Вампирите и градът полностью

Мария Консуела се изправи, притиснала броеницата до гърдите си.

— Настоявам за точен отговор. Този мъж смъртен ли е?

— Да — призна Грегори. — Той е един от няколкото смъртни мъже в надпреварата.

Жените ахнаха отново.

— О, боже! Това е ужасно, просто ужасно! — Лейд Памела бръкна в чантичката си за ароматните си соли.

— Това е възмутително! — Принцеса Джоана се обърна към Дарси, а очите й горяха от гняв. — Как смееш да омърсяваш надпреварата ни със смъртни?

Ванда сви рамене.

— Може да са готини.

Лейди Памела й се присмя.

— Един смъртен никога не може да бъде най-сексапилният мъж на планетата. Самата мисъл е нелепа. — Тя отвори капачката на шишенцето с Шококръв. — Аз съм доста над тези работи.

Принцеса Джоана закрачи към Дарси.

— Как можа! Ние ти вярвахме, а ти ни предаде. Наистина. — Лейди Памела подуши шишенцето си. — Първо ни настани в онези ужасни слугински стаи.

— А сега — продължи принцеса Джоана — ни обиждаш, като настояваш да понасяме компанията на смъртни.

Кора Лий подскочи на крака.

— Не може да имаме смъртен господар!

— Тогава не избирайте смъртен — каза им Дарси. — Вижте, вие още контролирате нещата тук. Вие решавате кой мъж да бъде елиминиран.

Жените се спогледаха.

— Тогава ни кажи кои са смъртните — настоя принцесата.

Дарси поклати глава.

— Не мога да ви кажа това. Сами ще трябва да се досетите.

— Ние можем да го направим. — Мария Консуела въртеше броеницата си. — Можем да ги подушим.

— Всъщност, няма да можете. — Дарси ги погледна извинително. — Те ще носят гривни на глезените си, които ще направят улавянето на миризмата им невъзможно.

Принцеса Джоана се намуси.

— Тогава ще прочетем умовете им.

— Не, вие подписахте договор, удостоверяващ, че няма да го направите.

— Това е ужасно, просто ужасно. — Лейди Памела изпи цялото шишенце с Шококръв.

— Какво ще правим? — подсмръкна Кора Лий. — Не може да имаме смъртен господар.

— Няма да имаме. — Принцеса Джоана вирна брадичка. — Дарси иска да играе на тази зла игра с нас, но тя ще види. Смъртните мъже няма да могат да се мерят с вампирите. Ще ги открием по-лесно, отколкото териерът открива вредителите.

Мария Консуела кимна.

— Si, вярно е. Естествено, че вампирите ще ги превъзхождат.

— Разбира се. — Лейди Памела притисна ръка към гърдите си. — Смъртните мъже ще се провалят безславно на всички изпитания.

— Да. — Принцеса Джоана се обърна към другите от журито с пламенно изражение. — Вслушайте се в мен, дами. Трябва да открием и елиминираме тази смъртна заплаха.

Дамите се събраха, правейки планове.

— Свети Мария и Йосиф. — Маги погледна към Дарси. — Знаех си, че има причина да си тук. Осъзнаваш ли какво направи?

— Да, накарах ги да ме мразят повече от всякога.

— Не. Погледни ги. Никога не съм ги виждала толкова развълнувани, така разгорещени. Ти даде цел на съществуването им.

По гръбнака на Дарси премина тръпка. Маги сигурно преувеличаваше. Тя се славеше с това, че може да е прекалено драматична.

В слушалките на Дарси прозвуча бръмчащ звук и тя ги сложи, за да чуе какво става.

— Може ли да ми обърнете малко внимание, моля? — Дарси помаха на Барт, за да фокусира камерата върху нея. — Джентълмените пристигат.

Остин се возеше отзад в лимузина Хамър, заедно с шест други мъже. Със сигурност четирима от тях бяха хора. Той си спомняше Джордж, Никълъс и Сет от прослушването. Там беше и Гарет, известен в момента като Гарт. Хората бяха инструктирани да идат в агенцията „Звездите на бъдещото“ в девет вечерта с багажа си.

Един мъж от Роматех Индъстрис ги чакаше — нисък химик на име Ласло Весто. Той даде на всеки от тях по една пластмасова гривна за глезена, която да носят под чорапите си. Тя трябваше да бъде в контакт с кожата им. И трябваше да я носят през цялото време на шоуто. Когато мъжете попитаха защо, химикът отговори със заплетено обяснение за феромоните.

В девет и половина, две лимузини Хамър пристигнаха пред агенцията с още десет мъже. Остин реши, че това е неживата конкуренция, но странното бе, че малкият химик даде и на тях от гривните. Петнадесетте мъже се качиха по лимузините, за краткото пътуване до Ралий Плейс. Остин забеляза, че вампирите не реагираха както обикновено около хората. Не душеха, не хвърляха гладни погледи.

Заради краткото пътуване нямаше време за разговори. Никой не искаше да разкрие някоя своя слабост пред конкурентите си. Щом спряха пред Ралий Плейс, вампирката на име Маги ги поздрави и ги придружи до пентхауса. Огромното фоайе бе празно. Маги подреди мъжете в три редици по стълбите, като последния ред бе на площадката на стълбището. Тя им каза да изчакат, след което се запъти към един коридор. Мъжете размениха нервни погледи, макар че никой от тях не проговори, нито си призна, че е нервен.