— Доста добре. Все мисля за жената, когато понечи да излезе от асансьора. Може би ще ми мине. Сънувам кошмари — тази страшна жена, която дойде да ме отвлече. Не мога да прогоня образа й от съзнанието си. Тя дори не трепна, когато застреля беззащитна жена в лицето.
— Убитата бе ужасна тъпачка — отвърна Чарли, — натиснала е погрешно бутона.
— Какво ще стане с мен?
— Изгледите за теб са добри, мистър Филарджи. В понеделник банката ще извърши операцията за откупа. Знаеш, че банката е застрахована. Плащат откупа и ние те пускаме. Това е цялата работа.
— Кога?
— Може би след две-три седмици.
— Наистина ли ще ме пуснете да си отида?
Чарли кимна сериозно с глава, мислейки за онова, което дон Корадо кроеше на този беден кучи син.
— Не се ли безпокоите, че мога да ви разпозная, вас, жената и двамата горе?
— Виж какво, мистър Филарджи, ти беше там, когато убихме твоя бодигард и жената. Ние ще те пуснем. Но, ако се намесиш в мърсотията и съобщиш на полицията, че можеш да ни разпознаеш, ще умреш. Където и да отидеш, ще те ликвидираме. Няма друг изход. Искаш ли да ти донеса нещо от Ню Йорк?
— Ами, имам един малък списък от книги. Ако можете да ми осигурите, бих искал да имам и телевизор.
— Разбира се, защо не?
Чарли отиде да търси Поп, за да говори с него и да му каже, че дон Корадо го вика, но Поп беше на среща със закуска с двама баскетболни треньори. Чарли се качи в пикапа и отиде до ъгъла. Там нямаше никой. Мисис Латучи се усмихваше широко.
— Кафе? Заведението черпи — предложи тя. — Знаеш ли колко платиха за лейди Керът? Дванайсет на един. Бях заложила десет по три различни начина. Господи, беше страхотно. Какво ще кажеш за днешните надбягвания, Чарли?
— Днес няма нищо — рече Чарли. — Обзалагам се, че в цялата страна няма нито едно надбягване.
— Кой смяташ, че ще вземе приза?
— Още е рано. След две седмици ще ти кажа.
Влезе Фил Витимидзаре. Поръча си един „Датски“ и отиде към машината за пинбол.
— Хей, Чарли — обърна се той, — какво става с Водопроводчика? Не го виждам напоследък.
— Представи си, бие ме — рече Чарли.
— Не дойде на службата в неделя — каза Витимидзаре. — Отец Донигър ме попита за него.
— Ще дойде — отвърна Чарли, — знаеш какъв е Водопроводчика.
Излезе от закусвалнята. Отиде в едно от централните бруклински кина. Трябваше да убие два часа. Даваха някакъв военен филм. Седна в ложите. След около двайсет минути един крадец се промъкна до него. После сложи ръка върху бедрото на Чарли, а Чарли я натисна през коляното си и я счупи. Смени мястото си в другия край на салона. „В какъв скапан свят живеем, — мислеше си той, — щом могат да те закачат разни дегенерати даже в Бруклинското кино.“
Отиде с колата на Бруклинските височини. Паркира на забранено място до ъгъла на къщата на Сестеро и натисна звънеца на Корадо Прици.
Дон Корадо беше известен на Източния бряг като най-големия лакомник в братството. Той пиеше по една малка чашка зехтин за закуска и още една за вечеря. Ядеше само веднъж на ден, но заради количеството храна, която той без никакви усилия натъпкваше в крехкото си тяло, със стомах колкото шапката на кукла и черва не по-дълги от въженце за скачане, човек оставаше с впечатлението, че присъства на изкуството на голям илюзионист. Никога не канеше повече от един гост на обяд и никога повече от един път в месеца. Защото не можеше да понася да дели с някого дори и малка част от храната на масата си.
Той поздрави грубо и разсеяно Чарли, защото мислите му бяха ангажирани изцяло с предстоящото ядене. После го заведе до масата.
Започнаха обяда с чаша сицилианско вино — Мамертино — полусладко, много силно, златисто на цвят, със силен аромат.
— Чарли, как така убихте жената на ченгето?
— Падрино! Никога не си си представял такова нещо. Курвата натиснала грешен бутон в асансьора. Вратата се отваря точно в момента, когато вторият човек застрелва бодигарда. Жената просто стои там. Тя вижда всички ни. Налагаше се да изчезне.
— Предполагах, че е станало нещо такова. Но Ед казва, че това причинило истинска буря. Отделът е побеснял, че са пречукали жената.
— Как така? Защо?
— Чарли, ти не ме чу. Това не е просто жена на ченге, а жената на капитана, който ръководи поделението за борба с организираната престъпност и когато накрая разберат, че Филарджи е отвлечен, ще организират акция срещу бандите и господ знае каква пара ще се вдигне.
