— Денетор отиде в Гробниците — отвърна Пипин. Взе Фарамир и каза, че всички ще изгорим, затуй да не чакат, а да приготвят клада и да го изгорят заедно с Фарамир. Прати хора да донесат съчки и масло. Казах на Берегонд, но се боя, че не ще посмее да напусне поста си — той е на стража. Пък и що би могъл да стори? — Продължавайки да разказва, Пипин се протегна и докосна с треперещи ръце коляното на Гандалф. — Не можеш ли да спасиш Фарамир?
— Може и да мога — каза Гандалф, — ала ако го сторя, боя се, че други ще загинат. Е, ще трябва да дойда, щом няма кой да помогне. Зла скръб и беди ще ни донесе това. Врагът има сила да ни удари даже в сърцето на нашата крепост — туй е дело на неговата воля. И щом взе решение, той не се бави дълго, грабна Пипин, настани го пред себе си и заповяда на Сенкогрив да се обърне. Изтрополиха нагоре по стръмните улици на Минас Тирит, а зад тях се надигаше грохотът на войната. Навсякъде хората се отърсваха от отчаяние и ужас, грабваха оръжията и си подвикваха: „Рохан дойде!“ Командири крещяха, отрядите се сбираха, мнозина вече слизаха към Портата. Принц Имрахил ги срещна с вик:
— Накъде сега, Митрандир? Рохиримите се бият в полята на Гондор! Трябва да сберем цялата сила, с която разполагаме.
— Всеки боец ще е от нужен по-нужен — отвърна Гандалф. — Бързайте всички. Аз ще дойда, когато успея. Но сега имам неотложна задача при Владетеля Денетор. Поеми командата в негово отсъствие!
Продължиха напред и докато се изкачваха и наближаваха Крепостта, усетиха по лицата си полъха на вятъра и зърнаха далечните утринни проблясъци на зората да се разгарят по южния небосклон. Ала това не им носеше надежда — не знаеха каква ли беда ги чака и дали не са закъснели.
— Мракът отминава — каза Гандалф, — но още тегне над този Град.
Не завариха стража пред портата на Крепостта.
— Значи Берегонд е отишъл — обнадежди се Пипин. Завиха и се втурнаха по пътя към Затворената врата. Сега тя беше широко отворена, а привратникът лежеше пред нея. Някой го бе съсякъл и взел ключовете му.
— Дело на Врага! — каза Гандалф. — Такива злодейства обича той: приятел да се бие срещу приятел, верността де се разкъсва в обърканите сърца. — Скочи от седлото и заръча на Сенкогрив да се върне в конюшнята, сетне продължи: — Отдавна трябваше двамата с теб, приятелю мой, да препуснем към полята, ала други неща ме удържат. Ще се върна колкото мога по-скоро.
Минаха през Вратата и се спуснаха по стръмния лъкатушен път. Зората се разгаряше и наоколо като сиви призраци бавно отминаваха високи колони и каменни статуи.
Внезапно сред тишината отдолу долетяха крясъци и звън на мечове — звуци, каквито не се бяха чували из тия свещени места, откак бе построен Градът. Най-после стигнаха до Рат Динен и забързаха към дома на Наместниците, който се мержелееше в сумрака с огромния си купол.
— Спрете! Спрете! — извика Гандалф, като се хвърли към каменната стълба пред вратата. — Спрете това безумие!
Там бяха слугите на Денетор с мечове и факли в ръце, ала на най-горното стъпало пред входа стоеше самотен Берегонд в сребристочерните одежди на Стражата; той удържаше вратата против тях. Двамина вече бяха паднали под ударите на меча му, осквернявайки свещените плочи с кръвта си, останалите с проклятия го наричаха разбойник и предател на своя господар.
Докато тичаха напред, Гандалф и Пипин чуха от мъртвия дом гласът на Денетор да крещи:
— Бързайте, бързайте! Правете каквото заръчах! Убийте тоя изменник! Или аз да го сторя?
С лявата си ръка Берегонд удържаше вратата затворена. Изведнъж тя се открехна и пред него висок и злокобен се изправи Владетелят на Града; пламък бушуваше в очите му, а в ръката си стискаше гол меч. Но Гандалф се хвърли по стъпалата, всички се проснаха пред него и закриха очи: той нахлуваше като ослепителен бял лъч в тъмнина и велик бе гневът му. Вдигна ръка и насред замаха мечът на Денетор излетя от десницата му и падна назад, в сянката на гробницата, като замаян Денетор отстъпи пред Гандалф.
— Що е туй, господарю? — запита вълшебникът. — Няма място за живия в домовете на мъртвите. И защо се сражават хората тук, в свещения кът, когато войната бушува пред Портата? Нима Врагът е стигнал и в Рат Динен?
— Откога си решил, че Владетелят на Гондор има да ти дава сметка за делата си? — отвърна Денетор. — Или вече не мога да заповядвам на собствените си слуги?
— Можеш — каза Гандалф. — Но други могат да оспорят волята ти, когато се превръща в безумие и зло. Къде е синът ти Фарамир?
