— Сега е твърде късно — отвърна Айрин.
— Филарджи е свидетел — рече Чарли. — Ти си го изплашила, така че нека да остане изплашен. Погледни го свирепо, когато слезеш. Като запомни лицето ти, ще мълчи през следващите двайсет и пет години.
Филарджи се сепна, когато Чарли отвори вратата на мазето и Айрин влезе, като му се „усмихна“ с усмивката на телевизионен артист в ролята на убиец.
Чарли накара Филарджи да седне на единствения стол, постави памучни тампони върху очите му и тапи в ушите му и докато Айрин ги придържаше, той ги прикрепи с бинт около главата му. Завърза ръцете зад гърба му, после го вдигна като чувал и носейки го на рамото си, се качи по стълбите в кухнята и излезе през задната врата към шевролета. Айрин отвори вратите на пикапа и Чарли положи Филарджи вътре на пода, докато Айрин заключваше къщата.
Те се качиха отпред и поеха по страничното шосе към града.
Десет-дванайсет минути пътуваха мълчаливо. После Айрин проговори:
— Чарли, какво ще направиш за парите, които Прици ми дължат?
— Ами, ще ги взема. Ще им кажа, че си ги искаме.
— Представи си ако кажат, че тая няма да я бъде.
— Господи, Не знам.
— Чарли, ние имахме Филарджи. Те имаха нужда да си го върнат. Анджело каза, че това са седемдесет милиона, а вероятно са сто милиона, защото ще си върнат цяла банка. Една банка, Чарли. Може би осемнадесетата най-голяма банка в страната. Така че ти би могъл да им поискаш всичко, и те би трябвало да се съгласят, защото ние държахме Филарджи. Той все още е в ръцете ни. Но те ми дължат петстотин и четиридесет хиляди плюс сто и петдесет хиляди за Филарджи, плюс първите триста и шейсет хиляди. Имаше също така уговорка с дон Корадо и Винсънт, че ще ми платят петдесет хиляди, които Винсънт трябваше да ми даде, за да те убия. Това прави милион и сто хиляди, Чарли. Те ми дължат милион и сто хиляди, много повече пари, отколкото съм взимала наведнъж през целия си живот. Те ти казват, че ще ти платят два милиона и половина за твоето участие, но ти още не си видял парите. Не знаеш дали въобще някога ще ги преведат в Швейцария. Тогава защо им връщаме Филарджи? За някакви си пари, които те може би имат в тяхната банка в Швейцария или където ги крият? А ти, какво ще получиш за Филарджи? Ти получаваш поста Бос на семейство Прици. След като Винсънт беше убит, те трябваше и без друго да ти го дадат, за да вървят работите им, защото нямат друг, който би могъл да работи за тях така успешно.
— Айрин, за Бога, това място на Бос струва може би три милиона годишно за нас.
— Чарли, кой друг ще го направи, освен теб? Ти ще го правиш за тях и това е цената за тази работа. Не те, а ти им правиш услуга. Но все още ние имаме Филарджи и те ни дължат два милиона и петстотин и шейсет хиляди. Те ни дължат това. Те приеха твоето писмо и определено казаха, че си струва да платят толкова, за да си върнат Филарджи. А къде са парите, Чарли?
— Слушай, Айрин — извика Чарли отчаяно, — Прици не са казали, че няма да ни платят, което ни дължат. Всъщност дон Корадо каза, че е абсолютно сигурно, че ще ни платят. Бях там. Той ми го каза.
— Това са куп сицилиански глупости, Чарли — отговори разпалено Айрин. — Чул ли си някога за сделка, в която глупакът да се отказва от своя дял, защото някакъв сицилианец му казал, че един ден ще му платят това, което му дължат.
— Айрин, през целия си живот съм чакал да стана Бос на най-голямото семейство. Говоря за най-голямото семейство в страната, което я управлява така, както я управляват Сенатът или Дженеръл Мотърс, или Александър Хейг младши. Мислиш ли, че ще захвърля всичко това заради половината от три милиона и шестстотин хиляди? Десет години като Бос и ние ще имаме трийсет милиона долара в Цюрих. Двадесет години и ще имаме шестдесет милиона. Не можем да изпуснем това. Ще се откажем от една малка сума и ще получим петнадесет пъти повече. Ще им дадем Филарджи и те сами ще хукнат да ни дават това, което поискаме. За Бога, Айрин.
— И така, аз не смятам, че те ще ни изплатят три милиона и шестстотин хиляди. Първо ще си изядат децата.
— С първото като че ли мога да се съглася, каза Чарли — но да си изядат децата — никога.
— И така, добре. Да забравим двата милиона и петстотинте хиляди от застраховката. Добре. Ще забравя дори останалата част от договора с Винсънт. Слушай, дори бих искала да им отстъпя парите, които ми дължат за втори човек, просто за да им го върна. Но има едно нещо, от което няма да се откажа. Трябва да си получа петстотин и четиридесетте хиляди. Това абсолютно трябва да ми платят — петстотин и четиридесет хиляди.
Те пътуваха петнайсет минути в мълчание и после Айрин проговори отново:
