— Те играят двойна игра, а аз правя голямата сделка — успя да каже той, — и през цялото време ми играете двойна игра.
— Какво, по дяволите, Ал — каза Чарли, усмихвайки се. — Двойната игра е само на майтап.
Чарли и Водопроводчика завързаха Дом за леглото. Постараха се той да се чувства колкото е възможно по-удобно.
— Слушай, мога да си умра от глад тук — оплака се той. — Вие ще отмъкнете клиента, а аз ще гладувам.
— Хайде де — рече Чарли, — как така ще гладуваш? Ще се обадят на обяд и като не отговори никой, ще дойдат.
— Слушай, аз ще опера пешкира — каза Дом. — Имам право поне на една хубава закуска.
— Добре — рече Чарли. — Направете му някаква закуска.
— Не той! — протестира Дом. — Опитвали ли сте се някога да ядете това, което тоя човек готви? — Направи я ти, Чарли. Някакви спагети залети с малко пържени домати, малко чесън, няколко бъркани яйца с люти чушки. Какво ще кажеш?
— О, по дяволите — извика Чарли и го перна с гумената палка.
Когато двамата мъже се качиха горе, Айрин извади телефонния указател, намери това, което търсеше, обади се на номера и уреди да отидат в Бейшор и да наемат една каравана. Когато двамата мъже слязоха, за да подготвят Филарджи за пътуването, тя съобщи на Чарли, че е осигурила караваната.
— Това е от онези големи каравани, Чарли — каза тя, — точно каквато ти искаше. Трябва да отида да я взема и след това някой да върне шевролета.
— Какво ти казах? — рече Мелвини. — За тая работа трябват трима души.
— Колко време ще ти трябва? — попита Чарли.
— Час, а може и повече — отвърна Айрин.
— Осем и двайсет е. Имаш два часа. Върни се тук в десет и половина, а аз ще го приготвя за път.
— Ще пропуснем ли обаждането в дванайсет часа?
— Това е, което баща ми иска — отвърна Чарли.
Когато Айрин и Водопроводчика излязоха, Чарли отиде до хладилника и извади продуктите, за да приготви спагети с малко запържени домати, чесън и бъркани яйца с люти чушки. В 9:20 ч. той беше хапнал и почистил кухнята. Слезе в мазето по стълбите до заключената врата. Отключи, като говореше минавайки през вратата, и влезе в помещението.
— Как си? — попита той Филарджи, облечен в спретнат син костюм, бяла риза и синя връзка с малки сребристи фигурки по нея.
Последния път, когато Чарли се върна от Ню Йорк, му беше донесъл три нови ризи, три чифта бельо и по молба на Филарджи една кутийка с черна боя за обувки и четка.
— Добре съм — отвърна Филарджи.
— Храната добра ли е? — Чарли я беше приготвил.
— Отлична. Наистина вкусна.
— Имаш ли достатъчно книги?
— Да…
— Ще ти вземем още — обеща му Чарли. — Кажи ми, знаеш ли кой те отвлече?
Банкерът кимна кратко и красноречиво с глава.
— Прици — отговори той. — И зная защо. Когато се измъкна оттук, ако се измъкна, което е малко вероятно, до края на живота си няма да ги забравя.
— Ти си наистина симпатяга — рече Чарли. — Слушай сега. Махаме те оттук. Прици вече не контролират положението.
— Защо?
— Това са лични причини, между мене и него. Но за тебе може да се окаже по-добра сделка Поне няма кой да ни нареди, да те убием. И ако нещата вървят добре — под това Чарли разбираше, ако Прици откажеха да приемат условията му, — това би било по-добра сделка за всички, защото Прици смятаха да си вземат банката от тебе, а на мене тя не ми трябва.
— Ами, както стоят нещата, какво имам да губя? Какво искаш от мене?
— Само да сътрудничиш. Това е всичко. Само да помагаш. Готов ли си за закуска?
— Да. Разбира се, че съм готов.
— Тогава хайде. Ще отидем горе и можеш да ядеш в кухнята за разнообразие.
Двамата уважавани мъже, Винсънт Прици и Анджело Партана, седяха в кабинета на Ед Прици, широк на трийсет фута с шест прозореца на шестдесет и седмия етаж в сградата на United Insurance Industries77, която беше построена с капиталите на Прици и беше тяхна собственост.
Ед Прици седеше зад масивна маса, ранен джорджиански стил, която му служеше за бюро, и държеше в ръцете си писмото от Чарли Партана, с което заплашваше да разруши паметника на Корадо Прици — присвояването на седемдесет милиона долара.
Очите на Винсънт бяха премрежени. През целия път от Бруклин до кабинета на Ед Прици той не продума, защото неговият човек, изменникът Чарли Партана, съзнателно го беше омаскарил в очите на дон Корадо, изпращайки писмо до брат му, за който дори не се предполагаше, че може да има нещо общо с онази част от бизнеса на Прици, засегната в писмото.
Винсънт беше изпаднал в необуздан гняв, но Анджело Партана беше безпристрастен, сдържан и невъзмутим. Той проявяваше интерес към срещата единствено за да използува неочакваното превъзходство на Ед Прици над по-големия му брат и да осигури оцеляването на неговия собствен син и да има гаранции, че той, Анджело Партана, ще бъде единственият възможен избор за посредник при връщането на Филарджи, така че той и Чарли да можеха да пристъпят към осъществяването на техния план.
