Изведнъж се почувствува зле и с ръка на устата изтича в тоалетната, като блъсна пътьом масичката за кафе и счупи една ваза. Докато повръщаше, съжаляваше, че е счупил вазата. Къде можеше да я подмени? Тя беше в зелено, което точно пасваше на контура на килима и на дърветата от голямата картина. Повръщайки, си мислеше, че най-малко три седмици ще са му необходими, за да намери подходяща ваза. Може би някой би могъл да я залепи, Господи, той наистина се надяваше, че това може да стане.
Докато се миеше му стана ясно, че му е прилошало не от това как Айрин печели парите си, а от загубата на триста и шестдесетте хиляди долара на Прици, които някой бе задигнал от Луис Пало, след като го бяха пречукали.
Напръска се със сладникаво ухаещ одеколон и поклати неодобрително глава. Луис Пало, най-недоверчивият човек, който ядеше само пица cuddiruni, беше бъхтил с триста и шестдесет хиляди долара в джоба толкова пъти до бара бардак, до този кенеф като заведението на Престо Чилионе, чиито келнерки мърсуваха на паркинга встрани от магистралата, за да се срещне с някого. Е, добре, Чарли знаеше, че Луис никога не би отишъл там, освен ако някоя кукличка, която той от много време непременно е искал да има, не го е подмамила подло и го е накарала да отиде там. Кучи син!
Залитайки, той излезе от тоалетната и изправи съборената масичка. Вдигна парчетата, които някога бяха ваза и която Мейроуз се беше претрепала да намери, зави ги грижливо в парче вестник и ги сложи в чекмеджето. Ще трябва да признае на Мейроуз какво се беше случило и тя ще му извади душата. Убиецът на Луис го заинтригува.
Излезе на терасата, за да помисли. Седна, загледа се към залива и запали пура. Опита се да направи кръгче от дима, но лекият ветрец го разкара. Е, добре. Беше невъзможно Айрин да е убила Луис. Но ако Маркси Хелър наистина е щял да умре след няколко дена, то той едва ли би имал сили да се справи с Луис. Дори в разцвета на силите си Маркси не би могъл да го пречука. — Луис беше грубоват и много подозрителен човек. Така че, по дяволите, кой беше убил Луис Пало? Стана и се върна в апартамента. Имаше ли смисъл да си играе на предположения. Трябваше да събере малко информация. Отиде до нишата в хола и тършува из нея, докато намери телефонния указател на Лас Вегас. Потърси номера на бар „Престо Чилионе“ и се върна при телефона, за да се обади.
— Свържете ме с Престо — извика той. — Кажете му, че го търсят от Ню Йорк. — Зачака.
— Престо ли е? Чарли Партана.
— А, здравей! Как е? Искам да кажа, как си? — рече Чилионе.
— Слушай — каза Чарли, — оная нощ, когато пречукаха Луис, той всъщност влиза ли в заведението ти?
— Не. Бях изненадан. Искам да кажа той изобщо не е влизал.
— Така. Добре. Нека разговорът остане между нас. Благодаря.
Чарли затвори телефона. Върна се на терасата, пускайки кълба дим. Беше прав. Луис не беше слизал от колата, за да се срещне в бара с някого. Беше отишъл само на паркинга.
Никакви свидетели. Който и да е увещавал Луис да отиде там, след това го е пипнал на място в собствената му кола на паркинга, насочил се е по фаровете към колата му, качил се е при него и го е пречукал, отмъквайки триста и шестдесет хиляди долара. Трябва да е била жена.
Коя жена каза Поп, че била най-добрата в тая работа? Коя беше жената, омъжена за партньора в играта на Луис? Коя беше жената, която върна на Прици триста и шестдесет хиляди долара, но задържа другите триста и шестдесет хиляди? Коя беше толкова готина, така страхотна, че Луис, невероятно недоверчивият Луис, беше хванал патката си и беше забравил парите си? Това е, коя е тя?
Както и да го въртеше, винаги стигаше до едно и също. Двама души сноват напред-назад и пробутват на касета фалшиви маркировки. Нямат нужда от никой друг в играта. Те са комбината, която иска да отмъкне седемстотин и двадесет хиляди долара от Прици. Не е било нужно на Луис да се среща с когото и да било във Вегас. Той беше успял. Маркси Хелър е напуснал Вегас. Веднага. Защо е чакал Луис? Луис е чакал само едно нещо, което винаги е чакал — някоя курва. Тя е успяла да го убеди, че ще напусне Маркси, ще избяга с него и с всичките пари, а Луис, с патката си в ръка, е чакал в колата, докато тя изскочи от тъмнината и се вмъкне при него, и го пречука. Само така е било. Айрин е пречукала Луис и е свила всичките седемстотин и двадесет хиляди долара. Така излиза. Може би, защото Маркси се е отнасял добре с нея, но най-вече, защото той си е отивал. Тя е разделила парите на две, за да може да изиграе ролята на Лилиян Гиш и да му върне половината, когато изпратят Прици за нея и Маркси. Седеше на стола в ъгъла на терасата, хванал се за стомаха, полюлявайки се напред-назад, с пура, стисната здраво със зъби. Сълзите се стичаха по лицето му. Пресегна се за телефона на пода до него. Придърпа го в скута си и започна да набира.
— Мейроуз? — каза в слушалката. — Аз съм, Чарли. Кой Чарли ли? Чарли Партана, за бога! Колко души на име Чарли ти звънят по това време на нощта?
