Никой не ме видя. Всички бяха твърде заети с тенджерите и тиганите. От средния рафт някак си успях да се покатеря върху тънка тръба за вода в ъгъла и за нула време се озовах на най-горния рафт точно под тавана, заобиколен от тенджери и тигани. Знаех, че там няма как да ме видят. Мястото беше страхотно и започнах да си проправям път към края на рафта, докато не се озовах точно над големия празен супник, в който щяха да сипят супата. Оставих бутилката. Отвъртях капачката, пропълзях до ръба на лавицата и бързо изсипах съдържанието в сребърния супник.
В следващия миг един от готвачите дойде с гигантски казан с димяща зелена супа и го изсипа в сребърния супник. После й сложи капака и извика:
— Супата за голямата маса е готова!
Тогава дойде келнер и отнесе сребърния супник.
Успях! Дори да не се върнех жив при баба си, вещиците щяха да изпият отварата! Оставих празната бутилка зад една голяма тенджера и тръгнах обратно по най-горния рафт. Беше ми много по-лесно да се движа без бутилката. Започнах да използвам опашката си все повече. Прелитах от една дръжка на тенджера на друга и така по целия рафт, докато долу под мен готвачи и келнери се суетяха, кипяха чайници, пращяха тигани и вряха тенджери, и си помислих: „Какъв живот само! Колко е забавно да си мишка и да правиш подобни вълнуващи номера!“. Продължавах да се люлея възхитително от дръжка на дръжка и така се забавлявах, та напълно забравих, че ако някой в кухнята погледне нагоре, ще ме види съвсем ясно.
След това всичко се случи толкова бързо, че нямах време да реагирам. Чух мъжки глас да вика:
— Мишка! Вижте онази мръсна мишка!
Под себе си зърнах фигура, облечена в бяло, с висока бяла шапка, пред очите ми проблесна стомана от профучаващ във въздуха нож, прониза ме болка в края на опашката и внезапно полетях с главата надолу към пода.
Още докато падах, разбрах какво се бе случило. Знаех, че върхът на опашката ми е отрязан, че ще падна на пода и всички в кухнята ще ме погнат.
— Мишка! — крещяха те. — Мишка! Мишка! Хванете я бързо!
Ударих се в пода, отскочих и се втурнах да си спасявам кожата. Навсякъде около мен големи черни обувки тропаха
— Хванете я! — крещяха те. — Убийте я! Смачкайте я с крак.
Имах чувството, че черните обувки са навсякъде, опитват се да ме настъпят, а аз се изплъзвах, завивах рязко и след това напълно отчаян, почти без да съзнавам какво правя, с единственото желание да си намеря скришно местенце, пропълзях в крачола на един от готвачите и се вкопчих в чорапа му.
— Хей! — извика готвачът. — Да му се не види! Мишката влезе в крачола ми! Чакайте, момчета! Този път ще я хвана!
Мъжът започна да пляска с ръце по крачола си и ако не се размърдах по-бързо, вече наистина щяха да ме смачкат. Можех да вървя единствено нагоре. Зарових малките си нокти в косматата кожа на мъжа и се закатерих все по-нагоре, по прасеца, през коляното до бедрото.
— Майчице! — крещеше готвачът. — Мишката се катери нагоре! Пълзи по крака ми!
Чух как другите готвачи избухват в смях, но ви уверявам, че на мен никак не ми беше смешно. Тичах, за да отърва кожата си. Мъжът пляскаше с длани по крака си и подскачаше, сякаш бе стъпил върху жарава, а аз продължавах да се катеря, като избягвах ударите му и накрая стигнах до самия край на крачола, откъдето вече нямаше изход.
— Помощ! Помощ! Помощ! — крещеше мъжът. — Мишката влезе в гащите ми! Пълзи в гащите ми! Махнете я! Помогнете ми да я извадя!
— Свали си панталона, глупако! — извика друг. — Свали си панталона и ще я хванем!
Вече бях по средата на панталона, там, където се събират двата крачола и започва ципът. Беше много тъмно и ужасно горещо. Знаех, че не бива да спирам. Стрелнах се напред и влязох в другия крачол. Спуснах се светкавично по крака му, излязох през отвора и отново се озовах на пода. Чух, че глупавият готвач още крещи:
— В панталона ми е! Извадете я! Моля ви, помогнете ми, преди да ме е ухапала!
Зърнах как целият кухненски персонал се е събрал около него и се залива от смях. Никой не забеляза малката кафява мишка, която притича по пода и се шмугна в чувал с картофи.
Зарових се дълбоко сред мръсните картофи и затаих дъх.
Готвачът явно веднага бе започнал да си събува панталона, защото сега всички викаха:
— Няма я! Няма никаква мишка, глупако!
— Тук беше, кълна се! — крещеше мъжът. — Не ви е влизала мишка в панталоните! Нямате представа какво е усещането!
Фактът, че мъничко същество като мен бе успяло да всее такъв смут сред група възрастни мъже, ме изпълни със задоволство. Не можах да не се усмихна въпреки болките в опашката си.
Останах в чувала, докато не се уверих, че готвачите са забравили за мен. Тогава изпълзях от картофите и предпазливо подадох глава навън. В кухнята пак цареше суматоха и келнерите тичаха напред-назад. Видях сервитьора, който влезе по-рано и се оплака от месото.
