— Почти десет години ли? И ти казваш на това много време? Защо не почака да стана на петдесет?
— Е, — рече той бавно, издишвайки бавно — до петдесет ти би могла да станеш една дебела италианска курва.
— Така ли? Докато аз стана на петдесет, ти ще заприличаш на бащата на Водопроводчика — ако той е имал баща. Искаш да се любим ли, Чарли? Това ли искаш?
— Хей! Хайде! Спокойно. Какво по дяволите?
— Никой не е бил по-бавен и по-спокоен от тебе и от мене, Чарли. Цели десет години. Отговори на въпроса — искаш ли да се любим?
— Ами, искам.
— Добре, хайде.
Тя се изправи и започна да се съблича.
— Със запалени светлини ли? — попита той.
Стоеше на високи токчета. Без нищо друго освен силен грим на очите. Започна да диша тежко.
— Да — каза тя — точно тук. На „V“ образния килим Соске. На светлина.
— Дева Марио — промълви Чарли.
Час по-късно, след като се бяха любили на килима и в балдахиненото й легло, Чарли седеше на малката табуретка под душа, защото беше малко уморен. Продължаваше да й нашепва в ухото колко мека и гладка като кадифе е кожата й, колко прелестни са гърдите й и гъвкави бедрата й, докато тя не му каза или да говори мръсотии или да млъкне.
В седем часа тя му приготви такава закуска, каквато той знаеше, че дори сам не може да си приготви: малки топли кифлички с плънка от сирене, кълцани бъбреци, малки сардини с пълнеж от хапки хляб, смлени колбаси, чам-фъстък с лимонов сок, бутилка бяло вино и четвърт черно кафе.
Дъвчейки, той я гледаше със смесено чувство на боязън и обожание. Беше си сложила само една малка престилка.
— Не зная какво да правя — каза той.
— Нима?
— Какво значи „нима“?
— Е, Чарли, за Бога! Казваш ми здравей, когато ти се прииска. След почти десет години. От времето, когато бях на деветнадесет години, докато ти притрябва Айрин Уокър и ти ме използва като телефонен справочник. И с това ще се приключи, нали така? Завинаги нали? Звъниш ми в един часа сутринта, защото си притеснен, идваш и започваш да се любиш с мен. Излиза, че си изпаднал в невероятна беда, откакто замина за Мексико Сити.
— Така ли? Как разбра?
— Как се казвам — Джоунс? Аз съм от семейство. Внучка на Корадо Прици.
— Може ли да си поговорим?
— Не зная, Чарли. Знаех преди няколко минути, но сега не зная.
— Почти щях да се гръмна снощи.
— О, за Бога, Чарли!
Той я зяпна, поклащайки глава. Лицето му беше безпомощно. Никога преди не беше го виждала такъв.
Седна срещу него в пълната с джунджурии кухня.
Гледаха се, като че ли и за двамата времето беше спряло.
— Разкажи ми, Чарли.
— Мога да кажа само на тебе, Мей. Дори и на Поп не мога. А имам ли някой друг? Постъпвам с тебе по този начин, за да те накарам да се почувстваш зле. Така аз ще се почувствам по-добре, а това отнема мъжествеността ми. Това ме унижава.
— Чарли, как мога да се почувствам по-зле, отколкото бях. Това бяха най-лошите мигове от живота ми. Изпитвах същото, което ти сега чувстваш. Щях да се самоубия, но това, което вече бях направила срещу честта на Прици, щеше да бъде нищо за дядо ми, ако бях посегнала на себе си. Но, по дяволите, Чарли, повярвай ми, времето се грижи за всичко.
— Не зная какво се случи. Видях тази жена в църквата и в главата ми нещо се раздвижи, всичко се промени. То просто се случи. Видях я и всичко започна. След това се захванах с нея в Калифорния. Бяхме заедно няколко дни. Тогава не се любихме — само веднъж, но имахме време и аз се съсредоточих, за да мога да я опозная. Мисля, че я опознах.
Мейроуз прехапа долната си устна и остана така.
— Добре! — викна той свирепо. — Добре! И така, Луис Пало, който беше толкова праволинеен и би могъл да мине за йезуит, се настанява в касата с касиера на име Маркси Хелър. Те отмъкват от дядо ти седемстотин и двадесет и две хиляди долара и някакви дребни. После баща ти ме изпраща да взема парите и да се разплатя с лошите момчета. Луис вече го няма. Аз се оправям с Хелър, после в къщата чакам да се върне жена му — неговата съпруга, Мейроуз. Оказа се, че е моето момиче! — Той вдигна непохватните си ръце и ги разпери молитвено. — Какво трябваше да направя? Тя ми дава чантата с половината от парите и ми разказва поредица от небивалици. Всичко ми стана ясно още в момента когато тя се обърна с лице към мене в кухнята. Луис не би могъл да скрои тоя хитър номер! Хелър умираше от разядените си дробове и не му пукаше. Тя е скроила всичко. Отишла е, хванала е патката на Луис и го е забъркала в играта. Тя е погубила Луис! У нея е другата половина от парите на Прици. О, по дяволите! Натъпках ли я в багажника на Хелъровата кола? Изкарах ли я заедно с него, та ченгетата да ги приберат от летището? Не. Идвам си вкъщи и съобщавам на баща ти, че е чиста, и че момчетата, които са пречукали Луис, са отмъкнали парите.
— Но, Чарли…
