Фамилията и той бяха едно и също нещо, откакто Сицилия бе започнала да откърмва хора. Те бяха неговата храна. Те бяха завинаги с него. Това бяха стотици хиляди — повечето от тях духове, а някои от тях живи. Сега всички те се бяха вторачили в него, чакайки да научат какво ще направи. Той не можеше да го направи. Те не можеха да очакват той да го направи. Би ли могъл той да бъде палачът — да я измами и да вземе живота й, както беше постъпил баща й, както бяха постъпили мошениците? Той щеше да е последният от тях, който би сложил примката на шията й. Но последният. Тя никога вече нямаше да започне отново, както винаги го беше правила. Той щеше да сломи смелостта й. И само за няколко секунди преди да го направи, щеше да види всичко това в очите й, защото въпреки всичко тя му вярваше и знаеше, че той я обича. Искаше му се да потъне.
— Ще ви я дам — обеща им Чарли.
— Това е бизнесът, Чарли — рече баща му. — Да, това е само бизнес.
— Е, не можем да се оправим без онези пари — каза Чарли. — Тя залага всичко на тях.
— Тогава ще й занесеш парите — отвърна дон Корадо. — Те са в същия малък куфар. Под леглото ми е. Донеси го, Чарли.
Чарли прекоси стаята и клекна на ръце и колене до голямото легло. Издърпа пътническото куфарче и го занесе на дон Корадо.
— Отвори го, синко.
Чарли отвори заключалките и вдигна капака. Вътре в него бяха плътно наредени пачки от по хиляда долара.
— Това се петстотин и четиридесет хиляди долара — каза дон Корадо. — Ако е това, което иска, покажи й го.
— Къде ще го направиш? — попита Поп.
— Тя е заминала за Калифорния. — Той не можеше да ги погледне и затова продължаваше да гледа парите. — Предупреди, че ако не й върна парите вкъщи до пет часа, ще замине за Калифорния.
— Добре — каза дон Корадо накрая. — След като свършиш работата, остави я в колата под наем на летището, след това се обади на Анджело и му обясни къде е. Той ще се обади на ченгетата в Ню Йорк, а те на тези в Лос Анджелийз. После могат да я снимат и да покажат снимките на Филарджи и той може да им каже, че това е убиецът на жената, която натисна грешния бутон, и нещата ще се успокоят. Ще можем отново да се върнем към работата си.
Когато слезе по стълбите в къщата на Сестеро, оставяйки непреклонната жестокост на баща си и дон Корадо два етажа по-горе, Чарли чувстваше тялото и мозъка си като внезапно замразени. Беше прекарал целия си живот с двамата възрастни мъже изпълнявайки непочтените им и брутални заповеди като нещо нормално в работата си. Въпреки че отново и отново прехвърляше в главата си това, което току-що му бяха наредили да направи, той не можеше да намести разпилените части така, че да могат да се съберат в едно познато цяло. Току-що му бяха възложили да убие жена си, като че ли това беше нещо нормално, което се вършеше всеки ден в братството. Сега като Бос на фамилията Прици първата задача, която му бяха поставили, бе да убие собствената си съпруга. Чарли бе отрасъл с убеждението, че независимо колко порочни можеха да бъдат нещата в бизнеса, жените бяха държани в безопасност. Това беше основен закон на честта като цяло. Независимо какво правиш за пари, никога не убивай жени — и още поточно — собствената си съпруга.
Той разбираше всичко това, но не можеше да го проумее. Разсъждавайки, си спомни за седемдесетте милиона долара и че дон Корадо не си мръдна пръста, за да отмъсти за убийството на сина си от бандата сводници, защото ако започне война, тя може да попречи на седемдесетте милиона да потекат към него. Тази мисъл успокои Чарли, докато отиваше от къщата към шевролета. Когато Бока убиха сина му, дон Корадо трябваше да остави настрана размишленията за честта, Анджело трябваше да наблюдава агонията на собствения си син заради страшното убийство, което трябваше да извърши. Водачите трябваше да жертват себе си на първо място, за да проправят пътя на онези, които ги следваха. Чарли беше лидер. Независимо как възприемаше всичко това, семейството беше неговият живот. Чувството му към неговата съпруга беше огромно, но то стоеше някакси настрана.
Айрин беше нещо различно, много по-бледо, по-незначително в сравнение със значението, което семейството имаше за него. Сега той беше Босът на семейството. Той трябваше да даде пример, който щеше да се помни дотогава, докато съществуваше фамилията. Смътно схващаше, че беше правилно да жертва жената, която обичаше, за да може семейството да продължи да съществува и да пази честта им, което беше и негова същност.
Изведнъж осъзна, че Айрин беше толкова далече от всичко това, че не му оставаше нищо друго, освен да я убие. Не беше изцяло нейна вината, че беше задигнала от Прици седемстотин и двадесет хиляди долара. Тя беше полякиня и какво можеше да знае за истинските правила? Айрин обаче сгреши, като върна половината от парите и се беше престорила на невинна, за да задържи другата половина. Какво очакваше тя — че Прици ще се примирят със загубата на толкова пари?
