— Нещо става, Чарли — каза той. — Съдебният състав ще пусне в ход обвинителния акт срещу теб и дон Корадо иска да излезе от това положение преди да свика срещата.
— Каква среща?
— Семейна, на най-високо равнище и на двете страни.
— На
— Аха.
— За случая във Вегас ли?
— Не мисля, че е заради това. Искам да кажа — какво ли знаят и двете страни за случая във Вегас?
— Да-а.
На летището Айрин плачеше. Те се сбогуваха набързо. Чарли се изсекна. Той бързаше към летище Кенеди, Айрин се отправи към Далас.
Айрин се регистрира в хотел „Плаца ъф ди Америкас“, а после гледа филм по телевизията. Легна в единадесет часа, след като вечеря в стаята си. Спа колкото можа по до късно, до 8:30. След това се окъпа, изми косата си, заши скъсаната си нощница от бурния порив, с който Чарли я бе повалил в леглото. Закуси бавно и върна приборите. Оплака се, че сервитьорът забравил топлото мляко. В един без четвърт взе такси. Пътува 12 минути до „Хилтън Ин“, в Мокинбърд и Сентръл. Преброи шест маси край прозореца отляво и седна срещу един дебел мъж със зелен костюм, крещящо розова риза и зелена връзка. Той извика с изкуствено приповдигнат глас:
— Здравейте. Не сме разговаряли, откакто бяхте в Колумбия, Южна Каролина.
— Да? — рече Айрин. — Кой е номерът?
Той й каза номера на телефона в левия ъгъл на нейното бюро.
Поръчаха си омлети за обяд — нейния със сирене, неговия с ягоди.
— Какъв е планът? — попита Айрин. След това нещата се развиха от самосебе си за два дена.
Трябваше да бъде ликвидиран някакъв местен адвокат, който плащал твърде малко на бандата, а накрая скрил и нещо от тях. Собственик на бензиностанция и клиент на дебелака дал под съд адвоката за неспазване на договора, немарливост, измама и укриване на факти. Собственикът наел адвоката, за да заведе дело за злоупотреба с доверие срещу две петролни компании, които се споразумели за цените на бензина. Федералният съд издал присъда за 27,2 милиона долара и адвокатът спечелил 2,7 милиона от хонорари. След обжалването обаче било взето решение за сума от 10 милиона. Петролните фирми се съгласили да изплатят веднага 1,5 милиона, а останалата сума — в срок от пет години. Адвокатът не си направил труда да уведоми своя клиент за това решение и отказал да даде отчет за парите. Не споменал нищо и пред момчетата. Бензинаджията го дал под съд, но адвокатът непрекъснато отлагал делото и по всичко изглеждало, че по-рано от три години ищецът нямало да получи парите си. Затова той поискал да убият адвоката. Момчетата се съгласили.
Адвокатът живееше в един от големите централни хотели. Дебелакът искаше Айрин да влезе в апартамента му като камериерка и да подмени хапчетата му за високо кръвно налягане с таблетки цианкалий — същата големина и форма.
Айрин каза, че тексаските съдии проявяват и разбиране, когато за ликвидиране на хора се ползва оръжие, защото това било по американски. При такива случаи съдиите бивали улеснявани да не издават наказателна присъда, но били много стриктни при отравяния и почти винаги признавали подсъдимия за виновен. Тя попита дебелака дали клиентът има нещо против да застреля адвоката. Нямаше възражения и Айрин позвъни на адвоката. Разказа му една историйка за имение от сто милиона долара, което наследила от завещание и заради което „някакъв чешит“ се опитва да я измами. Адвокатът я покани да отиде в кантората му на следващата сутрин в 9:15.
Тя носеше траурно облекло с плътен черен воал. Секретарката я въведе и затвори вратата. Стаята беше голяма, с тежки завеси и кожена тапицерия, за да приглушават шума. Айрин го застреля, държейки пистолета отдолу, насочен през отвора на писалището. Едва се чу някакъв звук. След това тя заобиколи бюрото, приближи се и стреля още два пъти в главата му. После излезе в секретарската стая.
— Помоли ме да ви предам да не го безпокоите, поне петнадесет минути, докато преглежда книжата по моя случай.
Секретарката й кимна с разбиране и се усмихна, Айрин я помоли да я изпрати до асансьора.
Чак след час и пет минути, след като беше провела осем телефонни разговора, секретарката влезе, за да свери нещо с шефа си. През това време Айрин вече беше на път за Лос Анджелийс, за да си събере багажа за Ню Йорк, да затвори къщата и да остави възнаграждението си в сейфа на банката в Бевърли Хилз.
Следобеда, в деня когато говори със сина си в Акапулко, Анджело Партана направи редовното си посещение, както всеки четвъртък, в дома на Амалия Сестеро на Бруклинските възвишения, за да изпие чаша самбука41, да получи обичайните указания, подготвени от дон Корадо през седмицата. Амалия умееше да прави страхотни сицилиански сладки. Това беше най-приятното посещение през седмицата. Той седеше в кухнята на просторната къща с указанията на дон Корадо в джоба, като поглаждаше гладката си загоряла плешива глава, сръбваше вино и хапваше от cubaita42, когато Амалия го попита как е Чарли.
