Поп гледаше през прозореца, когато Чарли влезе в стаята му. Той се завъртя със стола, като чу вратата да се отваря.
— Здравей, Чарли — рече той. — Готов ли си да поемеш работата?
— Да — отвърна Чарли. — Почти бях забравил.
— Кой ще ти бъде заместник?
— Ти си съветникът, какво мислиш?
— Изборът е твой, Чарли. После ще ти кажа дали съм съгласен. Сега ти трябва да взимаш решенията.
— Ще издигна Сал Прици.
— Хубаво.
— Поп, трябва да говоря с тебе.
— Какво има? — попита Поп.
— Татко, това е просто нещо. Айрин иска парите, както се съгласи дон Корадо, когато получи писмото ми и Филарджи беше при мен.
— Парите ли си иска?
— Тя иска това, което й се полага. Дори разбира, че няма шанс за парите от застраховката на Филарджи, въпреки че семейството се съгласи да й ги плати. Желае да забрави останалата част от договора с Винсънт и ако трябва — парите за участието й в случая Филарджи. Но си иска петстотин и четиридесетте хиляди. Трябва да ги получи днес до пет часа.
— Петстотин и четиридесет хиляди ли?
— Парите, които върна на дон Корадо.
— Но триста и шестдесет хиляди от тях са пари на Прици.
— Бяха, но ние имахме Филарджи. Дон Корадо искаше Филарджи и това беше част от цената.
— Чарли, къде си?
— Какво искаш да кажеш?
— Дон Корадо те прави Бос. Има ли нещо по-голямо от това? То ще ти донесе около десет, петнадесет пъти повече, отколкото случая с Филарджи, а и тя е твоя съпруга?
— Татко, знам, но Айрин си иска своя пай. Тя вижда мястото на Винсънт като полагащо ми се, но както и да е, не може да си представи какво носи мястото на Винсънт. Но дори и да знаеше, няма да повярва, защото Прици и всички други в живота й винаги са я мамили.
— Няма начин да й платим, Чарли.
— Татко, моля те, погледни с очите на Айрин. Когато тя иска да й дадем парите, тя прехвърля целия си труден живот. Тя е била по-добра от тези, които са й казвали какво да върши. А какво са й казвали те? Че тя е нищо, а тя е знаела повече. Знаела е, че и тя струва толкова колкото и те. Започнала е от Чикаго. Натоварили са я с много работа, скъсвайки й задника да се занимава с дребни поръчки, за да може да дели това, което сама е изкарала. Работила е в тинята, заразите и вонята, за да изкарат от нея петдесетте си процента, и тя се махнала. Взела учебници по счетоводство от скапаната библиотека, за да се научи да се оправя със сметките, после се върнала в Чикаго и станала секретарка на шефа на джебчийска банда. Плащали й почти нищо, но се е научила как да говори, как да се облича и им казвала много неща, докато разбрали, че е умна и на нея може да се разчита. Направили я куриер на три семейства. И докато летяла непрекъснато със самолети, чела много за данъците върху доходите. Айрин винаги е била подготвена, но никой никога не я е оценявал достатъчно. И така, тя навлязла в тези среди. Станала наемен убиец. Останалото знаем, но те никога не са я допускали в играта. Продължавали да й плащат нищо в сравнение с изгодата от нейната работа. А сега, сега има пръст във всяко начинание на Прици. Нейна е заслугата за отвличането на Филарджи от хотела, а не моя. С бързите си решения тя се справяше и ние успявахме. Отвлякохме Филарджи и това ще донесе на Прици седемдесет милиона долара. Върна им парите от Лас Вегас — те получиха два пъти парите си — веднъж от нея и веднъж от застрахователните компании, а дон Корадо въпреки всичко й наложи глоба от петдесет процента за това, че тя им удвои парите. Какво, по дяволите, е това, Поп? Непрекъснато говорим за чест и затова трябва да платим на Айрин всеки цент, който сме обещали да й дадем.
— Няма начин да й платим, Чарли.
— Добре, татко, с цялото ми уважение към теб, трябва да чуя това от дон Корадо.
Анджело вдигна телефона, който беше на бюрото му, и набра един номер.
— Амалия — рече той. — Анджело е. Чарли и аз трябва да видим дон Корадо днес.
— Единственият начин е да дойдете за обяд — отговори тя.
Чарли и баща му чакаха Амалия да се обади, защото дон Корадо се беше поуспал и обядът започна едва в два и тридесет, а свърши в пет без петнадесет. Чарли беше почти обезумял, мислейки си за ултиматума на Айрин — че трябва да си получи парите до пет или ще го напусне. Накрая двамата възрастни мъже седнаха в столовете Морис, а Чарли — срещу тях на един стол с висока облегалка.
— Кажи ми какво мислиш — рече дон Корадо, — а след това аз ще ти кажа.
— Падрино — започна Чарли, — предадохме ти Филарджи на пълно доверие. Беше вече договорено, че ако се съглася да ти върна Филарджи, жена ми ще получи хонорара си за втори човек и петстотин и четиридесетте хиляди. С уважение към теб, от нейно име моля за тези пари сега.
Дон Корадо и Анджело Партана го гледаха тъжно.
— Казвам, че ще забравим останалите пари. Това са много пари. Но петстотин и четиридесетте хиляди тя трябва да си получи обратно. Ти беше одобрил и тя трябва да си ги получи.
— Чарли — каза меко дон Корадо, — има много сериозна причина за това, че не сме й платили. Великият съвет е решил снощи, че трябва да предадем втория човек на ченгетата.
Чарли погледна ужасено дон Корадо, после Анджело Партана.
