— Дъщерята на Винсънт искаше да накара Айрин да страда. Винсънт и дъщеря му бяха от онази категория близки хора, които се измъчват взаимно. Ето защо, Винсънт е наел убиец да ликвидира Чарли. Той си е казал, че Чарли го е накарал да страда, а Мейроуз е накарала Винсънт да страда, той обаче я обичаше и искаше да живее с нея като баща с дъщеря, които имат право на такъв живот. Предполагам, че той е рухнал, когато Чарли се ожени за жената, която ни ограби с Луис Пало във Вегас. Наел е убиец за Чарли, защото по това време всичко е било против него — имал е лошия късмет да плати на съпругата на Чарли за да го убие.
— И аз мислех, че е така, Корадо. Винсънт загуби. Беше се изчерпал напълно.
— Щом сме знаели, какво очаквахме от Чарли? Той си е мислел, че аз го издигам, за да не се усъмни в нещо, а в същото време Винсънт изпраща специалист да го пречука. Ето защо той естествено ще си помисли, че когато съм казал на жена му, че може да върне парите с глобата, защото тя е жена на Чарли — а ние не правим номера на жените — аз просто съм й казал да върне парите, а после ще я подредя така, че нашите хора да могат да я убият. Чарли е мъж. Той трябва да защити жена си. Има право да отвърне на удара. И го прави със страстта, която е отдавал на семейството си, още като дете на тринадесет години и пречука Фил Тероне-малкия в Бронкс. Трябва да сложим нещата на място. Разбира се, Ед иска да си върне банката и да спечели седемдесет милиона. Аз също искам. Но не по-малко искам да изясня и нещата с Чарли. Кой ще преговаря?
— Аз.
— Добре. Тогава свикай първата среща. Кажи му, че окончателната сделка трябва да сключи с мен. Нека да дойде тук по обяд, защото обича да си хапва. Но той ще бъде много напрегнат, за да може да се наслади на храната, така че направи го около пет следобед в някой слънчев ден — ако вали, изчакай докато времето се оправи. Кажи му, че дъщеря ми Амалия ще отиде и ще чака заедно с жена му където той каже — само ти ще знаеш къде — така че ако аз го излъжа, ако го предам, жена му ще може да вземе любимата ми дъщеря. Трябва да изясним този въпрос с Чарли.
Подвижният дом, нает от Айрин, беше монтиран върху шаси Мактрак от 1961 година и беше добре поддържан в продължение на петнадесет години, или тогава са правили автомобилите много по-добре. Имаше две спални, комбинация от всекидневна и столова, кухничка, тоалетна и душ. Отпред, горе зад шофьорското място, имаше широко удобно легло. Чарли сменяше Водопроводчика на кормилото за два часа на всеки пет. Когато не караше, Водопроводчика спеше в шофьорското легло, като за двата дена вече го бе разкрасил със снимки на голи брадати мъжаги, изрязани от централните списания. От групата само Водопроводчика следеше пресата, но той не поглеждаше новинарските колонки. Другите и не помисляха да четат вестници, защото смятаха, че знаят какво става, а и поместеното във вестниците бяха само догадки. Нямаха нито радио, нито телевизор със себе си.
Не че не знаеха какво става. Айрин винаги хвърляше по едно око на заглавията, когато отиваше да пазарува в градовете. Но тя не пазаруваш често, защото Чарли смяташе, че това не е твърде разумно.
— Италианските емигранти винаги са въртели бизнес със зеленчуците, а те имат братя и братовчеди, които биха могли да ни търсят — говореше той. — Повярвай ми, дон Корадо има дълги ръце.
И все пак, попаднеше ли Айрин на заглавия за пожара в „Градините на Палермо“, тя донасяше вестника. Чарли и Водопроводчика се разстройваха, когато четяха списъка с имената на хората, изгорели там. Те познаваха всеки от тях и целия им живот.
— Това е най-лошото нещо, което съм виждал през живота си! — казваше Водопроводчика. — Господи! Мери Джингарола! Почти се бях оженил за Мери Джингарола. — Той хвърли вестника и се обърна. Те бяха прекалено разстроени, за да четат нещо повече освен списъка и първата страница. Никога не свързваха пожара с Бока. После бяха отишли на Острова и затова пропуснаха новината за убийството на Винсънт.
Айрин и Чарли се грижеха за пазаруването, готвенето и чистенето. Филарджи беше настанен в предната спалня. Чарли беше поставил тежък плътен капак на прозореца за престоя им по паркингите, но го оставяше отворен, докато пътуваха, което всъщност правеха почти през цялото време.
Караваната се движеше по определен маршрут между Ривърхед и Монтаук, отиваха до края на Лонг Айланд по пътищата на Южния бряг, чак до Монтаук, и се връщаха през Саг Харбър и взимаха ферибота от Шелтър Айлънд до Грийнпорт, за да обикалят Северния бряг. Избягваха по възможност главните магистрали. Нощем, винаги когато можеха, паркираха в лагерите с фургони на строителите от канализационните системи.
