Вампирите и градът полностью

— Добре дошли в „Най-сексапилният мъж на планетата“. Останаха само четирима участници, двама от които ще бъдат елиминирани тази вечер в изпитанието по сила. Представям ви и нашия съдия, Мария Консуела от Испания.

Мария Консуела наклони глава към камерата по спокоен, царствен начин. Само силното стискане на броеницата й, издаваше нервността й.

— Първият ни участник тази вечер е Роберто от Буенос Айрес. — Грегори отвори вратата на библиотеката и Роберто влезе в стаята.

Изглеждаше вежлив, а черната му коса бе пригладена назад. Той се поклони на Мария Консуела:

— На вашите услуги, сеньора.

— Gracias. — Дамата се изправи пред камината и посочи към креслото близо до нея. — Вярвам, че този стол ще изглежда по-добре, ако е поставен пред бюрото.

— Claro.22 — Роберто вдигна креслото високо над главата си, приближи се до бюрото и го постави. — Така по-добре ли е?

— Ами да. — Тъмните очи на Мария Консуела заблестяха с одобрение. — И това малко канапе в ъгъла, мисля, че ще изглежда по-добре тук, до камината.

— Разбира се. — Роберто лесно повдигна античното канапе и го постави на посоченото от дамата място. Изправи се, оправяйки копчетата си за ръкавели. Дори не бе смачкал костюма си.

— Gracias, сеньор. Може да тръгвате. — Мария Консуела сияеше.

— Удоволствието е мое, сеньора. — Роберто се поклони и напусна стаята.

Лейди Памела въздъхна:

— Със сигурност е вампир.

— Да, трябва да го задържим — съгласи се принцеса Джоана.

Дамите се обърнаха към телевизора, когато Грегори въведе следващия състезател.

— Добър вечер — усмихна се Гарт от Колорадо.

Дарси затаи дъх. Гарт Манли, известен още като Гарет, мъжът от ЦРУ, трябваше да бъде елиминиран тази вечер.

Мария Консуела наклони глава към него:

— Бихте ли бил така любезен, да преместите това канапе в ъгъла.

— Няма проблем. — Гарет се опита да го повдигне, но то се оказа твърде дълго и тежко за него. Накрая той го повдигна само от единия край и го избута, но одраска дървения под.

— Надраскахте пода — въздъхна Мария Консуела, посочвайки очевидното.

— Съжалявам. — Гарет опита с един последен тласък.

Мария Консуела присви очи:

— Можете ли да повдигнете бюрото?

Гарет се намръщи при вида на огромното, махагоново писалище:

— Не и сам. Ще са необходими поне двама души, а може и повече.

Мария Консуела стисна устни неодобрително:

— Разбирам. Може да тръгвате.

Дарси въздъхна с облекчение, защото Гарет бе разкрит.

Мария Консуела се наведе към камерата:

— Подозирам, че този мъж е смъртен.

— Ура. Разкрихме още един! — изръкопляска Кора Лий.

— Тихо! — промърмори Ванда, разтривайки челото си.

— Със сигурност си в лошо настроение — подсмръкна лейди Памела.

— Шшт — скара се Дарси, когато следващият участник влезе в стаята. Остин.

— О, вижте, това е Адам — възкликна Кора Лий. — Харесвам го!

Дарси пожела да изръмжи, но главоболието й бе прекалено силно, за да го направи.

— Здравейте, как сте? — Остин изглеждаше уморен, изпит и скован.

Мария Консуела потупа брадичката си с пръст:

— Мисля, че това кресло трябва да се премести до камината.

— Добре. — Отиде до бюрото, повдигна креслото и го постави до Мария Консуела.

Дарси се изправи, а сърцето й препускаше. Изглеждаше толкова лесно. Но това бе само един стол. Смъртните мъже вероятно местеха столове по цял ден, без да се изморят.

Мария Консуела повдигна вежди:

— И канапето в ъгъла? Можете ли да го поставите пред бюрото?

— Разбира се. — Остин застана зад канапето. Погледна в камерата, изражението му бе изпълнено с емоции. Освен главоболието, Дарси усети тревожен звън в главата си.

Остин се наведе, след което се изправи с канапето, крепейки го с една ръка във въздуха. Дамите ахнаха.

Ченето на Дарси увисна. Ванда и Маги й хвърлиха объркани погледи. Двете знаеха, както и тя, че той е смъртен.

— Това трябва да е някакъв трик — прошепна тя, наблюдавайки го, докато прекосяваше стаята с канапето във въздуха.

— Знаех си! — кимна принцеса Джоана със задоволство. — Този мъж е вампир.

Дарси потъна в стола си. Какви ги вършеше Остин? Предполагаше се, че трябва да се самоелиминира. Беше й казал, че ще го направи. Истината я озари и тя стреснато ахна. Той възнамеряваше да остане. Искаше още една нощ с нея.

Остин свали канапето на пода:

— Нещо друго?

— Не — усмихна се Мария Консуела. — Това беше чудесно. Gracias.

Остин напусна стаята. По дяволите, стисна зъби Дарси. Как, по дяволите, успя да направи такъв трик?

— Последният участник — обяви Грегори. — Ото от Дюселдорф.

Благодаря ти, Господи. Дарси се изправи, надявайки се, че мъжественият Ото ще завърти бюрото на пръстта си като топка за баскетбол. Ако някой можеше да победи Остин, това бе той.

— Яа, Ото е тук. — Той влезе и позира пред една от камерите. Материята на сакото се опъна по мускулите на гърба му. — Ах, Ото трябваш да звали закото зи, преди голимите му музкули да го разкъсат на парченца. — Обърна се към камерата с широко отворени очи, докато го сваляше. — Яа, взички дами обичат голимите музкули.

— О, боже — Мария Консуела падна върху канапето, — толкова сте силен.