— Никой, казваш! Сляп ли беше горе? Не съм спокоен, казвам ти. Който и да е бил тоя, дето се е изкачил по Стълбите, успял е да мине. Накълцал е паяжините и се е измел от дупката. Има за какво да се помисли!
— Добре де, ама в края на краищата тя го спипа, нали?
— Спипа ли го? Кого е спипала? Тоя дребосък? Че ако беше само той, отдавна да го е отмъкнала в килера си — там щеше да е сега. И щом Лугбурз го иска, ти трябваше да го вадиш оттам. Сладка работа. Но не е бил само той.
Тук Сам се заслуша по-внимателно и притисна ухо към камъка.
— Кой е срязал въжетата, с които го е омотала, Шаграт? Същият, който е срязал и мрежата. Не го ли разбра? И кой е боцнал Нейно Величество? Същият, чини ми се. А къде е? Къде е, Шаграт?
Шаграт не отговори.
— Ако имаш специална шапка за мислене, можеш и да си я сложиш. Не е шега работа. Никой, никой не е боцкал досега Корубана, както би трябвало добре да знаеш. Няма да плачем за това, но помисли — наоколо свободно се навърта някой, дето е по-опасен от всички други проклети бунтовници, откакто отминаха тежките времена на Голямата обсада. Някой е успял да се промъкне.
— И кой ще да е? — изръмжа Шаграт.
— По всички признаци, капитан Шаграт, бих казал, че си изтървал някакъв грамаден воин, най-вероятно елф, във всеки случай въоръжен с елфически меч, а може и секира да има; броди свободно из твоята територия, а ти не си и забелязал. Много нередно, не ще и дума!
Горбаг плю. Чувайки как го описват, Сам мрачно се ухили.
— Добре де, ти все гледаш мрачно на нещата — каза Шаграт. — Тълкувай следите както си щеш, но може да има и други обяснения. Така или иначе, навсякъде съм наслагал съгледвачи и ще оправям нещата едно по едно. Като поогледам тоя, дето успяхме да го хванем, тогава ще се кахъря за останалото.
— На мен пък ми се струва, че няма да откриеш кой знае какво у тоя дребосък — каза Горбаг. — Той може да няма нищо общо с истинския злодей. Във всеки случай големият тип с острия меч, изглежда, не е искал да си губи времето с него — просто го оставил да се търкаля, елфическа му работа.
— Ще видим. Идвай сега! Стига приказки. Да вървим да видим пленника!
— Какво ще го правиш? Не забравяй, аз пръв го видях. Ако ще има игра, аз и моите момци трябва да сме вътре.
— Хайде, хайде — измърмори Шаграт. — Имам си заповеди. Това не е лъжица за нашата уста. Всеки нарушител, открит от стражата, да се задържи в кулата. Да му се смъкне всичко. Незабавно да се изпрати в Лугбурз и само в Лугбурз пълно описание на всеки предмет: дреха, оръжие, писмо, пръстен или украшение. А пленникът да се съхрани здрав и читав, под страх от смъртно наказание за цялата страна, докато Той не изпрати да го вземат или не дойде сам. Всичко е ясно и точно така смятам да направя.
— Да му се смъкне всичко, а? — подхвърли Горбаг. — Ами зъби, нокти, коса и прочие?
— Не, никакви такива. За Лугбурз е, казвам ти. Искат го здрав и читав.
— Малко ще ти е трудничко — разсмя се Горбаг. — Той вече е леш. Нямам представа какво ще го правят в Лугбурз. Със същия успех може да иде в казана.
— Глупец! — озъби се Шаграт. — Много умно приказваш, ама не знаеш сума ти работи, известни на другите. Ако не внимаваш, сам ще идеш в казана или при Корубана. Леш! Само това ли знаеш за Нейно Величество? Щом омотава някого с въжета, значи се запасява с месо. Тя не яде леш и не смуче студена кръв. Тоя тип не е мъртъв!
Сам се олюля и се вкопчи в камъка. Стори му се, че целият мрачен свят се преобръща с главата надолу. От потресението едва не изгуби съзнание, но дори борейки се да усмири чувствата си, долови дълбоко в себе си коментара на някакъв вътрешен глас; „Глупчо, той не е мъртъв и сърцето ти го знаеше. Не се доверявай на главата си, Самознай, не ти е там силата. Лошото с тебе е, че никога не си вярвал истински. А сега що ще сториш?“ Засега нямаше що да стори, освен да се подпира на неподвижния камък и да слуша, да слуша омразните оркски гласове.
— Та да си дойдем на думата — каза Шаграт. — Тя има разни отрови. Като спипа някого, само го клъвва по шията и той се вдървява като чироз, после е лесна плячка. Спомняш ли стария Уфтак? Няколко дни не го бяхме виждали. После го открихме в едно кътче — висеше под тавана, ама беше съвсем буден и гледаше кръвнишки. Колко се смяхме! Може да го е била забравила, обаче ние не го пипнахме — не бива да й се бъркаме. Хич не се съмнявай — това мръсниче ще се събуди след няколко часа и ще е съвсем наред, само дето ще му е малко зле за известно време. Е, и по-зле ще му стане, като го спипа Лугбурз. Има да му се чуди къде е и какво му се е случило.
— И какво ще му се случи — изсмя се Горбаг. — Ако не друго, можем поне да му поразправим туй-онуй. Не вярвам някога да е стъпвал в прекрасния Лугбурз, тъй че може и да иска да узнае какво го очаква. По-весело ще е, отколкото мислех. Да вървим!
— Никаква веселба, казах ти — заяви Шаграт. — И ще го пазим здрав и читав, инак ще ни хвръкнат главите.
