— Не казвам да му дадем всичките пари, Анджело. В края на краищата, какво значи да преговаряш? Правим предложение, после се договаряме.
— Никога не си работил с Чарли, Ед — рече Винсънт. — Той е неудържим. Много е праволинеен. Ако искаш да си върнеш Филарджи, ще трябва да дадеш всичките пари.
Той премълча останалата част от откупа.
— Тогава да отидем при Поп и да разрешим въпроса — предложи Ед.
Подаде писмото от Чарли на Анджело. Анджело го сгъна и го сложи във вътрешния си джоб.
Тримата слязоха с асансьора така мълчаливи, както всички останали пътници.
Млада красавица, която стоеше пред Ед в асансьора, го докосна неволно. Тя се обърна и му се усмихна. Той така се разгорещи, че щеше да тръгне с нея, ако Анджело не беше го сграбчил за ръката.
Когато стигнаха до изхода на Петдесет и шеста улица, те тръгнаха по тротоара и Ед рече:
— Трябва да взема Бюлетина78 на Уол стрийт — и се върна назад към вестникарската будка.
Един син Олдсмобил 98, който беше паркиран петдесет крачки по-надолу на улицата, тръгна и премина бавно край тримата мъже, които бяха на различно разстояние от бордюра: Анджело беше няколко крачки зад Винсънт и се обърна, за да види Ед. Той беше на десет крачки по-назад, с лице към сградата, когато Чийч Скараманца от семейство Бока откри бърз огън от преминаващата синя кола. Винсънт падна. Синята кола отмина, зави и се загуби с потока от коли надолу по авенюто. Ед изскочи от сградата.
Винсънт Прици беше мъртъв, когато стигнаха в болницата Рузвелт. Анджело Партана и Ед Прици потънаха в тълпата, наблюдавайки как екипът на линейката отнесе Винсънт. Анджело каза на Ед да се върне в кабинета си, спря едно такси и последва линейката до болницата. За десет минути той успя да подкупи две от сестрите и три от дежурните, за да може да остане в стаята за посетители на етажа на бърза помощ и да получава медицинския бюлетин. Когато се потвърди, че Винсънт е мъртъв, той телефонира на Ед от една кабина и му каза, че отива в Бруклин, за да съобщи на дон Корадо.
— Кой направи това? — прошепна Ед в слушалката.
— Семейство Бока.
— Как е Винсънт?
— Мъртъв е.
— Това е ужасно — промълви Ед. Две големи сълзи се отрониха от тъмните му очи. — На Поп ще му бъде много тежко.
— Той е силен — отвърна Анджело.
— Е, сега поне не се налага да предаваме Винсънт на Чарли.
— Не — каза Анджело. — Но факт е, че нещо се случи с Винсънт. Той загуби. Беше страхотен човек. През целия си живот не срещнах тигър като него, но напоследък нещо го пречупи и той загуби.
— Дъщеря му — добави Ед. — Тя го разсипа. По-добре иди и кажи новината на Поп.
Анджело плати на таксито пред дома на Сестеро в шест и пет. Изкачи се по предните стълби и когато стигна до горе, Амалия го чакаше на вратата, лицето и беше потънало в скръб. Анджело я прегърна, потупвайки я по рамото, като говореше тихичко.
— Поп не може да разбере защо всички закъсняват — прошепна тя.
Анджело се изкачи бавно по стълбите и почука на двойната врата на западната стая. Чу глас, който го покани да влезе. Затвори вратата и тръгна към дон Корадо.
— Кой е умрял? — попита старият човек.
— Винсънт.
— Кой го направи?
— Бока.
— Как?
— Пред сградата.
— Ти видя ли?
— Да.
— А по теб не стреляха ли?
— Бях осем крачки назад. Ед си купуваше вестник. Така или иначе, търсеха само Винсънт.
Дребният старец гледаше към Манхатън, плуващ в гаснещия зной на летния ден. Сградите стърчаха като тълпа пред баня.
— Винсънт беше о̀бичен човек — промълви той. — Беше срамежлив и не показваше нищо, но чувстваше всичко. Той обичаше семейството, живя за честта.
— Няма да го забравим — прибави Анджело.
— Такъв човек беше той. После — не знам — някак се състари. Нещо се случи… Той загуби. Казах му, че има всичко и се съгласи с мен. После преди няколко дни обядвах тук с Чарли и му казах, че ще заеме мястото на Винсънт и ще сложи всичко в ред.
Анджело усети през него да преминава болка качвайки се от стомаха нагоре през лявата му ръка, поваляйки го на стола.
— Анджело, Анджело — проговори старият човек. — Господи, днес си бил страхотно напрегнат. Ти не си дете. Не го взимай навътре.
Анджело извади флаконче с таблетки от десния джоб на сакото си, отвори го много бавно, извади две хапчета и ги сложи в устата си. Дон Корадо му подаде половин чаша червено вино и той изпи таблетките.
— Сега съм добре — каза Анджело.
— Можеш ли да говориш или искаш да си починеш малко?
— Мога — отговори Анджело. — Дай ми пълна чаша от това вино и аз ще запея.
Дон Корадо внимателно му напълни чашата. Седна в стола Морис с лице към съветника си.
— Какво се казва в писмото на Филарджи? — попита той.
— Чарли иска всичко — каза той, изваждайки писмото от джоба си. Отвори го внимателно на скута си, извади очила с телени рамки и прочете цялото писмо на глас.
— Знаеш ли какво? — рече старият човек. — Сега разбирам. Чарли си е помислил, че съм искал да го изпитам, когато му казах, че получава поста на Винсънт.
— Е — каза Анджело, — така мислят сицилианците.
