— Всъщност уредиха се само две неща. Получих си своите два и половина милиона допълнителни, а това вече ще те порази — сега аз съм абсолютният Бос на семейство Прици. Аз съм Босът. Сега си осигурихме може би по три милиона на година и толкова много допълнителни приходи, че всеки ден ще ти се струва Великден. Имам на разположение две хиляди и сто бойци. Където и да отида, ще ме уважават. Ставам член на комисията. Ще давам благословия за всяко нещо, което другите ще вършат. И не само това. Ти си съпругата на Боса. Какво ще кажеш за това?
— Страхотно е, Чарли. Поздравявам те.
Почувства се засегнат. Очакваше повече, но трябваше да си спомни, че Айрин беше полякиня, необвързана с никого, така че вероятно не можеше да си представи огромното уважение, което съпровождаше новата му длъжност. В сравнение със сегашното му положение дейността му като заместник-шеф в продължение на единадесет години беше равна на работата на обикновен изпълнител. Тогава той лично трябваше да ръководи capiregimi-те и да се справя с тежките случаи. Сега всичко беше приключено. От сега нататък той въобще нямаше да се занимава с такива въпроси. Никакво участие в работата. Щеше да се ограничи в социалните си контакти с неговите хора и да прекъсне всякакви очебиещи връзки със самите операции. Босовете трябва да бъдат защитени. „По дяволите, — помисли си той. — Водопроводчика трябваше да бъде негов естествен заместник, но сега вече беше отписан.“
— Какво стана с моя дял за участието ми като втори човек? — попита Айрин.
— Е, след като първото нещо, което той спомена, беше, че аз получавам моя дял, това означава, че и твоят е уреден, то се подразбира.
— А какво стана с моите петстотин и четиридесет хиляди, с триста и шейсетте хиляди и с другите, които бяхме поискали? Той спомена ли за тях? Надбавката от моя дял беше най-значителната.
— Айрин, за Бога — точно сега той мислеше за двете големи неща в живота му — погребението на собствения му син и цялата история с Филарджи — толкова значителна, че я нарича паметник на живота си. В такъв момент подобни неща въобще не са му минали през ум.
— Каза ти за твоя дял. Той го е гарантирал.
— Така е. Трябва да „опаковаме“ Филарджи утре сутринта и веднага след това ще се видя с дон Корадо. Искаш ли да го накарам да подпише документ, гарантиращ твоя дял?
— Не. Просто му напомни да ми го изплати. Това е всичко. Честност за честност.
Чарли слезе в мазето да види Филарджи.
— Утре сутринта ще те пусна — съобщи му той.
— Всичко ли свърши? — попита малкият дебеланко.
— Да. Утре сутринта в десет часа ще те сваля на пресечката на Шейсет и първа и Медисън.
— Не мога да повярвам — каза смаяно банкерът. — Всеки ден, когато се събуждам, съм сигурен, че тази жена ще дойде и ще ме убие.
— Роден си в Неапол, нали?
— Да.
— Бедно момче ли беше?
— Да.
— Спомняш ли се camorra79-та?
Филарджи кимна.
— Ние сме по-лоши от тях. Те бяха слаби. Ние сме силни. Ние ги унищожихме в тази страна. Няма място, до което да не можем да стигнем — Чарли се наведе по-близко до Филарджи. — Можеш да се скриеш в бронирана каюта на боен кораб сред океана и ние пак ще те намерим. Разбираш ли? Утре, когато те освободим, полицията ще разговаря с тебе. Само ако споменеш нещо за това, кой те е отвлякъл, ама нещичко, каквото и да било, ще те убием. Където и да се скриеш, ще те намерим. Ако проговориш, ще те убием.
Чарли нави часовника за 5:30 сутринта, оставяйки време да почистят основно къщата, да си приготвят топла закуска и да тръгнат в осем, за да може със сигурност да закара Филарджи в Ню Йорк в десет.
— Какво толкова ще чистим, Чарли — каза Айрин, опитвайки се да се разсъни от звъна на часовника.
— Слушай, ние ще използваме тази къща. Може да пожелаеш да изкараш няколко седмици през лятото.
— Тази седмица тук ми се стори като няколко месеца.
— Тук са живели две абсолютни прасета. Накарах ги да изчистят, но какво разбират те от чистене?
След като минаха стаите с прахосмукачка, оправиха леглата и измиха пода в кухнята и банята. Чарли приготви омлет от три яйца и шунка, препечени филийки и кана с кафе за Филарджи и му ги занесе.
— Тази сутрин тръгваме за Ню Йорк. Това е твоят голям ден.
— Благодаря на Бога — каза Филарджи. — Не мога да повярвам.
— Ще тръгнем след четиридесет минути. Виж, ако можеш да пооправиш тук, след като закусиш. Нали? Ще ти бъда задължен.
Айрин изми техните чинии и ги прибра, когато той се качи горе.
— Как ще го качиш в колата? — попита тя.
— Ще му завържа очите и ще му запуша ушите долу, после ще легне на дюшека отзад в пикапа и ще го закарам до Лонг Айлънд. Когато стигнем там, ще махнем превръзките и ще го преместим отпред в кабината, докато пътуваме за Ню Йорк. Ти ще се обадиш на баща ми от Лонг Айлънд и ще му кажеш, че ще освободя Филарджи след петнайсетина минути, за да може той да прати хората на ФБР в хотела му. После ще вземеш метрото към къщи и ще се видим там към дванайсет и петнайсет.
— Добре.
— Лошо му се пише на малкия приятел. Трябваше да приеме предложението на дон Корадо.
