— Защо не отиваме в пентхауса? — остро попита принцесата. — Накъде води другият асансьор?
— О, той отива в пентхауса — увери ги Маги. — Само, че до… етажа с кухнята и помещенията за персонала. Там е много приятно и удобно.
—
Дарси и Грегори примигнаха при острия й глас, преминал през слушалките им.
— Да — отвърна Маги. — Има много хубави спални само за нас… на етажа за персонала.
— Етажът за персонала? — Гласът на лейди Памела потрепери. — Аз съм дъщеря на барон, вдовица съм на виконт. Няма да живея след прислугата!
— Там ще бъдем само ние шестте — увери я Маги. — И всяка ще си има собствена спалня. Ето ни тук. Това е асансьорът за етажа на персонала.
— Това е ужасно, просто ужасно — пронизително извика лейди Памела. — Аз… о, прилошава ми!
— Глупаво дете — измърмори принцеса Джоана. — Къде са ароматните ти соли?
Дарси завъртя очи. Така наречените ароматни соли на лейди Памела представляваха шишенце пълно с
— По-добре да помогна на Маги. — Дарси се запъти към стълбището, което бе близо до зимната градина. Тя се обърна към Грегори и Бърни: — Ще се видим във фоайето в десет часа.
Грегори кимна.
— Ще бъдем там.
Дарси спря пред вратата на стълбището.
— Бърни, ще организираш ли нещата за хеликоптера? Искам да имаме кадри на покрива от въздуха. Толкова е прекрасен.
— Няма проблем. — Бърни свали камерата и извади телефона си.
Дарси отвори вратата към стълбището. Слушалките й бяха изключени, но тя все още можеше да чуе виковете им. Горката Маги. Дарси забърза надолу по трите реда стълби и излезе на етажа за персонала. Можеше да чуе гласовете на бившия харем в асансьора.
— Моля ви, успокойте се — обади се Маги. — На етажа за персонала има шест спални. Малки са, но са много хубави. Всяка ще има своя собствена стая. С прекрасна гледка към Сентрал парк.
— Гледката не е от значение — сопна се принцеса Джоана. — Това е етажът за селяните. Аз няма да спя в коптор.
— Това не е коптор — настоя Маги.
— Това е извън границите на приличното — обяви лейди Памела. — Ние трябва да живеем в пентхауса.
— В него има само пет спални — обясни Маги. — Те са ни необходими за участниците. Дори те ще трябва да споделят стаите си.
— Могат да ги споделят и на етажа за прислугата — предложи Кора Лий.
— Тези стаи са прекалено малки, за да се споделят — противопостави се Маги.
— Това е абсурдно — изсъска принцесата. — Мъжете трябва да се откажат от спалните си. Не са ли чували за галантност?
Вратите на асансьора се отвориха. Операторът Барт се обърна към Дарси.
Тя ги посрещна с усмивка.
— Добър вечер. Добре дошли във вашия нов дом.
— Това е оскърбително! — Принцеса Джоана я погледна свирепо. — Ти каза, че ще живеем в пентхауса.
— Помещенията за персонала са част от пентхауса и всяка от вас ще има собствена стая. — Дарси ги поведе към всекидневната за персонала. — Мисля, че ще намерите помещенията за доста удобни. — Тя отвори вратата.
Дамите пристъпиха бавно вътре, недоволни. Те спряха във всекидневната и се огледаха наоколо. Кушетките и диваните бяха големи и меки; телевизорът бе огромен като в къщата на Роман. Ванда се запъти към кухнята и провери хладилника. Бутилки със синтетична кръв,
— Не е лошо. — Ванда взе бутилка
Принцеса Джоана подсмръкна.
— Селяните не трябва да живеят толкова добре. Това е безбожно.
Дарси се усмихна.
— Моля, настанете се удобно. Изберете си, която стая желаете.
Портиерът пристигна с багажа им. Той занесе куфарите им в стаите, към които го насочиха жените. Ако трябваше да съди по въодушевлението в гласовете им, Дарси реши, че те се приспособяваха доста добре.
Щом портиерът си тръгна с голям бакшиш, Дарси извика отново всички жени във всекидневната.
— Преди да започнем шоуто искам да интервюирам всяка от вас. Това ще бъде вашият шанс да разкажете на вампирския свят за себе си. Всяко интервю ще бъде добавено по-късно към шоуто.
Една след друга, жените сядаха пред камерата и правеха кратко описание на житейските си истории. След това Дарси ги заведе с асансьора един етаж по-навътре в кухнята. Докато ги водеше към фоайето в пентхауса, можеше да чуе въздишките и одобрителните им ахвания. Барт избърза напред, за да улови реакциите им.
— Прекрасно е — прошепна лейди Памела.
— Просто обожавам големи стълбища — възкликна Кора Лий. — А това е достатъчно широко за три жени в официални бални рокли като моята.
Широки коридори водеха от фоайето към източното и западното крило на пентхауса. Голямото стълбище преминаваше към ниска площадка, която се разделяше на две. Лявата и дясната част завиваха към втория етаж. Вътрешен балкон се простираше по дължината на втория етаж с изглед към фоайето. Полираният мрамор отразяваше светлината от огромния полилей над тях.
— Оттук. — Дарси ги поведе нагоре по стълбите към площадката. Там ги подреди в редица.
— Здравейте, дами — обади се Грегори, щом той и Бърни влязоха във фоайето. — Изглеждате готови да започваме.