Вампирите и градът полностью

По обяд на следващия ден, Остин влезе в кухнята на пентхауса и откри Ема да затопля малко китайска храна. Той й подаде гривната.

— Трябва да анализираме това.

— Няма проблем. — Тя пусна гривната в голямата си чанта и го погледна. — Изглеждаш ужасно.

— Чувствам се ужасно. — Той седна на масата.

Ема сложи малко скариди със сладко-кисел сос и пържен ориз в една чиния и я постави пред него.

— Искаш ли да споделиш?

— Не. — Той посочи към синината на ръката й, която бе придобила черни и зелени оттенъци. — Какво ти се е случило?

— Малка свада. Нищо, с което да не мога да се справя.

Той присви очи.

— Не си ходила отново на лов, нали?

— Изяж си храната, преди да е изстинала.

— Казах ти да не ходиш сама на лов.

Тя постави ръка на бедрото си.

— И кой ще дойде с мен, когато двамата с Гарет сте тук? Алиса не е навита.

— Изчакай докато приключим тази задача. Ще продължи само седмица или две.

Тя стисна устни.

— Не обичам да чакам. Освен това се справям отлично и сама.

— Убила ли си някого?

— Какво да е убила? — Джордж влезе в кухнята.

— Убих хлебарка в пералното. Но не се притеснявай. Щом се върна пак ще донеса някакви препарати.

— Добре. — Джордж си сипа сам. — Мразя хлебарките.

— Аз не мога да понасям никакви вредители. — Ема погледна Остин остро.

Вредители. Тя щеше да добави Дарси към списъка си с вредители. Мамка му. Какво щеше да прави? Как можеше да добави Дарси към списъка си с вампири? Това щеше да я направи мишена за унищожаване. Не беше ли достатъчно, че вече е убита веднъж в живота си? Припомни си всички касети, които бе гледал с радост. Тя бе толкова умна, щастлива и изпълнена с живот.

— Не се храниш — напомни му Ема.

— Изгубих апетит. — Изгубих сърцето си. Мамка му. Действителността се превръщаше в кошмар. Дали Дарси също се чувстваше толкова ужасно?

С помощта на оператора, Дарси подготви препятствията в зимната градина.

Бърни добави малко пръст към локвата и я направи кална.

— Познайте какво, госпожице Нюхарт? Уредих онези въздушни кадри, които искахте. — Двамата с другия оператор си размениха по една усмивка.

Барт се изкикоти и премести растенията по-далеч от локвата.

Дарси наблюдаваше внимателно и двамата. Те изобщо не поглеждаха към нея.

— Успял си да уредиш хеликоптер толкова бързо?

Бърни изсумтя.

— Мъжът ми каза, че бил ангажиран напълно за три месеца. Но след кратък контрол върху съзнанието беше много по-полезен.

Барт се разсмя.

— М-да, дори забрави да ни таксува.

Дарси се намръщи. Тя мразеше начина, по който вампирите нахлуваха в човешкия ум.

— Значи всичко мина добре?

— О, да. Направо страхотно. — Бърни хвърли знаещ поглед към Барт.

— Добре. — Дарси въздъхна с облекчение. Те не й се подхилваха. Явно не знаеха, че тя бе жената в горещото джакузи.

— Ехо? — Лейди Памела се обади от входа на зимната градина. — Казаха ми да дойда тук.

— Да. — Дарси поведе лейди Памела през зимната градина, докато й обясняваше как ще протече епизодът с препятствията. — Не се тревожи. Аз ще бъда наблизо заедно с операторите.

Тя усука копринената си чантичка в ръце.

— Къде ще бъдат останалите дами?

— Ще наблюдават всичко от етажа за персонала. Свързахме телевизора във всекидневната с директна връзка. Те ще виждат и чуват всичко.

— И щом приключим ще решим кои мъже да елиминираме?

— Да, двама мъже. — Дарси заведе лейди Памела до стълбището. Операторите ги последваха. — Тази вечер ти си съдията. Останалите дами най-вероятно ще последват твоите предложения за това кой трябва да си тръгне.

Лейди Памела кимна замислено.

— Ще направя всичко по силите си да разкрия кои са смъртните мъже, за да можем да се отървем от ужасното им присъствие.

Дарси я поведе надолу по ред стъпала.

— Истинската ти задача е да подложиш на изпитание добрите им обноски и реч.

— Разбирам това. Но е очевидно, че тези с лошите обноски и реч ще бъдат смъртните.

Дарси въздъхна.

— Добре. — Тя излезе на последния етаж на пентхауса. — Грегори доведе мъжете в билярдната. Те са точно тук. — Дарси посочи към следващата стая.

Барт и Бърни нахлуха с камерите си.

Лейди Памела влезе плавно в стаята и направи реверанс пред десетте участника.

— Как се чувствате?

Дарси остана до вратата да гледа. Някои от мъжете се поклониха в отговор. Тя огледа стаята, докато погледът й не стигна до Адам. Той стоеше тихо в ъгъла до Гарт, наблюдавайки другите мъже с напрегнат поглед. Гневен ли беше? Да не би нещо да го бе разстроило?

— Добър вечер — започна Грегори. — Тази вечер всеки от вас ще се разходи из зимната градина в компанията на лейди Памела. Всички изтеглихте номер от шапката. Този номер ще определи реда, по който ще протече вечерта. Кой изтегли номер едно?

Един от вампирите пристъпи напред.

— Аз.

Грегори провери номера на вампира.

— Лейди Памела, първият ви кавалер е Роберто от Буенос Айрес.

Дамата направи реверанс.

— Очарована съм.