Вампирите и градът полностью

Дарси подсмръкна, докато друга сълза се стичаше по бузата й.

— Аз не вярвам в ничия саможертва.

— Разбира се, че вярваш. Ти самата си се пожертвала, когато си спасила Тейлър.

— И виж какво стана — рухна тя. — Изгубих всичко. Няма да позволя това да се случи с теб. Постепенно ще ме намразиш. След като изгубиш работата си, приятелите и семейството си, ти ще ме намразиш.

— Не! — Остин бутна вратата с двете си ръце. — Дарси, ти беше героят за Тейлър. Остави ме аз да бъда твоят.

Тя затаи дъх и риданието я надви:

— Съжалявам — изхлипа тя и затвори вратата.

Остин се взря във вратата с невярващи очи. По дяволите! Той беше готов да даде всичко за нея, а тя затръшваше вратата в лицето му.

— Не! — Сви ръцете си в юмруци и удари вратата, след което се отправи към стаята си.

По дяволите, по дяволите, по дяволите! С всяка стъпка гневът му се усилваше. Как можа да му причини това. Той бе изминал толкова дългия път от вампиромразец до неин любовник. Не може просто така да го изхвърли.

По дяволите, няма да успее. Ще й покаже. Не може да го отхвърли толкова лесно.

Трийсет минути по-късно Дарси се изправи в леглото до седнало положение, при звука на силно чукане по вратата.

— О, махай се! — простена тя, падайки обратно върху напоената й със сълзи възглавница.

Последва мълчалива пауза и тя си представяше, как Остин крачи отвън с възмущение. Или може би я е оставил и е приел неизбежното. Нови сълзи се спуснаха по лицето й. Беше взела правилното решение. Вероятно бе спасила живота му, но все още усещаше дълбоко в сърцето си тайна надежда, че той ще разбие вратата и няма да й позволи да се предаде. Чукането започна отново. О, моля те! Не ме принуждавай да те отхвърлям отново. Претърколи се и грабна една възглавница, с която да запуши ушите си. Чукането продължаваше, но тя захвърли възглавницата, защото цялата калъфка бе мокра.

— Дарси, ако не ми отвориш, ще разбия вратата.

Ванда? Дарси се запрепъва по пътя от спалнята си до външната врата.

— Идвам. — Не й се налагаше да говори високо, тъй като слуха на Ванда бе толкова добър, колкото нейния собствен.

— Е, слава богу. Тъкмо започвах да си мисля, че си болна или нещо такова — промърмори Ванда.

— Добре съм — отговори Дарси и отвори вратата.

— По дяволите, ако си! — Очите на Ванда се разшириха. — Изглеждаш ужасно!

— Благодаря. — Дарси се взря с подутите си очи във фигурата, сгушена зад Ванда. — О, не. Маги, какво се е случило?

— Да, тя също изглежда ужасно. — Ванда дръпна Маги вътре в къщата. — Мислех, че ще бъдеш в състояние да я развеселиш, но…

Дарси хвърли бърз поглед към зачервените очи и мокрото лице на Маги и избухна в плач.

— Страхотно — промърмори Ванда. — Това ще бъде забавно.

— О, Дарси! Беше ужасно — изстена Маги и отново се разплака, а Дарси я прегърна.

— Бедната Маги.

Ванда въздъхна и затвори вратата.

— Изглежда нося правилното нещо. — Повдигна бутилката без етикет, която носеше и добави: — Сега можем да се наковем.

— Какво е това? — подсмърчайки, попита Дарси.

Ванда влезе в кухнята.

— Грегори ми го даде. Това е последната авантюра на Роман във вампирската фюжън кухня. Макар че все още е в експериментална фаза. За сега не се продава.

Дарси и Маги тръгнаха към кухнята, а ръцете им бяха все още преплетени. Ванда поклати глава:

— Вие двете изглеждате жалки. — Тя тръшна три чаши върху кухненския плот и отвори бутилката. — Леле! — Очите й се навлажниха, когато изпаренията от бутилката обгърнаха лицето й.

— Какво е това нещо? — попита Дарси.

— Криски — наполовина синтетична кръв и наполовина шотландско уиски. — Ванда наля в трите чаши. — Заповядайте.

Дарси добави малко лед в своята чаша, след което се присъедини към приятелките си и се настани в един люлеещ се стол.

— До дъно — повдигна Ванда чашата си за поздрав.

След като приключиха със задъхването и кашлицата, Ванда напълни отново чашите им и постави бутилката върху стъклената повърхност на плетената маса за кафе.

— Добре, коя ще бъде първа.

— Аз — каза дрезгаво Маги, остави чашата си и се облегна на украсеното с флорални мотиви канапе. — Отидох в ДВК за интервюто ми с господин Бакъс.

— О, не! — простена Дарси. — Тази вечер ли беше?

— Да. — Маги избърса сълзите от лицето си.

— Маги, толкова съжалявам. Исках да те предупредя за него. — Но бе твърде затънала в собствените си проблеми с Остин.

Устните на Маги трепереха:

— Знаела си, че е развратен мръсник?

— Какво се случи? — попита Ванда. — Предприе някакви действия към теб?

Маги потрепери:

— По-скоро той искаше аз да се движа върху него. Бях толкова шокирана, че просто стоях там и го зяпах. Тогава той каза, че докато устата ми е отворена мога да свърша и нещо полезно.

— Този Слай — промърмори Дарси. — Винаги знае какво да каже.

— Надявам се, че си казала да върви по дяволите — изсумтя Ванда.

Маги трепна и се отпусна върху възглавниците:

— Трябваше да го направя, но бях толкова ужасена, че просто избягах от стаята. Никога няма да получа ролята. Никога няма да бъда с дон Орландо.

Дарси изпи крискито си, за да си даде кураж: