Той се насилваше да си внушава, че е напълно възможно през цялото време тя да се е преструвала на луда по него, както тя казваше, само и само, за да не я убие. Това, че се ожени за нея и всичките тези прегръдки и целувки, готвене и пране на сенника и миене на пода, вероятно беше прах в очите. Беше го убедила, че е луда по него — но как е могла да вземе петдесетте хиляди от Винсънт, за да го пречука, ако наистина е имала такива чувства?
Беше взела участие в случая с Филарджи и това я довърши. Той се мъчеше да прехвърли отново всичко. Тя хвърли бебето към бодигарда точно когато се отвори вратата на асансьора. Бодигардът посегна към оръжието, вместо към бебето. Айрин трябваше да сграбчи жената, натиснала погрешно етажа и да я задържи като щит пред себе си, за да накара бодигарда да свали оръжието или да даде възможност на Чарли да изскочи и да го удари. А може би не е могла? Тя беше застреляла първо бодигарда, защото може би той я беше предизвикал. Айрин имаше здрави нерви. Тя вършеше всичко, както трябва. Но защо трябваше да убива тъпата курва, застанала на погрешния етаж. Тя не беше насочила оръжие срещу Айрин. Просто стоеше там с невинния израз на шокиран страничен наблюдател, а Айрин й видя сметката и натопи всички в тази мръсотия.
А каква жена беше само! Чиста във всяко отношение и страхотна домакиня. Понякога чувстваше, че тя не можеше да понася сицилианска храна, но умееше да я приготвя, като че ли бе учила при семейство Спина в Агридженто. Беше истинска жена. Никога не се оплакваше. Мразеше Бруклин, мразеше сицилианците, мразеше климата, но никога не се оплакваше.
Нямаше смисъл да мисли за всичко това, помисли си той. Много, много отдавна беше научил, че споразумението да убиеш някого, е просто бизнес. Беше израснал с Густо Бустарела. Те бяха приети в братството в един и същи ден. Харесваха едни и същи курви. Още когато бяха петнайсетгодишни хлапаци, бащата на Густо беше прекарал с тях най-малкото петдесет часа, за да им показва как се използва нож. Освен това, Густо беше необикновено забавен човек. Смееше се по милион различни начини. Беше най-добрият приятел, който Чарли някога беше имал, освен Поп, но когато Винсънт му каза, че трябва да оправи Густо — край! Той го извърши. Дори използва нож в името на старите времена. Какъв смисъл имаше да мисли за неща, които нямаха нищо общо с работата. Всеки трябваше да умре някога.
Сега се налагаше да убие Айрин. Когато беше влязъл в къщата на дон Корадо, той все още я обичаше, но когато излезе оттам, тяхната любов се бе случила с други двама души, много отдавна и в друга страна. Поп го беше казал. Семейството беше неговият живот.
Той пътуваше към брега, мислейки как най-лесно да се справи с нея. Нямаше да е леко, но ако сам не си създадеше трудности и тя няма да му се опре особено. Ако беше тръгнала в пет часа, а тя беше точно такъв тип жена, не са й били необходими повече от четиридесет минути да стигне до летището, ако движението не е било задръстено. Можела е да хване самолета в шест за Лос Анджелийс и щеше да стигне там в девет и половина, да отиде у дома си към десет и половина, което беше седем и половина местно време. Така че той можеше да й се обади в единадесет нюйоркско време.
Прибра се към пет и половина и взе душ. След това отиде до нишата, където държеше на пода една кутия, и извади от нея дългия нож с баданьор, който беше взел от Маркси Хелър. Избра лек кожен калъф, пъхна ножа и го прикрепи към вътрешната страна на прасеца си. След това обу долнището на пижама и се огледа в голямото огледало в гардероба. Нищо не се виждаше под широките панталони на пижамата. Ето това щеше да използува. Ще си сложи един 48-калибров Магнум в кобура на рамото, после, като дойде време да си легнат, бавно ще свали кобура, за да може тя да види какво прави, ще го закачи на някой стол, далече от леглото, и ще си легнат. Ще чака удобен момент, за да я прободе с ножа. Искаше да го направи най-безболезнено и бързо. Дори без тя да разбере.
Приготви си хамбургер. Изпи две чаши червено вино, докато ядеше пред телевизора и видеото. Непрекъснато пускаше касетата със записа на Айрин. Когато двете минути и четиридесетте и двете секунди свършваха, той натискаше бутона на дистанционното и я пренавиваше, за да я пусне отново, като дъвчеше хамбургера и пиеше вино „Кианти“.
Записът беше кратък, както и неговият живот с Айрин — толкова различни случки бяха включени във филма. Сега можеше да разбере и Паули, и баща си, и оператора за това, че не си бяха загубили ума, както той, от външността на Айрин. Тя несъмнено беше хубава жена. Но по десетобалната система не можеше да й даде 12 точки, както беше направил, когато беше заснет филмът. Сега би й дал седем.
