— Изобщо не ме интересува дали го бива или не — сопна се иранецът. — Нито пък с колко от местните се е справил. Кой знае какви са идиоти. Казах, че е рисковано, защото Дивия запад вече го няма. Разполагаме ли със стратегия за оттегляне?
— Казаха ми, че е нещо като скитник — рече Касано. — Няма кой да плаче за него. И следствие няма да има. Там дори няма ченгета.
— Това е добре.
— А ти правилно отбеляза, че тук са само ферми. Тайни дупки колкото щеш. Ще го заровим някъде. За предпочитане жив, както иска нашият доставчик.
Физическото претърсване на района беше описано в четири различни папки по четири различни начина — от местната полиция, от щатската полиция, от пилотите на Националната гвардия и от ФБР. Рапортът от хеликоптера беше кратък и безполезен. Маргарет Коу била облечена със зелена рокличка — факт, който малко помага на фона на избуялата царевица в началото на лятото. Освен това пилотът не беше слизал под триста метра височина, за да предпази младите растения от вихъра на витлата. Издирването на изчезнало дете си има определени правила, дори и в селскостопанските райони. От въздуха не бяха забелязали нищо. Нито прясно разкопана земя, нито блясък от хромираните части на колелото, нито изпотъпкани ниви. Просто един океан от царевица.
Чиста загуба на време и авиационно гориво.
Местната и щатската полиция бяха проверили четирийсет ферми. Отначало, още след мръкване, бяха използвали рупор, а на следващата сутрин бяха посетили всяка ферма поотделно и бяха разпитали живеещите в нея с молба да проверят всички допълнителни постройки. Местните хора бяха откликнали с голямо желание. Само една възрастна двойка бе признала, че не е проверила имота си както трябва, и това накарало полицаите да направят оглед на място. Не открили нищо. Мотелът също бил претърсен, бунгало по бунгало. Не пропуснали дори контейнерите за смет в търсене на някакви улики.
Фермата на братята Дънкан се споменаваше в три от рапортите. Всички бяха ходили там, с изключение на хеликоптерния екип. Първо местната полиция, после местната и щатската заедно, след това само щатската, а накрая и ФБР. Доста посещения за такова малко място. Претърсването било интензивно и внимателно, може би защото малкият имот предизвиквал по-голямо подозрение. Въпреки че оттогава бяха изминали двайсет и пет години, Ричър ясно го усещаше между редовете. Селски ченгета. Объркани и неориентирани. Сякаш братята Дънкан бяха ненавиждали земята си. Сякаш, ако можеха, биха се отървали от всеки излишен метър от нея. На практика бяха запазили само алеята, която водеше към къщите им. С малко банкет отстрани и няколко квадратни метра под основите на сградите. Това беше всичко.
От друга страна, мястото бе толкова малко, че претърсването му не представлявало проблем. Рапортите бяха много подробни. Купчините греди за оградата били проверени една по една. Чакълът бил разровен. Верига от хора обходили терена метър по метър, забили очи в земята. Кучетата го обиколили десетина пъти, душейки буквално всичко, сантиметър по сантиметър.
Но не открили нищо.
Издирването продължило вътре в къщите. Двойно по-интензивно и сериозно в сравнение с външния оглед. Ричър беше претърсвал достатъчно къщи, за да знае колко трудно е това. Но никога не го бе правил четири пъти един след друг, с различни екипи, които не жалят труда си. Бяха проверили цялото обзавеждане, кухините, стените и подовата настилка. Той знаеше защо са го направили, въпреки че рапортите не споменаваха нищо. Със сигурност обаче бяха търсили не само изчезналото дете, но и части от него.
Не бяха открили нищо.
ФБР бе изпратило екип опитни криминалисти, които бяха действали според правилата на 80-те години. Резултатите бяха прилежно описани в дълъг документ на официална бланка, чието фотокопие беше приложено към делото. Събрани били косми, фибри и влакънца, всяка гладка повърхност била проверена за отпечатъци с най-съвременното оборудване за онова време. Със самолет от Денвър докарали специално обучено за издирване на трупове куче, което върнали обратно, след като то не подушило нищо. В продължение на дванайсет часа без прекъсване къщите и пространството около тях били изследвани от криминалисти с различни умения.
Не открили нищо.
Ричър затвори папката и в душата му се промъкна онова странно чувство, което със сигурност бяха изпитали и разследващите екипи преди много години: чувството, че досието изстива.
