— Трябва да поговорим за работата — каза дон Корадо на Чарли — или да вземем един истински десерт. Освен ако не искаш да опиташ от знаменитата cassata67 на Амалия, от двата вида.
— Не, благодаря, падрино. Сладкишите и бонбоните са ми достатъчни за десерт.
— Тогава аз ще опитам сладоледа, Амалия, изстуден, но не замразен, направен така, както само ти можеш — с micotta68, захаросани плодове и шоколад. И, разбира се, ще пием по чаша „Малвазия“.
След обяда двамата мъже се настаниха в столовете „Морис“ във всекидневната на дон Корадо и се загледаха в настръхналите пера, които се издигаха от шията на града в Долен Манхатън. Пиха кафе и пушиха големи мексикански пури maturo69, дон Корадо каза:
— Чарли, знаеш, че винаги си бил любимецът ми.
— А ти беше мой настойник, когато ме заклеваха Падрино. Старах се да живея достойно за тази чест — отговори Чарли на хубав сицилиански диалект.
— Така е, Чарли. Много добре си спомням. Закле се в абсолютно подчинение и опази клетвата.
— Благодарение на теб, Падрино.
— Чарли, нека ти кажа, че много от успехите на семейството се дължат на тебе. Ти си най-добрият ни екзекутор. По-добър от Винсънт и баща ти. Никога не си провалял договор. Винаги си прибирал и последния долар.
— Исках да се отплатя за доверието ти.
— Все повече ти вярвам. Повече от всякога, а и синът ми Едуардо също ти има доверие.
Лиричното отклонение на Боса се стори странно на Чарли. Защо нито веднъж не спомена Винсънт. Нали той беше заместник на Винсънт, защо тогава дон Корадо трябва да говори за доверието на Ед в него? Ед Прици винаги беше стоял съвсем настрана. Не бяха имали преки разговори по време на редките срещи и единственият контакт на Чарли с него беше чрез групата на адвокатския колектив по криминалните дела.
— Чарли — проговори Дон Корадо, навеждайки се напред, за да докосне леко коляното му и да подчертае тяхната близост, — Винсънт е болен човек. Кръвното му е много високо, опасно високо. Лекарят му ми довери, че болката от подаграта разстройва ума му, но най-зле са бъбреците му. Това е тайна, запомни това, бъбреците на Винсънт няма да издържат дълго.
— Ами — сви рамене Чарли, — съвременната медицина…
— Ще прехвърлим Винсънт във Вегас. Трите хотела могат да ползуват услугите на един общ съветник със съответната власт. Винсънт ще поеме работата Трябва да утвърдим линия на твърди спортни залагания за цялата страна, без да дразним правосъдието. Работата на казиното е нищо в сравнение със спортния справочник.
— Знам — отговори Чарли. — Господи — помисли си той, — защо винаги загрявам толкова късно?
— Навярно се чудиш защо ти казвам всичко това, Чарли? — попита дон Корадо, усмихвайки се.
— Да.
— Ами ти ще заемеш мястото на Винсънт тук.
Чарли премигна.
— Така е — потвърди дон Корадо, лапвайки синьозелено зърно грозде. — Ти ще ръководиш всичко. Ще бъдеш Босът.
— Аз ли? — учуди се Чарли.
— Ти, аз и баща ти ще се договорим какъв процент ще получаваш. Разбира се, по-малък, докато Винсънт бъде освободен от задълженията си и се установи, но все пак трябва да изкарваш четиридесетте хиляди долара на седмица. Ще притежаваш най-голямата организация в този бизнес — две хиляди и сто души на улицата, работещи за теб. Какво ще кажеш, Чарли?
Чарли помълча няколко секунди, най-малкото за да може да се наслади на мисълта за тези пари и власт, които ще бъдат негови. Но той знаеше, че няма да бъде тъкмо така. Винсънт беше най-големият син на дон Корадо. Това беше бизнес на Прици. Те заедно ще решат дали Винсънт ще направи невъзможното и ще се откаже от всичко, което има, за да отиде да си убива времето във Вегас заради чифт проклети бъбреци. Ако станеше такова чудо и останалите приемеха, че това е най-добрият вариант, Винсънт щеше да извика Чарли, да му изложи всичко и да му съобщи от колко процента той трябва да се откаже, за да поеме работата. Чарли нямаше да получава всичко, докато Винсънт е жив. А после, когато му дойдеше времето да предава длъжността, той щеше да въведе следващия.
— Нямам думи, падрино — каза Чарли на дон Корадо. — Не съм сънувал такава чест и привилегия. Как мога да изразя благодарността си? Как мога да ти се отблагодаря?
Малките очички на дон Корадо се изпълниха със сълзи. Извади снежнобяла кърпа и избърса дълбоко хлътналите си очи.
— За мен този ден е още по-голям, отколкото за тебе, Чарли — отвърна той с треперещ глас. — Възможността да усетиш как синът на моя най-стар и скъп приятел в света поема задълженията на собствения ми син, ме изпълва с радост и вълнение.
— Кога ще стане всичко това, падрино?
Чарли имаше мрачни предчувствия. Кражбата на Айрин във Вегас запълваше мислите му. Дон Корадо никога не можеше да прости и да забрави за каквато и да е сума, загубена чрез предателство или кражба, а сега сумата беше голяма, солидна.
— Не Казвай дори на баща си. Нека това остане между нас!
