Вампирите и градът полностью

Конър се премести на канапето до Дарси. Тя замръзна на място.

— Извинявай, девойче, но трябва да научиш.

Той обърна папката към тях и я отвори. Първият лист беше озаглавен „Шон Уилън“ и съдържаше информация за него.

Конър посочи една таблична клетка с цифрата 10 в нея.

— Това е класификацията на свръхестествените способности на ЦРУ. Десет е най-високата степен.

Той обърна страницата — отзад беше снимката на Шон Уилън. След това мина на следващия профил. Беше на Алиса Барнет. Свръхестествени способности: 5. Отзад беше снимката й, а след това — следващият профил. Ема Уолас. Свръхестествени способности: 7.

— Тя е британка — отбеляза Конър. — Взета от МИ6, най-вероятно заради способностите й. Рядко срещани са сред смъртните.

Обърна на снимката й. Дарси забеляза, че жените са млади и хубави.

— Никога не съм виждала тези хора.

— Само почакай — заръча Конър и стигна до следващия профил.

На страницата пишеше „Гарет Манинг“. Свръхестествени способности: 3. Конър обърна на снимката му. Дарси ахна. От нея я гледаше Гарт Манли.

— Не. Сигурно има някаква грешка.

— Няма грешка — обади се Шана, която гледаше снимката на Гарет с намръщено изражение. — Когато го видях да излиза от лимузината в предаването ти, не можах да повярвам.

Дарси скочи и заобиколи масичката. Агент на ЦРУ в нейното предаване? Тя закрачи из стаята.

— Не разбирам. Той се яви на кастинга. Лично го одобрих.

— Ами той е красавец — съгласи се Шана. — Виждам защо си го избрала.

Дарси се върна до канапето.

— Беше един от най-добрите. Трябваше да видите останалите. Бяха толкова… — Тя се спря изведнъж. Останалите бяха зле. Невероятно зле. Раменете й се отпуснаха надолу. — Изиграли са ме. От самото начало.

— Най-вероятно — съгласи се Конър. — Ама не се коси. Въпросът сега е защо е там? Какво планира да направи?

— Аз… не зная. — Дарси отново закрачи из стаята. — Държи се прилично. Поне доколкото знам.

— И никой на площадката не е пострадал?

— Не.

— Все пак по-добре увеличи двойно охраната, особено през деня. С радост ще се погрижа. Не ми се нрави мисълта, че убиец на вампири живее под един покрив с твоите вампове.

— О, боже — Дарси спря, дишайки тежко. Всичките й приятели вероятно са в опасност. Както и всички кандидати. И то, защото беше допуснала агент на ЦРУ в шоуто. — Това е ужасно.

— Боя се, че става и по-зле — заяви Конър и завъртя папката към нея. Обърна снимката на Гарет. — Има още един.

Студ полази по гръбнака й.

— Не — прошепна тя. — Не.

О, дано не е той.

Пристъпи по-близо до масичката и прочете името на последния профил. Остин Олаф Ериксън.

Олаф. Свръхестествени способности: 10.

Стаята се завъртя около нея.

Конър обърна страницата, за да разкрие последната снимка.

Адам.

— Девойче, добре ли си? — попита Конър.

Тя поклати глава, като не откъсваше очи от снимката. Адам.

Шана се наведе напред.

— Да не си се забъркала с него?

— Аз… аз дори не знам истинското му име. — Дарси се хвана за главата.

— Ти си се забъркала с него — прошепна Шана.

Защо се притеснява да го отрече? Един поглед към снимката му и припадна на пода. Дарси вдигна глава и погледна към снимката на Адам. Не, не и Адам. Гърдите й се стегнаха, не й достигаше въздух и сърцето й се сви. Беше прекарала толкова много време да мисли за Адам, който дори не беше Адам. Да копнее за него, а той не беше това, за което се представяше. За него беше първата й мисъл, след като се събудеше от своя мъртвешки сън и последната, преди отново да заспи. Всичко, за което мислеше, беше концентрирано върху надеждата, че някак си, въпреки всичките съмнения и страхове, той може би я обичаше и можеха да бъдат заедно.

Всичко е било лъжа. Напразната, безнадеждна мечта се бе превърнала в прах в светлината на истината, точно каквото щеше да се случи и с нея, ако се покаже на слънце. И тази загуба почти я уби. Загуба, която почти разкъса сърцето й, а после бавно се превърна в нещо друго.

Предателство.

Беше я излъгал. По дяволите, на него вероятно въобще не му пукаше за нея. Той просто е работил под прикритие. Сега, разговорът му с лейди Памела, придобиваше смисъл. Беше говорил за различната продължителност на нощта, защото е знаел, че говори с вампир. Искал е съдиите да мислят, че е вампир. Беше ги направил на глупаци и най-вече нея. А забележката му, че е работил като международен шпионин? Лейди Памела се беше засмяла на неговата глупост, но в действителност той се беше смял на тях.

— О, господи — простена Дарси. Тя погледна Шана ужасено. — Аз му казах за сватбата ти. Аз съм виновна. О, не. — Тя закри устата си с ръка. — Толкова много съжалявам.

Очите на Шана се разшириха.

— Какво си казала?

— Той ме попита дали искам да излезем тази събота, а аз му отговорих, че ще ходя на сватба. Споменах името ти, но това беше всичко.

Конър кимна.

— Ето как Шон Уилън е узнал датата на сватбата.

— Не съм споменавала къде е — увери ги Дарси. Но сега си спомни, как Адам я беше притиснал, за да получи повече информация. Искал е да знае, къде Шана ще прекара медения си месец.