— Да намерим телефонна кабина в някоя дрогерия, където утре вечер ще чакам да ми се обадиш и да ми кажеш как е минало всичко.
— Да. И все пак, трябва да се уговорим къде ще се срещнем, защото следващата стъпка е да пуснем Филарджи, бедното копеле — Той се обърна и със състрадание погледна към вратата на Филарджи.
— Както и да се развият нещата, ще имам нужда от шевролета. Защо не се договорите с Водопроводчика да бъдете в Брентууд, където е караваната? Да кажем, утре вечер, аз ще ви звънна там.
— Фантастично — отвърна Айрин.
На следващия ден в два следобяд Чарли взе влака от Смифтаун за Ню Йорк.
Дон Корадо плачеше, докато говореше на Чарли за Винсънт. Той се върна към първите дни на семейството в Ню Йорк, когато Винсънт беше малко момче и те живееха на улица „Мълбъри“ в Манхатън.
— Дори тогава той беше сериозно момче — каза дон Корадо. — Имахме толкова неприятности, за да го караме да ходи на училище, защото той искаше да ми помага, за да потръгне работата. Спина, роднините на жена ми в Агридженто, имаха възможност да ми уредят добър кредит, за да мога да внасям сирене и маслини. Започнах да разширявам дейността си в Бруклин. Когато се преместихме изцяло в Бруклин, Винсънт беше дванайсетгодишен. Трябваше да го бия всеки ден, за да посещава училище. Ходеше дотогава, докато не станах толкова зает, че нямах време да го контролирам, само след няколко месеца. По онова време слагах началото на малък лихварски магазин за италианци в Бруклин — мислех си, че като имаме него, бих могъл да започна италианска лотария. Успехът беше колосален, но ми трябваше някой да го управлява, за да мога да разширявам дейността си. Писах на Пиетро Спина в Агридженто, приятелят на приятелите, и той ми изпрати баща ти през 1926 г., когато беше седемнадесетгодишен момък. Той пристигна точно навреме, в средата на периода, когато имаше забрана на алкохола, така че преуспяхме и постигнехме целта си. Твоето семейство има голяма заслуга към моето. Прици и Партана са работили рамо до рамо почти шейсет години. Баща ти е моят най-голям, най-стар и най-скъп приятел. Сега колелото се завърта и ти ще поемеш моята работа, така както баща ти я пое от мен преди много години. Отнеха сина ми и сега ти ще бъдеш син на моето семейство. Сега аз те определям, под клетва в покорство и мълчание, за Бос на най-съкровените дела на семейство Прици. Приемаш ли, сине на моя приятел и син на моето семейство?
— Оказваш ми чест, падрино.
— Ще скрепим с печат това. — Дон Корадо взе остра карфица от ревера на сакото си. Той прободе върха на показалеца си с карфицата и там се появи малка алена капка кръв. Подаде пръста си на Чарли, за да го близне. Ти спечели — каза дон Корадо. Взе ръката на Чарли и бодна неговия пръст. Когато кръвта се появи, той я близна. — Сега сме един ум и едно тяло. Моите врагове са и твои врагове. Моята воля става твоя воля.
На Чарли му прилоша от силата, която току-що се беше вляла в него.
— Ще ти служа вярно, падрино — каза той пресипнало.
— На работа — добави бързо дон Корадо, издухвайки носа си. — Водопроводчика трябва да изчезне. Той трябва да заплати за предателството си към семейството по случая Филарджи, а и знае твърде много за тебе и баща ти. Скоро може да се запие и да се разприказва как е прекарал и двете страни. Освен това, всичко, което е сторил, го е направил само за повече пари, сигурен съм. Така ли е?
— Да.
— Той не защитаваше брака си като тебе. Той не действаше дори и лоялно към теб, неговият sottocapo. Той предаде семейството си само за повече пари. Ако ми беше верен, щеше да се съгласи да се присъедини към теб и жената, за да може след това да те убие. Нека завърши работата с Филарджи и да помисли, че съм му простил. След седмица или две твоите хора да приключат въпроса.
Чарли беше отвратен от себе си. Беше пропуснал първата си възможност, за да докаже, че е истински лидер. Но получи един урок.
— Но това не е толкова важно. Говорим за моя паметник, Чарли. Слушай как трябва да освободиш Филарджи, за да може стъпва по стъпка да се стигне до неговото арестуване, процес, опозоряване, осъждане, фалит на банката и нейното връщане на семейството срещу десет цента за долар.
Старият човек поднесе кутия с мексикански пури към Чарли, като говореше разпалено.
— Застрахователната компания изплати парите и сега те са в Цюрих. Още утре, в което време кажеш, твоят дял — два милиона и половина — ще бъдат прехвърлени на сметката ти.
Чарли сумтеше от вълнението, което присвиваше стомаха му.
