— За мен банката винаги е била като родина — заяви Ед Прици на агридженски диалект. — Всичко постигнахме благодарение на банката и не само с натрупаните в нея пари. Човекът, който закупи седемдесет и пет процента от банката, е неаполитанец — Розарио Филарджи. Приел е името Робърт Финли, но този Филарджи — Финли, трябва да е много глупав, ако мисли, че ние няма да защитим нашите двадесет и пет процента. Касиерът на банката, мистър Гомски, когото видяхте тази вечер, ни каза и вие го чухте, че Филарджи измъква големи суми от банката и я води към фалит, като прави тъмни сделки с чужда валута, и че ако не защитим банката, след една година тя ще фалира.
— Какво ще кажете за такъв мръсник? — рече Анджело. — Трябва да му откъснем ташаците, гаден тип.
— Имаме ли достатъчно доказателства, за да направим това, Еди? — попита Винсънт брат си.
— Поп е изработил план — отвърна Едуардо. — Трябва да чуете цялата история.
— Добре — съгласи се Винсънт.
— И така, откъде идват парите на Филарджи, за да купи осемнадесетата най-голяма банка в Съединените щати? Е, в Италия има една голяма банда крадци. Най-горе, в правителството, както е и тук. Големите пари идват от големия бизнес. В сравнение с тях ние сме жалки бандитчета, ограбващи бензиностанции по време на депресията. В сравнение с тях сме само една ротативка, с всички останали във Вегас.
Той наля до половина изпотената чашка пред него с мастика и подаде шишето на Винсънт, който само намокри дъното на чашката си заради подаграта и го предаде на Анджело. Ед Прици мълчеше, докато шишето не се върна в неговия край на масата.
— Тези хора изнасят по някакъв начин парите от Италия в Швейцария, без да плащат данъци, и ето, че Филарджи открива две банки в Киасо зад Комо. Хората му получават на ръка от италианците купища пари и ги прехвърлят в швейцарските банки на Филарджи. Той им е вършил работата толкова добре, че е успял да ги убеди; държат да запазят всичките яйца в една швейцарска кошница, и те са му дали пари, за да закупи седемдесет и пет процента от нашата банка. Но името на Филарджи отново трябва да се промени — мошеник на дребно, той никога не може да открадне достатъчно. Сега краде от техните седемдесет и пет и от нашите двадесет и пет процента, но безчести повече нас, отколкото тях, защото това ние го схващаме по-добре.
— Загубата на парите или на честта? — попита Ариго Гароне.
Чарли го погледна така свирепо, че Гароне пребледня.
— Хари искаше да изтъкне, че ние чувстваме загубата и на двете много повече, отколкото всичко друго — добави меко Ед Прици.
Анджело побутна Чарли по крака под масата.
— И така, честта и парите на баща ми са застрашени, затова ще ви запозная с неговия план как да се справим с Филарджи. Някои хора страдат когато им отнемеш живота, защото той е най-сладкото нещо за тях. Моят баща реши, че за Филарджи най-сладкото нещо са парите, затова точно тях ще вземем. Ще го оставим да живее без пари, няма да му позволим и да ги изкарва.
Дон Корадо отвори очичките си. Той поглеждаше всеки от седящите около масата и кимаше с глава:
— Така Филарджи ще си плати — каза той. — Успях да измисля това, защото Чарли ми подсказа пътя за справедливото му наказание.
— Аз ли? — попита Чарли тъпо.
— Той ми подсказа, че застраховката за похищение не се облага с данъци. Едуардо ще ви обясни.
Дон Корадо затвори очи. Всички погледнаха към Ед Прици.
— Съвсем неотдавна — продължи Едуардо — мистър Гомски убеди своите приятели директори от банката да изтеглят два милиона и петстотин хиляди долара за застраховка срещу отвличане, която да осигури всички служители в банката. Сумата на застраховката представлява дванадесет процента от нашето двадесет и пет процентно участие в печалбите на банката. Естествено, ще трябва да делим по двадесет и пет процента от разноските за високия курс на застрахователната вноска на полицата, но, както Чарли ни отвори очите, тези разходи не се облагат с данъци, както и откупът, който банката ще трябва да плати. И така, в случай, че служител на банката бъде отвлечен и това например е Филарджи, самите похитители ще получат чисти два милиона и петстотин хиляди като откуп и застрахователната компания ще трябва да ги изплати.
— Благодаря ти, Едуардо — рече Дон Корадо. — Благодаря ти, Бениамино. Благодаря ти, Ариго. Можете да си тръгвате. Моля, като излезете, кажете на Амалия да дойде да ме вземе.
Тримата мъже напуснаха стаята.
— Мисля, че имам язва — каза Винсънт. — Какво ли чудо ще е на тези години.
— Недей да пиеш мляко — посъветва го Анджело. — Млякото раздвижва киселините и това дразни язвата.
— Кой ти пие мляко — отвърна Винсънт, когато Амалия влезе в стаята, за да изведе навън Дон Корадо. Тя тихо затвори плъзгащите се врати.
