— О, какъв сте шегаджия! В Антарктика няма хора — заяви и изпусна кърпичката си на последната площадка. — О!
Остин й я върна и отвори вратата на края на стълбището.
— Благодаря ви — отвърна грациозно тя и се плъзна на покрива. — Вие били ли сте в южното полукълбо?
— Не, прекарах по-голямата част от живота си в Америка и Източна Европа — отвърна той и я придружи до оранжерията.
— О! В Европа ли сте роден?
— Не. Там работех.
— Разбирам. Какво работехте, ако мога да попитам?
Ама че въпрос. Той се усмихна на вампирката:
— Бях международен шпионин.
Тя избухна в кикот и го плесна по ръката.
— О, какви ги говорите само!
Той се обърна назад за миг. Дарси го гледаше скептично.
— Ах — възкликна лейди Памела и се спря насред калната локва, в която беше стъпила. — Ами сега?
— Позволете — пристъпи Остин и се качи на дърветата пейка между две саксии. Лейди Памела остана на място с безпомощен вид. Той стисна зъби. Щеше да се наложи да докосне стария й труп. — Извинете — каза й, хвана я през кръста, вдигна я над локвата и я остави на сухия цимент.
— О, благодаря ви! Колко сте съобразителен.
Той потисна един стон. Не беше голяма философия. Очевидно, целта на това изпитание беше да се види кой най-добре би се грижил за куп празноглави, мъртви жени.
Следващият проблем се появи, когато стигнаха до каменна пейка под една палма джудже. Лейди Памела обяви, че иска да поседне за малко, но се поколеба и Остин забеляза, че пейката е покрита с изсъхнали листа. Махна ги и покри повърхността с якето си. Лейди Памела му се усмихна и седна.
Остин седна до нея. Дарси и проклетият й оператор се приближиха. Цялата ситуация го дразнеше. Седеше си той тук, принуден да флиртува с вампирка, докато неговата красива, мъртва Дарси ги подслушваше.
— Трябва да призная, лейди Памела, че носите най-изящните рокли, които някога съм виждал.
— О, нима! — грейна тя. — Колко мило от ваша страна!
— Моля ви. Намирам за жалко, когато жените се обличат като мъже.
Дарси стоеше до тях с тениската си и бежовите спортни панталони. Скръсти ръце и го изгледа свирепо.
— О, напълно съм съгласна — потвърди лейди Памела и се изправи. — Да продължим? Розите ухаят божествено.
Остин грабна якето си от пейката. Изтърси го и тръгна след вампирката към розовата градина.
— Би било прекрасно да си взема една роза — промълви тя.
Ама разбира се, че би било.
— Какъв цвят предпочитате?
— Розова, ако бихте били така добър.
— Разбира се. — Той се запровира между големите глинени саксии, докато не откри розова пъпка. Скърши стеблото и занесе розата на лейди Памела. Тя въздъхна.
— О, дано няма много бодли.
Той схвана намека и започна да маха тръните. Последният се оказа упорит. Успя да го изтръгне, но убоде показалеца си.
— Виж ти — разшири очи лейди Памела. — Това… кръв ли е?
— Нищо работа. Само убождане — заяви сухо той, като й подаде розата.
Тя я пусна на земята и се приближи до него.
— Дайте да видя кървящия пръст — помоли тя и облиза устни.
Остин отстъпи.
— Нищо ми няма. Убодох се съвсем леко.
Очите й просветнаха.
— Дайте да го целуна и ще ви мине. — Тя протегна ръка към пръста му. Остин отскочи. Лейди Памела оголи зъби. — Съвсем малко ще си близна.
— Стоп! — викна Дарси и скочи между тях. — Памела, идете в салона за прислугата да… хапнете. Ще ви стане по-добре.
Тя я изгледа ядно и изсумтя:
— За теб съм лейди Памела. — След което се завъртя на пети и изчезна.
Дарси въздъхна с облекчение.
— Адам, ела с мен. В къщата до басейна има аптечка.
Той я изгледа свирепо.
— Не ми трябва аптечка.
Тя хвърли поглед към операторския екип.
— Момчета, върнете се в билярдната зала. Лейди Памела ще е готова да продължим снимките, след като хапне.
Мъжете тръгнаха към стълбището.
— Хайде — протегна ръка към неговата Дарси. Той отстъпи. Тя се намръщи. — Би ли дошъл с мен, ако обичаш?
Той извърна поглед. Беше твърде болезнено да я гледа. Как да скърби за смъртта й, когато тя все беше пред него?
— Нищо не е. Не носите отговорност за прободни рани, забрави ли?
Тя изсумтя.
— Така е, но предпочитам да не се нараняваш.
Късно е за това. Той вече бе наранен в сърцето по-лошо, отколкото когато и да било през живота си.
— Оттук — посочи тя към къщата до басейна.
Той я последва неохотно. Подминаха басейна. Остин хвърли поглед към джакузито. По дяволите. Тя го погледна загрижено:
— Странен разговор водихте с лейди Памела.
За дължината на нощите ли? Да не би Дарси да се тревожеше, че той знае за вампирите? Или че знае за нея? Толкова по-зле за нея тогава. Беше му позволила да я целуне няколко пъти. В кой точно момент от връзката им смяташе да му каже, че е мъртва?
— Шегувах се с нея.
Дарси повдигна вежди.
— Защо? Да не би ненадейно да си решил да спечелиш конкурса и парите?
— Не ми пука за парите. Всъщност започвам да се чудя какво изобщо правя тук.
Тя отвори вратата на къщата.
— Помислих си… — започна Дарси и затвори очи за миг. — Сигурно съм се объркала.
Мислела си е, че той се интересува от нея ли? Ами така си беше, мамка му, докато не научи истината.
