Вампирите и градът полностью

— Всичко е наред — усмихна се Шана. — Ние все пак имахме сватба.

Дарси изскърца със зъби.

— Не е наред. — Гневът пламна вътре в нея, но не усети горещина. Мислеше си, че е била студена през последните четири години, но нищо не можеше да се сравни с ледения гняв, който я обзе в момента. Адам я бе използвал, а тя беше толкова отчаяна за топлина и внимание, че беше хлътнала по него. Заради него почти бе разрушила сватбата на Шана. Проклет да е, защото я третираше като жалка, самотна жена.

Тя направи жест към диска в опаковката.

— Какво е това?

— Записи от наблюдението на Остин Ериксън. — Конър отвори пластмасовата опаковка и извади диска.

— Изучавахме отряд „Коловете“. Планираме да ги посетим всичките още същата нощ и да изтрием спомените им.

Конър пусна ДВД-то във видеото на Шана и се обърна към телевизора.

— Аз извърших наблюдението над Ериксън, за да разуча графика му. Не искаме да го изтървем, когато настъпи времето.

Дарси се изправи бавно. На екрана видя неясните очертания на гараж. Някой паркира един тъмен седан и излезе от него. Адам, не това беше Остин. Не, той беше една лъжлива отрепка. Остин тръгна по посока на асансьора. Екранът стана черен и след това показа хола на непознат апартамент. Остин се намираше вътре и се движеше.

— Придвижих се до четвъртия етаж и заснех това през прозореца — обясни Конър.

— Надявам се, че никой не е забелязал как летиш пред прозорците — изкоментира Шана сухо.

— Не ме видяха — отвърна Конър с усмивка, която се стопи, когато погледна към Дарси. — Този Ериксън е опасен. Не сме виждали смъртен с толкова мощни медиумни сили.

Очите на Шана се разшириха:

— По-мощни от моите?

— Ти си силна — съгласи се Конър, — но никога не си тренирала в това. А този мъж е — завърши той, посочвайки Остин на екрана.

Дарси стисна ръцете си, които бяха толкова крехки и студени, сякаш можеха да се счупят като замръзнал лист.

— Какъв вид медиумни сили? Той може ли да контролира хората? — Беше ли манипулирал съзнанието й, за да си падне по него? Не, това не можеше да е вярно. Чувствата й се бяха появили много по-късно в съзнанието й. И той не би могъл да контролира сърцето й.

— Не съм сигурен какво точно може да прави — отвърна Конър. — Но без съмнение щеше да разбереш, ако се беше опитал да чете ума ти.

— Точно така — отдъхна си Дарси облекчено. Тя винаги можеше да познае, когато някой се опитваше да проникне в съзнанието й. — Трябва да почувствам студ.

Шана трепна.

— Не се получава така при смъртните. Когато баща ми се опитваше да проникне в съзнанието ми, на мен ми ставаше топло.

— Тъй, мъртвешкият студ идва от вампирите, а горещината от живите — съгласи се Конър.

Горещина ли? Дарси се сви в стола си. Мили боже. През цялото време тя чувстваше топлина, но го беше отдала на привличането, дори на страстта, която изпитваше. А това е бил той, изследващ съзнанието й. Направил го е без нейното знание и против волята й.

Очите на Конър се присвиха.

— Той е проникнал в съзнанието ти, нали тъй?

Това манипулативно копеле. Очите й се присвиха.

— Аз… аз, не мисля, че е разбрал нещо важно от мен.

— Вероятно не — скръсти ръце Конър. — Те така и не разбраха къде ще се състои сватбата.

Дарси кимна. Всичко, което Остин би могъл да разбере от нея, бяха личните й страхове и желания. И това беше достатъчно гадно. Трябва да е бил наясно, че тя е влюбена в него. Емпат, друг път! Мислеше, че преувеличава спрямо него, но не, грубо го беше подценила. Поредната лъжа.

Тя грабна снимката от досието.

— Мога ли да я задържа?

— Да, имаме ги всичките на компютъра. — Конър се обърна към телевизора.

— Какво смяташ да правиш?

— Да му я върна. — Дарси кимна по посока на адреса в досието на Остин.

— Не мисля, че туй е добра идейка, да се виждаш с него в момента. Твърде разстроена си. Позволи ми аз да говоря с него, девойче.

— Той е мой проблем. Аз ще се оправям с това.

Конър се намръщи леко.

— Ти взе решението вместо мен в миналото — отбеляза Дарси тихо. — Никога повече не го прави.

Следа от болка премина през лицето му.

— Тъй да бъде. Ще оставя това на теб. Но внимавай. Нямаме идея как ще реагира той.

— Аз прекарах малко време с него — отвърна Шана, докато се изправяше, — но ми изглежда свестен.

— Той изглежда много неща — измърмори Дарси, докато сгъваше и прибираше снимката му в джоба на панталоните си.

— Мисля, че е доста по непредубеден от останалите — продължи Шана. — Това може би е добър знак. Ако успееш да го убедиш, че има и добри вампири, той може да го каже на останалите в екипа.

Дарси сви ръцете си в юмруци. Тази вечер не се чувстваше като дипломат.

— Сега бих искала да тръгвам.

— Добре — съгласи се Конър и прибра досието и ДВД-то заедно. — Ще те отведа до градската къща на Роман. После Иън може да те откара до апартамента.

Този път Дарси не възрази, когато Конър сложи ръка на рамото й и се телепортира с нея.

Тридесет минути по-късно Иън паркира напречно в една тясна уличка в Гринуич Вилидж. Имаше само няколко сгради на улицата, на която живота й се бе променил завинаги.

— Ще намеря място за паркиране — каза Иън. — Колко време ти е нужно?