На следващия ден в пет следобед, Мейроуз Прици позвъни на вратата в жилището на Сестеро на Бруклинските височини. Беше извикала фризьорката в апартамента си в един Часа, а козметичната дойде в три. Тя знаеше колко много дядо й обичаше да я вижда и затова ги беше накарала да я превърнат в млада девственица, сияеща от красота и доброта. Уго Бустарелла отвори вратата и се зарадва, че я вижда.
— Господи, трябва да има четири години, така ли? Господи, изглеждаш чудесно — възкликна той.
— Уго! Колко си напълнял! Флори сигурно те храни шест пъти на ден.
Той се ухили.
— Три пъти Флори и три пъти госпожа Сестеро. Ела. Ще те заведа при госпожа Сестеро. Тя е в кухнята.
Опря пушката в ъгъла до входната врата и радостно я поведе към стълбището.
— Хей, сама мога да намеря кухнята, — рече Мейроуз. — Тук съм била стотици пъти. Поздрави Флори от мен.
Тръгна надолу по стълбите. Амалия вече я чакаше. Тя изпрати момичето за нещо на горния етаж и каза на Мейроуз:
— Той получи писмото ти и то го зарадва. Помоли Винсънт да дойде тук вечерта. Ще го накара да те върне в къщи.
Мейроуз стоеше изпълнена със задоволство и надежда. Пое дълбоко въздух и го задържа. Въздъхна бавно и каза:
— Ще накарам татко да ми плати. През следващите десет години аз ще се отнасям към него така, както той се отнасяше към мен.
— В отмъщението няма радост — посъветва я Амалия. — Отмъщението е нещо, за което сицилианците говорят, но когато го постигнат, става безсмислено в устата им.
— Аз съм внучка на Корадо Прици. Когато баща ми се отказа от мен, той също престана да бъде мой баща. Изхвърли ме и ме държа вън десет години, наричаше ме уличница. Закани се, че цял живот ще остана стара мома. Гледаше на мен като на боклук и всяка година в малкото случаи, в които дядо ми разрешаваше да се върна, той плюеше на честта ми. Това не е отмъщение. Правя го заради честта.
Корадо Прици заплака, посрещайки внучката си отново в семейството. „Той е толкова стар, толкова стар, — мислеше тя. — Толкова немощен и безпомощен“, а после си спомни кой е той.
— Ще се реши довечера — каза той. — Баща ти ще дойде да ме види тази вечер.
— Аз ти писах не само защото искам да се върна в семейството, дядо — рече тя. — Искам да получа разрешение да заема моето място в бащиния дом. Той е самотен човек. Искам да му готвя, да се грижа за къщата. Искам да ми бъде разрешено да изкупя вината си пред баща ми за болката, която му причиних.
Когато напусна дома на дядо си, Мейроуз Прици забърза към Санта Грация ди Трагетто. Тя запали три свещи — една за баща си, една за Чарли и една за нея, пусна двайсет долара в кутията за помощи отиде до втория ред от дясната страна на църквата, където прекарваше неделите и светите дни още от детството си. Помоли Богородица, а след това Свети Дженаро да я подкрепят, нея и нейния план. Тя щеше да отмъсти на баща си, болка за болка. Точно така, както той беше наложил Чистилището спрямо нея, щеше да съсипва баща си дотогава, докато той се изтощи, докато се разболее и умре. А когато умреше, Чарли Партана щеше да наследи мястото му на Бос на семейство Прици и Мейроуз щеше да стане негова съпруга. Това беше радостта от плана й. Щеше да си върне Чарли завинаги. Това никога нямаше да се случи, ако той не се беше оженил за Айрин Уокър. Нейните молитви сутрин и вечер бяха постигнали целта. Тя страда в срам почти десет години, но накрая, справедливостта ще възтържествува и честта ще бъде възстановена. Скоро ще погребе дядо си, баща си и до Чарли тя ще бъде главата на семейство Прици, а не изгнаница.
След краткия меден месец, който Чарли и Айрин успяха да удължат с цяла седмица в Ню Йорк и над петнадесет месеца след самия инцидент, Чарли бе призован пред Бруклинския съд за убийството на двамата самосиндикални контрабандисти на наркотици Каурико Грифоне „Пъпчивия“ и Сам Фанфароне „Хубавото време“. В предявеното обвинение фигурираха като „собственици на гараж“. Семейството отложи заседанието на съда, докато Ед Прици успее да оправи Чарли. Той незабавно беше привлечен под отговорност за криминално престъпление. Бяха внесени двеста и петдесет хиляди долара като гаранция за неотклонение. След това съдията нареди да го освободят поради липса на достатъчно доказателства. Чарли си отиде направо вкъщи, където Айрин вече беше приготвила вечерята. Те се целуваха и прегръщаха три-четири минути, после Айрин каза:
— Чарли, имаш ли нещо против, ако променя това жилище?
— Така ли? — рече той — Какво ще правиш?
— Е, като начало ще сложа няколко дузини книги. Както и да е, целият апартамент прилича на подредена площадка от летен базар. Нека си поиграя малко.
Чарли изпита остра болка при мисълта, че вероятно Мейроуз нямаше да види никога новата подредба.
— Разбира се. Щом искаш, направи го — каза той. — Само не кани Мейроуз тук, нали?
— Защо не?
— Тя е декоратор в Ню Йорк. Подредила е това жилище.
Лицето му просветна.
— Знаеш ли, тя би могла да ти достави всичко на едро.
Айрин застина за миг.
