Това трябва да беше причината, защото иначе той бе напълно сигурен, че тя щеше да опита да избяга. От репортажите й бе разбрал, че е смела и изобретателна. Вампирите явно я принуждаваха по някакъв начин да остане с тях.
Какво, по дяволите, се бе случило преди четири години? Остин имаше копие от полицейския доклад, но той бе неопределен. Според него тя бе отишла в един вампирски клуб в Гринуич Вилидж, за да направи репортаж по случай Хелоуин за деца, които се преструват, че са вампири. По някакъв начин се бе озовала на алеята зад клуба. Локва кръв и окървавен нож бяха довели следата до нея. Полицията предполагаше, че тя е мъртва, но никой не знаеше какво наистина се бе случило в онази алея.
Миналият ден Остин бе открил предишния й оператор — Джак Купър. Джак едва свързваше двата края, живееше в едностаен апартамент, който се намираше в мръсно мазе и имаше алуминиево фолио, залепено на малките прозорци. Лесно бе да се види, че той така и не се е възстановил от онази нощ. Може би каската от алуминиево фолио на главата му бе достатъчно издаваща. Или приказките му, че вампирите са кръвожадни, контролиращи ума извънземни, които ще го преследват, за да го отвлекат също както Дарси. Беше тъжно, че всички мислеха Джак за луд, защото той бе прав за частта с кръвожадността, контролирането на съзнанието и отвличането на Дарси. Вампирите наистина я бяха отвлекли. И не я пускаха.
Остин взе кутийка бира от хладилника. Какво трябваше да направи, за да я накара да му се довери? Тази вечер я притисна да сподели с него и когато тя не го направи, нахлу в съзнанието й, надявайки се, че тайните й са там и той просто ще ги разбере сам.
Това, което бе видял там, го бе изумило. Нямаше тъмни тайни. Най-интимните мисли на Дарси бяха свързани с желанието й към него. Нужен му бе целият самоконтрол, който притежаваше, за да не я придърпа на пода и да прави любов с нея точно там.
Да се люби с нея на пода в гардеробната? Това щеше да го направи долнокачествен като дон Орландо. Остин изсумтя, постави бирата си на масичката за кафе и взе бележника, където бе започнал да записва имената на вампирите. Добави и дон Орландо.
Постави една от касетите на Дарси във видеото. Беше гледал всяка от тях. Някои дори повече от два пъти.
Остин се стовари на кушетката. Не, не можеше да е любов. Това бе нещо интелектуално. Мистерията на странния й начин на живот го интригуваше и той искаше отговори. А и се тревожеше за безопасността й. Това беше нормално.
През целия си живот бе защитавал по-малките си сестри. За него бе нещо обичайно. Не беше голяма работа.
Той сграбчи якето си през подлакътника на кушетката и се разрови във вътрешния му джоб. Извади малко тефтерче и прелисти бележките, които бе записал в офиса на Дарси. Тя бе наела фирма на име „Затворен живот“ да инсталира алуминиеви щори в пентхауса.
Това означаваше, че той и Гарет щяха да живеят там заедно с вампири. Щеше да бъде по-добре да опакова и няколко дървени кола заедно с багажа си.
Отбеляза името на доставчика на храна, който Дарси бе наела. Щеше да накара Алиса или Ема да се внедрят под прикритие там. По този начин, щяха да могат да идват в пентхауса през деня и да събират информацията от него и Гарет и да я предават на Шон.
Той имаше и адреса на Ралий Плейс. Трябваше да иде там през деня и да инсталира скрити камери и бръмбари. Извади един диск от джоба на якето си. Бе успял да запише списъка с работниците на ДВК от стария като динозавър компютър на Дарси, преди да я чуе да приближава към офиса си. Постави диска на масата до списъка с вампири.
Протегна се и погледна към телевизора. Дарси бе започнала репортажа. О, този бе един от любимите му. Взе дистанционното и пусна звука.
— Намирам се в южен Бронкс на откриването на един нов парк. — Дарси се усмихна към камерата, докато вървеше по една пътека. — Това не е парк за деца. Нито за баскетболисти, кънкьори или дори за играчи на шах. Това е парк за кучета.
Операторът приближи камерата към жена, която разхождаше пухкавия си бял пудел в далечината. След това се върна отново на Дарси.
— Както можете да видите, паркът е разделен на сектори, в зависимост от размера на… аах! — Тя се плъзна напред, размахвайки ръце във въздуха. След храбра борба накрая възвърна равновесието си. Погледна надолу към обувките си, сбърчи нос и се усмихна криво към камерата. — Очевидно това е секторът за извънредно големи кучета.
Остин се разсмя. Без значение какво се случваше в репортажите й, Дарси винаги правеше нещата сполучливи. Бе смела, забавна, умна и красива. Нищо не можеше да я повали.
