— Никога не купувам на едро или рекламирани боклуци — заяви тя. — Тебе какво те засяга, Чарли? Имам девет обзаведени стаи в Калифорния, с красиви неща. С най-хубавите. Ще полудееш по тях. Много ще ти хареса, като подредя.
— Така ли? Какво има за вечеря?
— Мъча се да сготвя нещо ново. Специално задушено с вино, по френска рецепта, разбираш ли, френско провансалско.
— Без макарони?
— С това ядене, което се нарича La daube de beuf Provançale46 се сервират малки farfallini47 точно както е по рецептата.
— Повярвай, те вървят с всяко ядене.
Телефонът иззвъня. Беше Татето.
— Хей, Чарли, Ед Прици е уредил всичко. Това е добре. Слушай, довечера в десет трябва да отидеш у Бен Сестеро. Повече не могат да чакат.
— Разбира се, Поп. Кога ще дойдеш тук, за да се срещнеш с булката?
— Вече съм я срещал, спомняш си, нали? Както и да е, тя е не е от сантименталните. В зависимост от развитието на нещата довечера, помисли си за една вечеря в неделя.
— Чудесно.
Затвориха телефона едновременно.
— Тази вечер са насрочили важна среща в десет часа — съобщи той на Айрин. — Същата, за която спомена Поп, когато се обади в Мексико.
— Важните срещи носят много пари — отвърна Айрин, като бъркаше бавно яденето.
— Ако всичко върви гладко, Татето ще дойде за вечеря в неделя.
Айрин сложи капака на тенджерата.
— Добре. Сензационно. Тогава довечера ще вечеряме навън. Задушеното ще престои два дни и в неделя ще го поднеса на баща ти, ще бъде най-разкошното ядене, изнесено някога тайно от Франция.
— Седни и пийни чаша вино — предложи й Чарли. — Ще ти приготвя вечеря. Уверявам те, ще признаеш, че е по-добре от яденето навън.
— Как? Какво ще правиш?
— Ще ти приготвя нещо страхотно.
— Какво?
— Ще направя pasta con le Sarde48 от Палермо, които са най-хубавите спагети със стриди около един фунт, запечени със сардина, малко накълцана аншоа, копър, стафиди и шам фъстък, задушени в масло и подправени с шафран. След като те напия, ще се любим цяла нощ.
— Е, поне до девет и половина, когато ще тръгнеш за срещата.
— А, по дяволите яденето — каза той, като я награби. — Всякога можем да ядем. Така и така няма да мога да ям тази вечер, като те гледам.
Чарли пристигна за срещата на Бруклинските хълмове пет минути по-рано. Охраната, Сам Фалконе, едно ново момче от Агридженто, отвори вратата. Амалия Сестеро го поздрави, целувайки го по двете бузи.
— Всички са тук — каза тя. — Сега ще доведа Поп долу.
Заведе Чарли до плъзгащите се врати, отвори ги и той влезе вътре. Тя ги затвори след него.
Столът на дон Корадо начело на масата беше празен. Винсънт седеше отдясно. Ед Прици — отляво, наредени според възрастта, а не според материалното им положение. Това дразнеше Ед. Анджело седеше отдясно на Винсънт, а вдясно от него беше празният стол на Чарли — срещу Бен Сестеро и Хари Гароне, които седяха вляво от Ед. На другия край на масата седеше един непознат — мрачен мъж с нос като въже и голям корем. Две златни верижки за часовник бяха закачени на сивото му сако от каша. Докато Чарли заобикаляше масата край него, никой не му го представи, затова той не му обърна внимание.
Чарли току-що седна на стола и плъзгащите се врати се отвориха. Амалия въведе дон Корадо в стаята, настани го в стола му, с лице към тях. Всички станаха. Дон Корадо даде знак с лявата си ръка на Амалия да напусне стаята и когато тя излезе, каза на сицилиански, че е щастлив да види Чарли, оправдан от отправените му обвинения. Чарли му благодари.
— Господинът в края на масата е Алвин Гомски — обясни дон Корадо на английски с глух, пресипнал глас. — Той е касиерът на нашата банка. Поканих мистър Гомски, за да чуете от неговата уста какво става.
Погледна го кротко, очаквайки да заговори.
Мистър Гомски можа да разбере само някоя и друга дума, защото дон Корадо говореше със силен акцент, но Ед му беше съобщил защо е поканен.
— Президентът на банката краде — започна Гомски — и ако му се позволи да използва неговата система на неизгодни сделки с чужда валута, банката ще фалира след около девет или може би четиринадесет месеца.
— Благодаря ви, мистър Гомски.
— Документите ще разгледаме утре сутринта — рече Ед.
— Ще поговори за това. — Благодаря ви, мистър Гомски. Ариго, изпрати мистър Гомски — обърна се дон Корадо към най-младия си зет.
— Едуардо ще ви разкаже подробно — каза дон Корадо на сицилиански, когато Гомски напусна стаята.
Едуардо заговори с висок глас на търговец, привличайки вниманието на останалите присъстващи, стреснати от скандално чудовищната новина. Дон Корадо затвори очи, може би за да се съсредоточи по-добре.
