— Маркси Хелър дойде при нас преди четири години от името на Върджил Мароуитц — каза Сирил Блустоун. — Мароуитц дава пари на заем, но не е лихвар, макар че законът му позволява да бъде и мъничко лихвар. Има верига от магазини — „Хепи Файненсиз“ — в Западен Тексас, Ню Мексико и Аризона. Печели доста добре от тях.
— Преди около седем години — прекъсна го Винсънт — Мароуитц реши, че има нужда от закрила, защото бизнесът му беше твърде съблазнителен, за да го остави ей-така на други хора. Той познаваше Едуардо. Срещна се с него. Дойде с много книжа. Каза, че иска да се включи в кабелната телевизия, като финансира от наше име изграждането й на Югозапад. Поставянето на кабела струваше четиридесет милиона долара. Част от парите бяха негови, а друга — от кредит, който той осигури. Той и Едуардо се договаряха и Едуардо му каза, че би поел работата срещу шестдесет и пет процента от сделката. Трябва да знаеш, Мароуитц счита, че всеки от нашего брата в занаята е блестящ като киноартист или нещо подобно. Като че ли му се искаше на неговия паметник да пише, че той е човекът, който познава нашите среди повече, отколкото Джими Хофа. Все едно Чарли да пожелае да бъде известен като близък приятел на всички членове на Националния църковен съвет. — Той въздъхна — Мароуитц е много странен човек и това ни доведе до Маркси Хелър.
Той отпи от чашата изстудена мастика. Кимна на Сирил Блустоун.
— Да-а — каза Блустоун — Маркси Хелър. Той все се навърташе около старата детройтска банка, до едни боклуци. Взимаха опиум, като че ли това бе закуска за шампиони. Той беше добре с математиката. Разболя се от туберкулоза, но понеже беше упорит, момчетата го уредиха при Ейб във Финикс и той отиде там; гърдите му обаче не се оправиха и го изписаха. Сигурно е срещнал Мароуитц и му е напълнил главата с хубави приказки — че познава Капоне и куп подобни лъжи. Въпреки това, Мароуитц настоя да заплати за лечението на Хелър. Когато Хелър излезе от санаториума, Мароуитц му намери работа в една финансова служба. Това беше преди десет години. Преди четири години Мароуитц горещо ми препоръча да настаня Хелър във Вегас. Той е гений на цифрите — казваше Мароуитц и не му се искаше да го пусне, но жената на Хелър не можела да понася Финикс. Взехме го при нас. Останалото знаете.
— Къде е жена му сега? — Попита Чарли.
— В Лос Анджелийс — отговори Блустоун. — Ще ти дам досието на Хелър, адреса на жена му и всичко останало.
— Мисля, че би трябвало да започна със съпругата — каза Чарли.
— След Мароуитц — нареди Винсънт. — Утре сутринта излиташ за Финикс, за да се видиш с Мароуитц. Баща ми си иска парите. И той иска да накараш Мароуитц да те заведе при Хелър. Мислиш ли, че Мароуитц е в играта?
— Откъде да знам, Чарли. Луис не би могъл да си го помисли, така че кой може да знае?
Чарли пристигна във Финикс в два часа следобед. Беше горещо. Нае кола, регистрира се в един мотел близо до града и взе душ преди да се обади по телефона на Върджил Мароуитц.
— Чарли Партана? — почти изпя в слушалката Мароуитц. — Каква чест! В града ли сте? Кога мога да ви видя?
Не вярваше на всичко, което Винсънт му бе казал за този човек, гледащ на хората от техните среди като на знаменитости, но гласът на Мароуитц, противно На волята му, беше такъв, че той се помъчи да си спомни какво бе направил Богарт във филмите си, за да покаже, че е опасен и да сплаши някого. Чувстваше се като кръгъл идиот, но успя да каже:
— Трябва да си поговорим малко, Мароуитц. След двадесет минути ще мина да те взема от службата ти. Чакай там. — И затвори.
Сложи черна спортна риза с къси ръкави, черни панталони и черни очила. Извади картата на Финикс, дадена му от фирмата за коли под наем, и набеляза улиците, които водят до офиса на Хепи Файнансиз. Качи се в колата и потегли натам. Пред сградата имаше четирима души. Когато Чарли натисна силно клаксона, един нисичък, тантурест, усмихнат човечец, полутичайки, полувървейки се приближи до колата.
— Мистър Партана? — попита нетърпеливо той с глас, който изпищя по-високо от кучешката свирка на Аберкромби и Фич.
Чарли кимна.
— Аз съм Върджил Мароуитц. — Той отвори вратата и се качи в колата. — Каква чест и удоволствие е, мистър Партана. Мога ли да ви наричам Чарли? — Обхвана главата си с две ръце и се наведе. — Не мога да повярвам, че минавам по улиците на Финикс в една кола с Чарли, Чарли Партана „Екзекутора“. О, боже!
„Как може да се говори с такъв чешит?“ — мислеше Чарли. Това е бизнесът! Гледаха на семейство Прици като на банда паралии! Самият Богарт не успя да постигне във филмите си това, което Чарли успя с Мароуитц.
— Слушай, приятелю — заяви той. — Дойдох тук от няколко хиляди километра, за да ти кажа, че твоят човек, Маркси Хелър, е откраднал седемстотин и две хиляди и осемдесет и пет долара от моите хора.
— Маркси ли? Винаги съм мислил, че гангстерското му име е Мокси.
