Вампирите и градът полностью

Роберто я придружи до стълбището и отвори вратата, за да може тя да мине. Бърни изтича напред, за да може да заснеме двойката. Дарси ги последва заедно с Барт. Щом стигнаха до стълбите лейди Памела изпусна кърпичката си. Роберто я вдигна и й я подаде с поклон. Той премина през всички препятствия в зимната градина без инциденти.

Върнаха се до билярдната за участник номер две. Ото от Дюселдорф бе огромен, с врат и рамене на професионален спортист по вдигане на тежести. Дарси тайничко си го наричаше Вампирът на стероиди. Очевидно мъжът планираше да прекара вечността, развивайки мускулите си. Той върна успешно кърпичката на лейди Памела, когато тя я изпусна и продължиха към зимната градина.

— О, боже! — Лейди Памела спря пред калната локва. — Какво ще правим сега?

— Яа, тези кални локва е многош голема. — Ото явно бе забравил да тренира мускула в главата си.

— О, боже! Ще бъде ужасно да изцапам пантофките си. — Лейди Памела изглеждаше безпомощна, което в нейния случай не изискваше особено актьорско майсторство.

— Не зе плашете, фройлайн. Ото е тук. — Той я вдигна във въздуха толкова рязко, че тя извика. — Яа, вий харисва мои големи издутиш музкули, нали?

Дарси завъртя очи. Лейди Памела се изкикоти. Ото тръгна през калта и продължи надолу по пътеката.

— Моля да ме извините. — Лейди Памела му се усмихна свенливо. — Вече може да ме оставите на земята.

— О, вий ште лека като пердзе. Ото забрави, че ви носи. — Той я постави на земята. — Ото е многош зилен. — Мъжът сви бицепсите си.

— О, боже. — Лейди Памела докосна с върха на пръстите си изпъкналия мускул. — Това е толкова впечатляващо.

— Взички дами харисват мои музкули. — Той й намигна. — Замо почакайти докато ви покажа Ото зоната.

Дарси покри устата си, за да потуши кикота си. Ото прекара успешно всичките си мускули през останалите препятствия и върна лейди Памела в билярдната.

Участник номер три беше Антонио от Мадрид. Участници номер четири и пет бяха Ахмед от Кайро и Пиер от Брюксел. Те и двамата преминаха успешно през препятствията. Номер шест бе Никълъс от Чикаго, един от смъртните. Той вдигна кърпичката на лейди Памела навреме. След това достигнаха до калната локва. Никълъс свали сакото си и го сложи върху локвата.

— О, колко галантно. — Лейди Памела погледна одобрително.

— Може ли? — Той я вдигна на ръце, стъпи върху сакото си и се плъзна напред заради калта. Ръцете му се размахаха. Лейди Памела полетя във въздуха, пищейки, след това се приземи в калната локва със силен плясък.

— Ааа! — Тя се изправи на крака. — Виж ме! — Лицето и ръцете й бяха покрити с мръсотия. Струйки кал се стичаха по роклята й. — Ти непохватен простак! Това е ужасно, просто ужасно.

Треперейки вътрешно, Дарси остави лейди Памела да изразходва гнева си в продължение на пет минути. Все пак малко драма бе от полза за рейтинга.

— Добре — най-накрая се намеси тя. — Памела, защо не идеш долу да се преоблечеш, за да можем да продължим с шоуто?

Тя подсмръкна.

— За теб съм лейди Памела — каза и се запъти към стълбището.

— Никълъс, ти също може да идеш да се преоблечеш. — Тя му подаде калното сако.

Раменете му увиснаха. По панталоните и бялата му риза се стичаше кал.

— Няма да спечеля парите, нали?

— Това ще го решат съдиите. — Дарси го наблюдаваше как се влачи към стълбите. Докато чакаше лейди Памела да се върне, Дарси осъзна, че това ще е идеалният момент да вмъкне биографията й.

След половин час, лейди Памела се върна в билярдната, облечена в нова рокля. Участник номер седем бе помолен да пристъпи напред.

Беше Адам.

Остин добре разбираше какво се иска от него. Дали той самият смяташе да го направи бе друг въпрос. Изкушаваше го идеята да се държи като пълен задник, за да го изхвърлят от предаването. Това със сигурност би облекчило агонията от близостта на Дарси. Виждаше я, застанала до оператора. Чуваше сладкия й глас. Но никога не би могъл да я има. Тя бе мъртва.

Кимна уважително на лейди Памела.

— Добър вечер.

Тя направи жест към стълбището.

— Ще повървите ли с мен?

— С радост — измърмори той и вдигна ръка, за да може тя да обвие студените си, мъртви пръсти около лакътя му.

Тръгнаха нагоре по стълбите. Единият оператор бе пред тях, а другият, заедно с Дарси, остана назад.

— Времето е много хубаво — забеляза лейди Памела с надменния си тон. — Обожавам топлите летни вечери.

— Да — отвърна Остин, у когото се надигна недоволство. Беше му омръзнало от тези преструвки. — Но през лятото нощите са твърде кратки.

— Така е. Зимните нощи наистина ни дават повече време.

Бяха стигнали до площадката между стълбите. Остин хвърли поглед назад. Дарси го гледаше объркано. Толкова по-зле за нея.

— Може би трябва да ходите в южното полукълбо през лятото — продължи той, като се заизкачва отново по стълбите. — В момента там е зима.

— Така ли? — последва го лейди Памела със заинтригуван вид. — Искате да кажете, че там имат по-дълги нощи в момента?

— Ами да. А можете да идете и в Антарктика. Там нощта е шест месеца. Казват, че пингвините разбирали от елегантно облекло.

Лейди Памела се засмя.