— Относно дон Орландо, трябва да знаеш, че слуховете са верни.
— Не! — рухна Маги, а Ванда напълни чашата й.
— Имал е афера с Корки Кърант и Тифани, може да има и други — каза Дарси.
— Отрепка! — изръмжа Ванда.
Нови сълзи се спуснаха по лицето на Маги и тя грабна чашата си и отпи:
— Бях толкова сигурна, че е идеален за мен.
— Наистина съжалявам — подсмръкна Дарси.
— Мъже. — Ванда преглътна жадно малко
— Заради мъж — въздъхна тя.
— Разбира се. — Ванда вдигна чашата си и обяви: — Мъжете не струват!
— Особено мъжете вампири — изръмжа Маги и изглеждаше зашеметена от истинността на твърдението си.
Трите избухнаха в смях и продължиха да пият.
— О, боже! — Очите на Маги се разшириха. — Не мога да повярвам. Аз в действителност се напивам.
— Никога ли преди не си се напивала? — попита Ванда.
— Не, израснах в много строго католическо семейство. Пиенето беше зло. Света Дево, всичко беше зло.
Тя се излегна със замечтан поглед.
— Мислех си, че с достатъчно любов и религия, мога да променя света. Така че, през 1884 година постъпих в Армията на Спасението. Имах най-спретнатата малка униформа, марширувахме из Манхатън с духовия ни оркестър, проповядвайки за злото на пиянството, бедността и бездомността.
— Наистина ли? — попита Дарси. — Никога не си разказвала за това.
Маги повдигна рамене:
— Не продължи дълго. Бях толкова наивна и само на деветнайсет години. След няколко седмици се присъединих към групата, която се грижеше за бедняшките квартали. Отидохме в този долнопробен район, близо до доковете. Носехме кошници с пресен хляб, за да нахраним бедните. Но аз се отделих от другите и до залез-слънце бях безнадеждно изгубена. — Мръщейки се тя докосна белезите по врата си. — Всичко е наред, в крайна сметка нахраних бедните.
— Имаш предвид буквално — опули се Дарси.
Жените се спогледаха и избухнаха в смях.
— За Маги и изхранването на бедните! — вдигна чашата си Ванда.
Чукнаха чашите си и отпиха, след което Ванда се обърна към Дарси:
— Е, кое е копелето в твоя живот?
— Остин, но той не е копеле.
— Не мисля, че го познаваме — намръщи се Маги.
— Оу, познавате го като Адам. — Дарси подпря краката си на ръба на масичката за кафе, за да накара люлеещия се стол да се раздвижи.
— Адам ти създава проблеми? — попита Ванда, изглеждаше объркана. — Но в джакузито ми каза, че е влюбен в теб.
— Говорили сте за мен, докато бяхте в джакузито?
— Разбира се — намръщи се Ванда. — Предупредих го, никога да не те наранява.
— Той не ме е наранил. Аз нараних него.
— Браво! — извика Маги и се отпусна на канапето с усмивка. — Сритай му задника.
— Дарси не се забавлява от случилото се — отвърна Ванда с раздразнение.
— О, съжалявам. — Маги се наведе напред и се пльосна на пода.
— Как каза, че беше името му? Остин? — попита Ванда.
Маги се претърколи по гръб и хлъцна:
— Мислех, че името му е Адам, или Аполон, богът на слънцето.
— Адам е сценичното му име — поясни Дарси.
— Адам, Остин, Аполон — сви рамене Ванда. — С каквото и име да е чепът, все си мирише хубаво.
От мястото на пода, където лежеше Маги, се разнесе смях.
Докато се смееше, Дарси се оттласна твърде силно от масичката за кафе. Столът й се залюля доста назад, разклати се и с вик, тя се озова на пода.
Ванда със залитане се изправи на крака и застана над нея:
— Добре ли си?
— Добре съм — изкикоти се Дарси и се претърколи. — Влюбена съм — довърши тя и избухна в сълзи.
— О, чудесно! — Ванда й помогна да се изправи. — По-добре да намерим безопасно място, преди слънцето да изгрее.
— Спалнята. — Дарси залитна към стаята, следвана от Ванда и Маги, където и трите се строполиха върху огромното легло.
Слънцето е на път да се покаже, помисли си Дарси. Можеше да усети силното притегляне на мъртвешкия сън.
— Знаете ли, има едно хубаво нещо, в това да бъдеш вампир — прошепна Ванда, някъде отдясно на Дарси.
— Кое е то? — попита Маги от лявата й страна.
— Колкото и прецакани да сме, никога не губим дори минута от съня си.
— Истина. — Дарси посегна към ръцете им. — Благодаря ви, че сте тук.
С добри приятели, може би щеше да преживее това.
С тази последна мисъл тя потъна в забрава.
Дарси се събуди с чудовищно главоболие. Ванда и Маги изглеждаха също толкова ужасно, влачейки се към стаите си на етажа за персонала. Докато се къпеше и обличаше, Дарси осъзна, че не може да се изправи пред Остин. Видеше ли го, щеше да го умолява да я приеме отново. Затова спря пред стаята на операторите и ги помоли да продължат без нея.
Тази вечер съдия на състезанието бе Мария Консуела. Грегори я придружи до библиотеката в пентхауса. Останалите от бившия харем, включително и Дарси, наблюдаваха от салона на прислугата.
Кора Лий изпищя, сочейки към екрана на телевизора, който в момента показваше библиотеката:
— Ето ги!
— Не толкова силно! — промърмори Ванда.
Маги изстена болезнено, а Дарси замасажира пулсиращите си слепоочия.
Грегори се усмихна на камерата:
