Айрин взе такси от летището в Лос Анджелийс до хотел „Бевърли Уилшър“. От там тя отиде пеша до офиса си и провери телефонните секретари. Нямаше никакви обаждания. Приближи се до прозорците и дръпна завесите. Беше блестящ слънчев ден и тя се запита как може да се живее в Бруклин, в една дупка с две стаи, когато разполагаха с такава разкошна къща като нейната, сред такава чистота и толкова слънце. В един прекрасен ден беше открила, по дяволите, какво е любовта и когато я откри, на любовта на момчето тя отвърна с любов. Никога не беше изпадала в такава беда. Най-големият бандит в страната посягаше на парите й. Полицейският отдел в Ню Йорк я търсеше, като че ли беше бубонна чума. Нямаше да й бъде лесно да отговаря, ако я хванат, нито пък адвокатите на Прици биха могли да я измъкнат. И всичко това заради някаква мръсотия, наречена любов. Тя беше зарязала приятна, лека работа, великолепна къща в най-хубавия климат на света, заради тази любовна глупост. Искаше й се Маркси да се върне. Той беше бита карта и безполезен, но с него живя в безопасност седемнайсет години. Те успяха, а сега трябваше да извади петстотин и четиридесет хиляди долара от нейните собствени пари и да захвърли договор за сто хиляди. Всъщност да ги връчи на един от най-богатите хора в страната. И защо? Защото той иска така и защото ще я унищожи, ако тя не го стори. Законът искаше да я изиграе. Лошите приятели искаха да я изиграят. Господи, шестстотин и четиридесет хиляди долара!
Извади едно куфарче от килера. Струваше й близо хиляда долара, на дребно. Беше красива вещ, приятна за докосване. Излезе с него от офиса и отиде в банката на булевард „Уилшър“.
Дадоха й самостоятелна кабина в сводеста стая и й донесоха касетките. Това беше целият й живот, нейният труд. Това беше кръвта й, смесена с галони студена пот. Мислеше, че няма да издържи. Спомни си бельото на мъжете, с които лягаше, когато проституираше в Чикаго, преди да срещне Маркси. Спомни си пъпките по слабините им, грубите косми по гърбовете им, дъха им. Прилоша й. Спомни си как се опитваше да се стопли през първите четиринадесет зими от своя живот, докато баща й пухтеше като локомотив, а майка й хълцаше, после пиеше и пак хълцаше, и пак пиеше. Трябваше да даде на този старик петстотин и четиридесет хиляди! Повече от половин милион долара! Хората, които плащаха данъци, трябваше да работят осемнадесет години и да печелят по 127 хиляди годишно, за да съберат тези петстотин и четиридесет хиляди. Захлупи лицето си с ръце и заплака горчиво. Защо, по дяволите, въобще беше срещнала Чарли. Ако си беше вървяла по начертания път, тя и Маркси сега щяха да са в Сингапур или някъде другаде — на Южния остров в Нова Зеландия, където крадяха само овце, а те не бяха интересни за бандата. Сега тя и Маркси можеха да бъдат в някоя клиника в Швейцария, подлагайки на операция лицата и пръстите си. Можеха да имат нови документи и да отидат навсякъде, но тя трябваше да попадне на Чарли и на цялата любовна глупост.
Знаеше, че като изпразни всичките касетки на масата, може незабавно да тръгне за летището. Да прелети полюса до Цюрих и там да направи връзката. След десет дни с ново лице и отпечатъци, нови документи тя щеше да бъде в безопасност, а парите й щяха да бъдат у нея.
Но без Чарли. Дори и за петстотин и четиридесет хиляди долара тя не мислеше, че може да мине без Чарли.
След като напусна офиса си, Чарли отиде в Бентууд. Водопроводчика беше на смяна, четеше някакво порнографско списание, а наоколо цареше хаос.
— Момчета, вие животни ли сте? — попита Чарли възмутен, минавайки през кухнята, затрупана с чинии й отпадъци, към всекидневната. Навсякъде се въргаляха чинии с огризки от сандвичи и мръсни чаши от бира. — Какво искате? Да ви цапардосам по главите ли? Това не е само детинско, но и вредно за здравето.
— Чарли, какво става?
— Добре, де. Къде е прахосмукачката? Къде е кофата за боклук?
— Знам ли?
Чарли хвана Мелвини за яката и го събори върху канапето.
— Ти ще изчистиш всичко тук, чуваш ли? Къде, по дяволите, е Дом? Доведи го тук.
Той ритна Мелвини.
— И не ми разправяй твоите глупости, как ще ме натикаш в гадния кенеф, защото там ще отидете ти и Дом, ако след един час не е почистено.
Дон се появи на стълбите.
— Хей, какво, по дяволите, става тук? — кресна той — Опитвах се да поспя.
— Сапунената фея те иска тук — каза Водопроводчика.
— Слез тук, долу, простако — изръмжа Чарли.
Дом забърза по стълбите.
— Хайде, изчисти цялата мръсотия наоколо — той бутна Водопроводчика по рамото, — после пусни тази прахосмукачка, където намериш килими или завеси. Ти, ти, малък негоднико, иди и измий чиниите. Когато свършите, изтъркайте пода. Чувате ли ме? Действайте!
Двамата се втурнаха да работят. Чарли слезе по стълбата в мазето, където държаха Филарджи. Използува два различни ключа за двете брави. Филарджи пишеше писмо.
— Как е? — попита Чарли.
— Хората са внимателни. Храната е добра — рече Филарджи.
— Изглеждаш добре.
