Усмихнах се утвърдително.
— Мамка му. Все аз трябва да започвам, а по средата, вие, момичетата, губите кураж и бягате, преди да ви е дошъл редът.
Явно имаше доста опит в тази насока.
— Нямаш ли ми доверие? — попитах, като с всички сили се правех на възмутена.
Той стисна устни.
— Никакво.
Направих широк жест с обърнати нагоре длани.
— Приятел, ние сме в затвор. Ако не спазя уговорката ни, можеш да ме тикнеш в карцера, докато не проговоря.
— Може ли да го получа в писмен вид?
Исках повече, нуждаех се от повече, както се нуждаех от въздух. Апетитът да узная за Рейес възможно най-много беше ненаситен.
— Дори написано с кръв.
След дълга въздишка на размисъл той каза:
— Чак до кръв не е нужно да стигаме. Ще ти дам един от ярките примери. — Той прехапа долната си устна, докато избираше. — Добре, веднъж, когато бях още пазач, ни подшушнаха, че ще има бой. Сериозен, между Южния район и Арийците. Напрежението растеше и на третия ден знаехме, че нещо ще се случи. Мъжете се струпаха в двора, гледаха се и се приближаваха сантиметър по сантиметър, докато водачите на бандите не се допряха нос в нос. Точно по средата беше застанал Фароу. Изненадахме се.
— Защо се изненадахте? — попитах, сигурно очите ми се бяха разширили от учудване.
— Защото той не контактуваше с другите. Рядко се случва, но от време на време се появяват затворници единаци. Той беше такъв. Справяше се доста добре.
— И той се озова в центъра на боя? — Макар да знаех, че Рейес е оцелял, само от мисълта сърцето ми спря.
— Точно в средата. Не можехме да повярваме. Тогава мъжете започнаха да падат. Докато Фароу си проправяше път през затворниците, те падаха на земята един след друг. В пълно безсъзнание. — Той спря, потънал в мислите си.
— Какво стана след това? — попитах с глас, изпълнен със страхопочитание.
— Когато Фароу стигна до водачите на бандите, им заговори. В този момент повечето от останалите се бяха отдръпнали, част от тях гледаха изумени, други с боязън. Водачите се огледаха, разбраха какво става, тогава този от Южния район разпери ръце и се оттегли. Но ариецът се ядоса. Явно реши, че Фароу предава расата или нещо от този род.
— Много са докачливи на тази тема.
Нийл кимна.
— Ариецът се приближи до Фароу и започна да му крещи в лицето. Тогава, преди някой да разбере какво става, той се строполи на земята.
Скочих на крака и опрях длани върху бюрото на Нийл.
— Какво направи Рейес?
Той вдигна поглед към мен.
— Отначало не знаехме, Чарли, но той ги беше докоснал. Видеонаблюдението показваше, че докато се е движил през тълпата, ги е докосвал по рамото. А те падаха като мухи.
Стоях със зяпнала уста вероятно доста по-дълго, отколкото беше прилично.
— Пазачите изтичаха при тях, намериха оръжията им, претърсиха всички останали и блокираха мястото. — Нийл поклати глава при спомена. — Нямам думи да ти кажа колко човешки животи бяха спасени този ден. Включително и моят.
Това ме изненада.
— Защо твоят?
Той се загледа в ръцете си за момент, преди да отговори.
— Не съм толкова смел, на колкото се правя, Чарли. Арийците се бяха зарекли да се справят с мен. Вбесих един от тях, като го пратих в карцера, защото хвърли поднос по друг затворник. — Нийл гледаше втренчено. — Никога нямаше да се измъкна жив от тях. Знам, че е така. И бях изплашен до смърт.
— Няма от какво да се срамуваш, Нийл — казах с укор и след това изтъкнах очевидното. — Значи той е спасил и твоя живот?
— Да, и държа да му върна услугата.
— Нека те попитам нещо — рекох с подозрение, загнездило се дълбоко в съзнанието ми. Най-добрият приятел на Рейес от гимназията е бил и негов съкилийник. — Съкилийникът му Амадор Санчес да не е бил член на бандата от Южния район, а?
Той се замисли.
— Да, всъщност мисля, че беше.
Интересно. Зачудих се дали Рейес би реагирал, ако случаят не беше такъв.
— Мисля, че Рейес щеше да спре боя така или иначе — рече Нийл, сякаш четеше мислите ми.
— Кое те кара да го твърдиш?
— Когато влязохме в двора, тръгнах право към него. Исках да се уверя, че никой друг няма да го нападне. Отчасти, защото не исках той да пострада, отчасти защото донякъде ми беше известно на какво е способен. Не исках и някой от колегите ми да пострада. Наредих му да легне и коленичих до него, докато кризисният екип пускаше сълзотворен газ в двора. Носех маска, но се наведох към него… Просто трябваше да разбера.
— Да разбереш какво?
— Попитах го защо спря боя.
— Какво ти отговори?
— Отначало отричаше. Каза, че не знае за какво говоря, след това не каза и дума, но може да е било заради сълзотворния газ.
— А по-късно?
— Докато придвижвахме мъжете навътре към килиите, той се приближи до мен в очакване да бъде претърсен и ми каза, че е видял войни, достатъчни за хиляда живота.
Като знаех какво е имал предвид Рейес, преглътнах с усилие.
Нийл ме изгледа с любопитство.
— Какво е имал предвид? Със сигурност не е участвал в истинска война и реших, че може би ти ще можеш да ми обясниш. — Той допря пръстите на двете си ръце. — Сега е твой ред.
