За честта на Прици полностью

Твърде много беше заложила на Чарли. Беше тласнала щастието си до ръба на пропастта. А и тази глупава любовна история? По-добре ли беше да пере сенниците в онази бруклинска дупка, вместо да си докарва един добър стабилен доход от петстотин хиляди годишно и да живее, където е най-хубавият климат на света? Считаше спагетите за горещ буламач, но се беше „отдала“ на тях заради любовта — любов! Спагети на всяко ядене, освен на закуска. Маркси не я задържаше заради любовта. Маркси беше сводник, но бе безопасен. Той й беше добра компания и сега те можеха да бъдат на плажа в Испания със седемстотин и двайсетте хиляди долара плюс другите, които имаше в банката, с нови лица и документи, живеейки така, както трябва да живеят хората, без фъшкиите от любов, което й струваше над един милион в брой — най-голямата дистанция, която някога беше успяла да постигне между себе си и баща си. Можеше да ги получи както и останалите, които имаше, и да бъде някъде на половин свят разстояние от тези гадни сицилианци и Чарли Партана, който можеше да я обере като че ли беше бензиностанция. Чарли си го биваше в любовта, но Чарли й струваше повече пари от всички, които някога беше срещала през живота си.

Корадо Прици и Анджело Партана седнаха да закусват в 8:00 часа. Дон Корадо закуси, както винаги, с една чашка зехтин. Анджело изяде една купа със stracciatells alla Notale Rusconi81. Рускони, известният от тринайсети век готвач от Милано, беше домашният идол на Партана. Дон Корадо го изненада, като започна да говори по работа преди да е свършила закуската.

— Филарджи ще бъде в затвора още преди обяд — заяви той. — Сега автоматично всичко ще тръгне по пътя си, докато банката отново стане моя. Ще спечелим добре от него. А сега трябва да се върнем към обичайната всекидневна работа, да дадем на полицията това, което иска.

— Не виждам как ще го направим, Корадо — отвърна Анджело. — Полицията иска да им предадем втория човек по случая Филарджи. Ако направим това, вторият човек ще изпее всичко. Ще бъдем замесени и това може да бъде краят на фамилията.

— Премислил съм го, Анджело. Намерил съм изход. Искам да кажеш на полицията, че сме научили за някой, който в срок от двадесет и четири часа, а може и по-рано, да ми предаде лицето, убило жената. След това извикай Чарли и му кажи, че искаме да се срещнем с него тук.

— Какъв е планът ти?

— Слушай, Анджело. Ето какво ще направим, за да заработим както преди.

Анджело извика лейтенант Хенли в 10:30 същата сутрин.

— Как е Мистър Финли? — попита Анджело.

— Не му е толкова лесно, колкото иска да покаже — отговори Хенли. — Казва, че през цялото време е бил със завързани очи и запушени уши, че не знае къде и колко време са го държали. Повтаря едно и също.

— Е — рече Анджело, — имам една възможност за вашите хора. Рано тази сутрин получихме анонимно съобщение, че убиецът на Калхейн ще бъде предаден през следващите четиридесет и осем часа, а може и по-рано.

— Надеждно ли е съобщението?

— Не знам. Беше анонимно, но мога да ти кажа само, че човекът, който го е получил и ми го предаде, е добре осведомен източник, както обикновено се казва във вестниците.

— Как ще действаме?

— Ще поискам от моя източник да накара неговия човек да ми се обади, когато убиецът може да бъде предаден. След това ще ти съобщя, независимо кое време е, за да се обадиш в детективското бюро и да го приберете, а Робърт Финли — да го идентифицира.

— Финли твърди, че е бил със завързани очи. Как може да го идентифицира?

— Когато са го хванали в стаята му, не е бил с вързани очи. Нападателят трябва да се е втурнал вътре, застрелял е бодигарда и е извел Финли точно когато мисис Калхейн е излизала от асансьора. Финли трябва да е видял нападателя.

— Ще чакам на телефона.

— Дейви. Имам малък подарък за теб.

— Какъв подарък?

— Заложи на младо-турците срещу пиратите. Те ще спечелят точно единадесет точки. Заложи всичко.

— Къде може да се залага в този град?

— Ще ти дам един номер в Джърси.

След като Чарли видя как Филарджи пресече Медисън авеню и тръгна по улицата към хотела си, той се включи с шевролета в потока от коли и тръгна на север до Шейсет и втора, после зави, за да пресече града към Йист ривър драйв, надолу по Бруклинския мост до Пералнята в хотел „Свети Габионе“. Айрин беше права по своему. Тя не можеше да предвижда големите неща, но дори и да грешеше, правото беше на нейна страна. Прици се бяха съгласили за това, което щеше да им струва връщането на Филарджи. Трябваше да го изпълнят. Щяха да си получат банката практически срещу нищо, ето защо трябваше да разберат, че след като бяха поели някои разходи, за да си върнат банката, налагаше се да ги направят.

Той щеше да изложи всичко това на Поп, който е бил в течение на обещанията. След това двамата щяха да се обадят на дон Корадо и да се срещнат с него, за да уредят всичко. Той се гордееше с Айрин. Трябваше голям кураж, за да реагираш така. Имаше страхотна жена и го знаеше. Поп също го знаеше. Беше време да го каже и на дон Корадо.