— Просто исках ти да знаеш.
— Обади ли се на Дуай Уилямз?
— Нещо специално ли?
— Не, той ще се погрижи да ви обслужат добре в хотела и ресторантите.
— А кой му е номерът? Може пък да има и някой свободен самолетен билет. Бихме могли да го ползуваме.
— Кога се връщаш вкъщи?
— На девети.
— И тя ли идва с теб?
— По-късно. Трябва да подготви всичко.
— Ако ми потрябваш, ще се обадя на Дуай. А-а, Чарли…
— Да, тате.
— Поздравления.
— Благодаря, тате.
— Да се надяваме на най-доброто.
Чарли слезе долу при Айрин в плувния басейн. Златисто-ламените й бикини, които беше сложила, така я закръгляха, че той се възбуди.
— Хей, Чарли — попита тя, усмихвайки се широко, — с кого се срещна?
— Не се интересувай — отговори Чарли. — И това ще отмине. Познаваш ли Дуай Уилямз?
— Не. Трябва ли да го зная?
— Той движи нещата ни тук в Мексико.
— О-о,
— Баща ми иска да му се обадя.
— Ще се срещнеш ли с него?
— Вероятно.
— Направи го веднага. Останалото време да бъде само за нас.
— Разбира се. Искаш ли да дойдеш?
— Не. Ще ми бъде много мъчно, докато те няма.
Дуай Уилямз някога беше кмет на Филаделфия. Той беше така добре поставен политически, че дори след като предаде ключа на града на разбойническите шайки, дори след като накара жителите на града да се влачат на колене и да вървят пипнешком в тъмнината, защото безогледно ги беше обрал, за да отърве себе си (своята собствена безопасност и тази на партията от някакво обществено разследване), той беше изпратен за посланик в Мексико, където прослужи пълния си мандат, винаги пиян до козирката.
Когато новата администрация го помете, Дуай Уилямз се захвана с частна адвокатска практика в град Мексико. Е, не беше юридическа дейност, повече консултантска. Не се върна в страната, защото това бе едно от условията да го измъкнат. Никога не можеше да се върне вкъщи. Бизнесът с износ на кокаин, хашиш и марихуана от Мексико за Щатите вървеше отлично и мексиканските койоти се опитваха да късат парчета от него. Дуай успя чрез официалните си връзки да направи различни висши чиновници от мексиканското правителство пълноправни партньори и реката от наркотици стана океан, който заливаше дългата хиляди мили граница и попиваше направо в ноздрите и вените на американците.
Чарли се обади на Дуай от фоайето на хотела. Дуай настоя да изпрати кола за него. Попита за името на хотела, като каза, че ще се оправи и че колата ще бъде там след десет минути.
Чарли чакаше седнал до входната врата на помещението с климатична инсталация. Ставаше му лошо, като си помислеше за Мексико, защото си спомняше как Водопроводчика и Малкия Фил Дзандзара пребиват момчето и блъскат Мейроуз, като я карат да гледа, защото баща й беше наредил да стане така. Водопроводчика винаги се притесняваше от този факт и се извиняваше на Мейроуз най-малко веднъж в годината.
Чарли не съжаляваше особено за раздялата с Мейроуз. Понякога обаче, особено след онази единствена нощ, прекарана заедно и през безкрайното им годеничество, когато обикаляше на пръсти с подпухнали ташаци, той копнееше за нея, просто да бъде до него, не за да се любят или нещо подобно, а просто да я има около себе си, защото му беше приятел. Айрин и Мейроуз заемаха различни части от съзнанието и живота му. Те не можеха да се слеят, както водата и маслото. Той беше най-щастливият мъж на света, защото имаше Айрин, но изпитваше дълбока благодарност към Мейроуз, която го вкара в правия път. Той нямаше да бъде с Айрин, ако Мейроуз не беше му върнала здравия разум. Господи! Той нямаше да я види вече и това го натъжаваше.
Портиерът дойде да му каже, че колата е пристигнала. Закара го на летището.
— Какво, по дяволите, е това? — попита Чарли.
— Г-н Уилямз ви чака в бюрото си в град Мексико — отвърна шофьорът с каменно безизразно лице на швед.
— По дяволите, той е откачил — викна Чарли. — Мислех че е тук, наблизо. Петстотин мили! Обратно в хотела. Не ме разкарвай наоколо.
— Да, Мистър.
Пътуваха около две мили мълчаливо.
— Аз и колата сме на вашите услуги. Мистър Уилямз искаше непременно да ви кажа това, след като отказахте да летите до Мексико сити.
— Много добре — рече Чарли. — Остави колата. Нямаме нужда от теб.
— Мистър Уилямз иска да бъде сигурен, че ще ви бъда на разположение, за да отидете, където пожелаете, мистър.
— Това е друго. Добре. Чакай в седем и половина довечера.
Сметнаха, че бяха прекарали най-чудесния меден месец.
— Звучи опияняващо — рече Айрин, — но аз залагам следващия си хонорар едно срещу хиляда, че всички двойки от Ню Йорк, Бруклин, Детройт, Чикаго и Лос Анджелийс, една по една, никога не са го правили петдесет и един пъти за пет дни и никога не са наблюдавали как трима души, теглени от подводното течение навътре в морето, се давят точно под техния прозорец.
— Макароните също не бяха лоши — обади се Чарли нерешително.
Прибраха багажа си, за да тръгнат един ден по-рано, защото Поп се бе обадил да каже на Чарли, че трябва да се върне в Ню Йорк.
