Издигнаха го! Очакваше го! Внезапно чувство на увереност обзе Чарли. Новата работа беше за триста и шестдесет милиона долара. Дон Корадо не би предприел нищо, без да се застрахова солидно по какъвто и да е въпрос, без да е обсъдил и огледал всичко от всяка страна със своя съветник Анджело Партана, а той току-що бе споменал, че Поп не трябва да знае.
— Разбирам, падрино.
— Винсънт ще бъде готов да се премести, като приключи работата с Филарджи. Няма да трае дълго. Ще трябва да минат три седмици преди да приберем откупа и ти ще можеш да пуснеш Филарджи на свобода, за да отиде в полицията и неочаквано да се намери в затвора. В деня когато Филарджи бъде изправен пред съда, Винсънт ще се изнесе от Пералнята и ти ще се нанесеш.
Лейтенант Хенли позвъни на Анджело Партана по телефона. Той беше представител на бюрото на главния инспектор и искаше бърза среща с него.
— Разбира се, Дейви — съгласи се Анджело. — Където кажеш.
Определиха си среща на следващия ден на обичайното място — „У Ханс“, един ирландски ресторант близко до Проспект Парк. Когато Анджело отиде с Чарли като негов придружител, Хенли беше довел един капитан от полицията на име Кийли, от отряда на Полицейския корпус. Кийли беше с един ранг по-старши, но Хенли водеше разговора.
Всички бяха възторжени и сърдечни. Пристигна уискито, но и двамата с Партана го оставиха недокоснато. Поръчаха си солено говеждо със зеле — единственото ястие, предлагано от Ханс. Говореха предимно Хенли и Кийли, най-вече за спорт и национална политика.
След като Анджело ги почерпи с мексикански пури, Хенли пристъпи към въпроса.
— Не знам, момчета, дали сте в течение на нещата — започна Хенли, — но не може да не сте чули за убийството на жената на капитан Калхейн.
— Прочетох — отвърна Анджело. — Наистина, такова нещо трудно може да се пропусне. Ужасно. Изпратихме цветя на погребението. Какво повече?
— Да, това ни разтърси, Анджело. Повярвай ми. Ние го възприемаме така както и вие. Това е семейна загуба, целият отдел го чувства. Всеки един — имам предвид полицаите — редовите и шефовете. Необходимо е да направим нещо. Трябва взаимно да се уважаваме, Анджело.
— С вас сме, Дейви. За всяко нещо. Ако знаеш как да постъпиш, можем да подскажем на другите, за да открием човека, който го е извършил. Искаме да помогнем.
— Разбира се, че търсим помощта на всички. И ще я оценим, защото сме уверени, че вие разбирате притеснението ни. Но това не е всичко. Дошъл съм, за да предупредя теб и Прици, както и другите в този град, че всички дейности трябва да се замразят, докато не заловим убиеца на Вики Калхейн.
— Как си представяте това, Дейви?
— Налага се да ви притиснем здравата, Анджело. Например от днес, в продължение на една седмица, половината от местата за залаганията на коне в Бруклин няма да работят и хората ще се държат под строг режим.
— Ще ударим и вас, момчета, с наркотиците — потвърди Кийли. — Сега, конфискуваме ли нещо, няма да можете да си го върнете. Всеки рекет ще бъде наказван.
В погледа му се четеше отмъщение. Усмихна се изкуствено, казвайки:
— Бизнесът ви ще закъса доста, момчета.
Кийли имаше много силен североирландски акцент. Хенли беше червенокос, имаше белег от куршум на челюстта. Очите и на двамата бяха спокойни. Дължеше се на дългите години добър живот.
— Дейви — добави Анджело, — още като двадесетгодишен имах работа с човека, който заемаше твоята длъжност в бюрото на шефа. През тези години работих и с полицейския корпус, както и с неговите подразделения и с кварталния. Спазвахме само едно правило, и то много просто, и работата си вървеше.
— Знам — отвърна Хенли, — но обстоятелствата променят нещата. Какво можем да направим?
— Ако посегнете на парите ни — заяви Анджело, — оставяте ни сами. Нашите, които работят на улицата, имат договореност, гаранции от вашите. Ние им плащаме, за да работят, а вашите хора им дават разрешително за работа. Всички поделения в районите следват тази практика.
— Постави се на наше място, Анджело. Това е въпрос на чест за нас, както и за вас, за всички хора. Трябва да разберете.
Анджело въздъхна:
— Добре. Колко време ще имаме? Можете ли да ни дадете три дни?
— Слушай, Анджело, нямате нито един ден. Нас ни притискат за резултатите сега. Днес преобърнахме първите банки, утре следват проститутките, залаганията — в събота, и така нататък…
— Обществеността няма да хареса това, Дейви. Ако затворите всички места за комар и спрете наркотиците, лихварството, проститутките — ще изпаднете в много по-сериозна криза, отколкото тази, причинена от бейзболната стачка. Да лишиш големите лъвове от кокаин е все едно да лишиш работника от хамбургера му — каза Чарли. — Ще се паникьосат и ще си го изкарат на вас.
— За колко време може да свърши всичко това — запита Хенли. — Честно, Чарли?
Чарли сви рамене.
— При съвместна работа между вас и всички фамилии можете да пипнете човека за една седмица.
— Така да бъде — съгласи се Хенли. — Давам една седмица.
