— Между нас да си остане, не искам да се разчува, поне засега — каза Анджело. — Чарли се жени. Сега е в Мексико.
— Жени ли се? Чарли? О, боже!
— Той е на четиридесет и две години.
— За коя се жени, божичко?
— За едно момиче от Калифорния.
— Наистина е много потаен. Как се казва?
— Айрин Уокър.
— Името не е сицилианско.
— Американка е. Данъчен консултант. Много хубава. Много умна.
— Това е страхотна новина.
— Е, да видим как ще тръгне. Смесен брак.
— И не е от нашите.
— Да-а. Това имам предвид.
Анджело си тръгна след десет минути. Амалия не можеше да таи дълго такива новини. Ако имаше поне един човек на света, който трябваше да узнае, то това беше Мейроуз Прици. Тя се обади на Мейроуз в офиса й.
— Мей, имам новина.
— Да?
— Чарли Партана се оженил.
Мейроуз не отговори. Сложи слушалката на бюрото, отиде до прозореца и погледна навън. След малко чу пращене, върна се, седна и я вдигна.
— Айрин Уокър ли се казва?
— Откъде знаеш?
— Чух, че се срещал с нея.
— Е — каза Амалия, — не зная как гледаш на това, но според мене това е краят на една епоха. Знаеш ли какво имам предвид, Мей?
— Какво?
— Смятам, че ако сега напишеш писмо до Поп, като му съобщиш новината и му кажеш, че е време да ти разреши да се върнеш у дома, той ще накара Винсънт да го направи.
— Благодаря, Амалия.
— Аз ще бъда при него, когато дойде писмото. Ще направя каквото трябва.
— Господи, бих искала да се върна само за да отмъстя на татко.
— Ти знаеш, това не е единствената причина.
Мейроуз отговори троснато, че сега тя е като на война.
— Напиши писмото сега, Мей — настоя Амалия.
Мейроуз взе телефона и отмени двете следобедни срещи. Валеше силно и тя позвъни на централата.
— До края на деня ме няма, който и да ме търси, Едуина — нареди тя на секретарката. — Имам много работа.
Заключи вратата на офиса и седна с един голям жълт бележник. Дядо й гледаше подозрително на пишещите машини.
„Скъпи Дядо, (написа тя на силициански):
Аз съм на двадесет и девет години и от деветнадесетгодишна трябваше да живея отделно от моето семейство. Чарли Партана, пред когото съгреших, ще се жени за една жена от Калифорния. Той е щастлив. Напълно ме е забравил.
Моля ви да говорите с баща ми и да му кажете, че достатъчно съм страдала за стореното преди десет години. Моля ви да поискате от баща ми да ми прости.
Ваша любяща внучка
Мейроуз“
Анджело Партана действаше много внимателно. Той сподели новината с Амалия, защото тя щеше да я предаде на дон Корадо. Корадо щеше да помисли малко, а след това да извика Винсънт. Анджело беше убеден, че Винсънт трябва да знае преди Корадо да му каже. Така Винсънт щеше да е подготвен, когато баща му му съобщеше новината.
Той прекоси хола и надникна през вратата в офиса на Винсънт.
— Какво ще кажеш за една вечеря по-рано довечера?
— Разбира се. Къде искаш да отидем?
Винсънт винаги казваше така, но те всеки път отиваха при Туччи.
— Ами, при Туччи — предложи той.
— Чудесно. Ще ме вземеш ли с колата в шест часа?
В колата, на път за Туччи, говориха за бейзбол. Анджело не различаваше бейзбола от cocomero43, но след многогодишни разговори с Винсънт беше научил жаргона, така че можеше да импровизира отговорите. Щом пристигнаха при Туччи, нещата станаха сериозни. Прегледаха менюто, в което се вторачваха пет вечери всяка седмица.
Туччи имаше бар, шест маси и джубокс. Жена му и снаха му се редуваха да работят в кухнята. Шофьорът на Винсънт, който беше и бодигард, вечеряше отпред пред бара.
Туччи беше неаполитанец.
— Мисля да взема от тази рибена чорба di Pozzuoli44 — рече смело Винсънт.
Имаше я два пъти седмично в менюто. Винаги когато я включваха, той си я поръчваше.
— Добре. Същото и за мене.
— Ей, виж! Има peperoni imbottiti45. Какво ще кажеш?
— Чудесно, чудесно.
Взеха бутилка „Сълзите на Христос“ от лоза, расла върху лавата в подножието на Везувий. За Винсънт това беше най-щастливият момент на деня, но той не продължи много. И така, Анджело подхвана въпроса за сина си.
— Винсънт? Знаеш ли какво? Чарли се жени.
Винсънт не можа да схване. Ръката му, с чашата вино, увисна във въздуха и той я сложи на масата.
— Чарли се жени?
