Външно не стана нищо особено — Михалич пак се отпусна във фотьойла, а шампанското дори не се счупи. Но виж, във вътрешното му измерение, с което досега имах контакт, се случи нещо смайващо. Злата сила, която искаше да се измъкне от дълбините му, изгуби управление и се блъсна в една сложна комбинация мислоформи, изпълваща поредния тунел. Забляскаха пулсиращи звезди и изчезващи към хоризонта огнени ивици, приличаха на безкрайни самолетни писти. Беше ослепително красиво и ми напомни за един кинопреглед, който бях гледала през шейсетте — там показваха катастрофирането на един скоростен катер тримаран: катерът се откъсна от водата, превъртя се на триста и шейсет градуса някак бавно, замислено и се пръсна на парчета на повърхността на езерото. Тук стана почти същото, само че вместо катера на парчета се пръсна езерото: призрачните конструкции, изпълващи оранжевия тунел, се разпаднаха и с мелодичен звънтеж са разхвърчаха настрани, избледняваха, смаляваха се, изчезваха. А после и цялата вселена от оранжеви тунели изгасна и изчезна, все едно някой й беше дръпнал шалтера. Остана само омекналото мъжко тяло във фотьойла и някакъв мелодичен звук — повтаряше се и се повтаряше дотогава, докато не разбрах, че е телефонът.
Вдигнах слушалката.
— Михалич? — попита мъжки глас.
— Не може да се обади в момента — казах. — Много е зает.
— Вие коя сте?
Наистина нямах кратък и ясен отговор на този въпрос. След няколко секунди тишина оттатък затвориха.
Ама как можаха да го измислят — да прекръстят КГБ на ФСБ. Да съсипят такъв страхотен бренд! KGB го знаеха по цял свят. А сега чужденците просто не разбират какво е това FSB. Една американска лесбийка, нае ме за цял уикенд, непрекъснато бъркаше FSB с FSD. FSD пък е female sexual dysfunction, болест, измислена от фармацевтичните компании, та да почнат да произвеждат женски аналог на виаграта. Сексдисфункцията при жените естествено е чист блъф: при женската сексуалност са важни не физическите аспекти, а контекстът — свещите, шампанското, думите. А пък ако трябва да сме съвсем честни, най-важното условие за съвременния женски оргазъм е високото равнище на материална осигуреност. Това обаче не се решава с хапче — it’s the economy, stupid, както гласеше предизборният лозунг на Клинтън. Впрочем, отвлякох се.
Въпреки че името на КГБ беше сменено, кадрите си останаха старите, сурови и закалени. От такъв удар с шампанско по главата обикновен човек ще лежи в безсъзнание с часове. Михалич обаче почна да се свестява невероятно бързо. Обяснението може би беше, че бе получил удара в променено състояние на съзнанието — при това физическите свойства на организма се трансформират, всеки алкохолик ще ви го потвърди.
Разбрах, че е в съзнание, когато се опитах да извадя ключа от джоба на панталоните му. Щом клекнах до него, видях, че ме гледа изпод полуотворените си клепачи. Бързо отскочих. Бях се уплашила от онова, което стана с него след инжекцията — не бях виждала такова нещо и не исках да рискувам.
— Телефонът… — прошепна Михалич.
— Какво телефонът?
— Кой… Кой…
— Кой се обади ли? — сетих се. — Не знам. Някакъв мъж.
Той изстена. Невероятно. Нормален човек да го ударят така по главата, ще го вълнуват единствено вечните въпроси. А този си мислеше кой ли се е обадил. Както пише Маяковски, „пирони да правиш от хора такива, в Русия животът по ще го бива“ (той после го променя, в черновата си е точно така, виждала съм го с очите си).
— Дайте ми ключа — казах. — Трябва да се махна оттук.
— Чакай — изпъшка Михалич. — Трябва да поговорим.
— С друсани не говоря.
— Не ми разсъждавай…
Говореше с мъка, правеше дълги паузи — все едно всяко изречение е висока планина и той на няколко пъти се свлича по склона, докато я щурмува.
— Да бе, не ми разсъждавай — казах обидено. — И на Люска така й казваха, да не разсъждавала. Обаче като й пукна клиентът на клонката сакура, я подведоха под отговорност. Адвокатът вика — перитонит, нещастен случай. А следователят държи на скъсване на правото черво, непредумишлено убийство. И то ако бутне още три хилядарки — чак тогава ще е непредумишлено, иначе си е чистак умишлено… Дайте ми ключа, че ще ви фрасна още веднъж. Изобщо не ми пука, че сте от ФСБ. Нищо няма да ми направят — това си е чиста самозащита.
И вдигнах бутилката.
Той издаде някакъв и особен, и страшен звук — все едно воден дух се смее някъде дълбоко под водата. После се опита да каже нещо, но излезе само:
— Ча… Чака…
— Вижте какво, за последен път ви казвам с добро — повторих: — Дайте ключа!
— Кучка — каза той неочаквано ясно.
Ама все пак това, офицерите, са големи простаци. Не могат да поддържат културен разговор с едно честно момиче. Вдигнах бутилката за удар — и в същия миг вратата зад гърба ми се отвори.
Обърнах се. На прага стоеше висок млад мъж с тъмен шлифер с вдигната яка. Беше небръснат, навъсен и много красив — това го отбелязах без никакво лично пристрастие, с преценяващия поглед на художничка.
