— Каза ми да избирам — или да те убия, или да извадя петстотин и четиридесет хиляди от моята сметка в банката. Би трябвало да ги дам. Господи! Гледах парите си в един от сейфовете ми в банката и почти щях да се разплача. Колко много работих, за да получа тези пари, наливайки в главите на Маркси и Луис какво и как да направят. Трябваше да се боря за това по всякакъв начин, защото съм жена, следователно те знаят повече.
— Но защо петстотин и четиридесет хиляди? — попита Чарли.
— Прици си иска неговите триста и шейсет хиляди плюс петдесет процента глоба — петстотин и четиридесет от моята кръв. И аз трябва да им ги дам, защото тази банда сицилианци са затъвали до гуша в патологични престъпления в продължение на седем века. Трябвало е да мамят, покваряват, крадат и убиват всеки, който е заставал между тях и парите. Това е селски манталитет, Чарли, не мога да го понеса.
— Айрин, слушай, майната им на Прици.
— Чарли!
Тя беше напълно шокирана, чувайки го да казва това.
— Аз съм твой и ти си моя. Прици не могат винаги да побеждават.
— Но какво ще правим сега?
— Само едно — да говорим с баща ми.
Лицето на Анджело Партана внезапно промени обичайното си любезно изражение, изпълвайки се с гняв, който нарастваше и застрашаваше да избухне като бомба, чийто фитил догаря. Когато Чарли разказа как дон Корадо го издига, а Винсънт готви удар срещу него, Анджело рязко се изправи, излезе на терасата, затвори вратата и остана там десетина минути, гледайки залива. Когато се върна, беше в нормалното си състояние.
— Няма защо да се горещим — каза той. — Всичко е просто бизнес, с изключение на Винсънт.
— Добре де, какво става с Винсънт? — запита Чарли.
— Откакто дъщеря му се върна, тя го съсипва. Това изостря подаграта му и повишава кръвното му и той те обвинява, че не си се оженил за нея преди десет години.
— За кого да се ожени? — попита Айрин.
— За Мейроуз — отговори й Чарли.
— Мейроуз ли?
— Така мислим. Какво ще правиш сега? — запита Анджело. — Най-забавното в цялата игра е, че Винсънт се опитва да сключи договор със съпругата на този, когото трябва да убие. Това вече е нещо.
— Какво ще правим? — попита Айрин.
— Ти сама си си виновна. Сега няма мърдане — каза Анджело. — Убийството на Луис Пало беше много неприятен случай. Той беше един от посветените мъже в нашето семейство и ако си е заслужил да умре, ние трябваше да го убием. Но да откраднеш триста и шейсет хиляди от Прици — той вдигна ръцете си, — никой не може да остане безразличен към това, Айрин.
— Татко, ние с Айрин сме приключили със случая. Знаем всичко. Така че какво ще правим сега?
— Преди всичко, тя трябва да върне триста и шейсетте хиляди, а ако дон Корадо поиска петдесет процента лихва, трябва да даде и нея. Това е като начало.
— Добре. Вече съм го решила за себе си — каза Айрин, — а след това?
— Първо дайте парите. Никъде няма да ходите, докато дон Корадо не ги получи. Той няма да повярва в нищо, докато не му върнете парите. В противен случай не бихме могли да обсъждаме този въпрос. Вие с Чарли ще хвърлите голям дюшеш през следващите няколко дни. Единственият начин да постигнете успех това е да не смесвате двете сделки, за да може той да разбере, че сте сериозни, когато ще преговаряте по сделката, която ще гарантира живота ви.
— Каква сделка? — запита Чарли.
— Ще трябва да му отнемете единственото нещо, което дон Корадо иска. Това е Филарджи. Златният Филарджи, от когото той се нуждае, за да си върне банката за десет цента на долар и да спечели шейсет, а може би и седемдесет милиона долара. Трябва да отвлечете Филарджи отново, този път от Прици. Разбирате ли ме?
Чарли кимна.
— И аз мислех нещо такова.
Анджело погледна Айрин. Тя кимна и тъжно се отдалечи. Отиде до нишата в хола, извади оттам малка пътническа чанта и я остави в краката на Анджело.
— Ето петстотин и четиридесетте хиляди — каза тя. — Дай му ги за малко, но преди да му върнем Филарджи, си ги искам отново.
