направи тази къщичка свой офис и кътче за отдих.
Тя обикаляше около басейна, напрегната от въодушевление. Бе облякла блестящата си червеникавокафява рокля, която бе купила за сватбата на Шана, защото тази вечер щеше да прекара известно време пред камерата. Тази нощ започваха снимките на „Най-сексапилният мъж на планетата“. И след дългата раздяла от две седмици, отново щеше да види Адам.
— Ето ги, пристигат — обяви Грегори от северния край на покрива. До него стоеше Бърни, който незабавно насочи камерата си към улицата на дванадесет етажа под тях.
Дарси забърза към стената и надникна през нея. По улицата бавно се зададе черна лимузина. Маги и журито от бившия харем пристигаха. Вторият оператор Барт бе в лимузината, за да могат да запишат реакциите им щом видят новия си дом. Дарси щеше да комбинира записите на двамата оператори докато редактира видеото. Лимузината спря пред червения килим на входа на Ралий Плейс.
Грегори докосна слушалката, която носеше.
— Аудиото работи. Чувам ги да говорят.
Дарси сложи своите слушалки. Изведнъж тя можете да чуе развълнуваните гласове на дамите в лимузината.
— Боже! — възкликна Кора Лий. — Това място е величествено!
— Вижте — каза лейди Памела, — един лакей идва да ни отвори вратата.
— Това е портиер — измърмори Ванда.
— Все пак е прислужник — намуси се лейди Памела. — Въпреки че е обезпокояващо как в днешно време прислугата нехае за носенето на напудрени перуки.
— Или подобаващи ливреи — допълни принцеса Джоана. — Невъзможно е да разбереш, кой на кой лорд служи.
Дарси въздъхна, докато наблюдаваше от покрива. Бившият харем бе затънал в миналото си. Тя бе настояла да обновят гардероба си за шоуто, но сега, имаше ужасното предчувствие, че напълно са я игнорирали. Барт излезе пръв с камерата си, за да може да заснеме как дамите слизат от колата. Ванда излезе и тръгна по червения килим. Тя бе зашеметяваща с пурпурната си коса и рокля. Дотук добре.
След това излезе лейди Памела. Тя нагласи бюстието на роклята си от синя коприна в стил Реджънси. Подходящата й чантичка бе окачена с панделка на китката й. Дарси изстена.
Мария Консуела и принцеса Джоана тръгнаха по червения килим и двете облечени в средновековни рокли с воали, покриващи косите им.
— Мислех, че си им взела нови дрехи — прошепна Грегори.
Дарси въздъхна.
— Знаеш какво казват за старите кучета.
Кора Лий се бореше да излезе от колата, но кринолинът на полата й се бе закачил на вратата. Маги я бутна отзад и тя изскочи на тротоара. След това Маги също излезе и затвори вратата на колата зад себе си.
Дамите се отправиха към сградата, шепнейки одобрително за мраморния под и позлатения таван.
— Трябва да отбележа — възкликна Кора Лий, — че този асансьор е много лъскав!
— Така е — съгласи се Маги. — Това е асансьорът за пентхауса. Вратите са от солиден месинг.
— Колко прекрасно — високомерният глас на лейди Памела можеше да се чуе над останалите. — Бъди така добра и натисни копчето вместо нас.
— О, всъщност, вие трябва да ме последвате — каза Маги. — Оттук моля.
— Къде ни водиш? — настоя принцеса Джоана.
— Към другия асансьор — обясни Маги.
— Но този коридор е толкова обикновен и скучен — изхленчи Кора Лий.
