През летните месеци Мойя се излагаше още по-брутално, като си правеше слънчеви бани гола-голеничка, полегнала на шезлонг, нагласен така, че да се вижда идеално от прозореца на кабинета ми. Не мога да не призная, че гледката беше повече от прилична.
Когато започнахме да се срещаме, тя ми пишеше послания на големи листове хартия и ги лепваше на страничния си прозорец, за да мога да ги видя — нещо като стенвестник с любовни писма. По онова време това много ме вълнуваше. Струваше ми се много мило. Съумяхме да продължим отношенията си, дори докато работехме в чужбина, по-точно в Ню Йорк, където тя играеше в бродуейската постановка на „Соларанд“. Там обаче историята свърши със страшно фиаско, когато уволниха Мойя от трупата и тя насмалко да ме хване в крачка с малката сладуранка, която зае мястото й в спектакъла. Тогава Мойя спретна такава сцена, та човек можеше да се закълне, че
Към края нещата зациклиха окончателно и аз отново преобзаведох кабинета, като подредих мебелите така, че бюрото ми да не гледа към прозорците. Мойя не остана никак доволна. Аз обаче трябваше да се съобразя и с жена си, а не исках Алис да страда излишно.
В самото начало пишех на пишеща машина, но Алис често отбелязваше, че чува твърде малко „тракане“ от кабинета ми, така че в първия момент, в който компютрите започнаха да се продават свободно, си взех, а днешният ми модел е буквално произведение на изкуството, който ми позволява да работя тихо и в пълна тайна. Разбира се, днес Интернет прелива от интересни теми, които отвличат вниманието, и човек може да изгуби дни в разглеждане на различни любопитни неща като викторианска порнография например или титанови дрелки за бормашина, ако това го влече. Съществуват и социалните мрежи, Фейсбук, Туитър, които сигурно са чума за другите писатели, но мен ме устройваха идеално, тъй като имах твърде много свободно време.
Както и да е, докато пишех книжките от поредицата „Принцът на Соларанд“, Интернет в днешния му вид още не съществуваше и имаше значително по-малко забавления, с които да запълвам дните. Веднага след закуска, някъде към девет и половина сутринта изчезвах в кабинета и заключвах вратата зад гърба си. Тишина, спокойствие и самота. Грабвах „Айриш Таймс“ и започвах с по-лесната кръстословица, после преминавах към по-трудната. След това изчитах новините, поглъщах „Айриш Таймс“, „Гардиън“ и „Телеграф“ от кора до кора. Поддържах се отлично информиран за политическите машинации както вляво, така и вдясно, което ми даваше отлична обща картина на събитията и осведоменост на истински експерт. (Опасявам се обаче, че въпреки цялата информация, с която разполагах, не успях да предвидя финансовата криза. Изгубих минимум сто хиляди евро в лоши инвестиции — проклетият ми счетоводител и неговите съвети! — и съм сигурен, че имотите в България принципно нищо не струват, но когато инвестирах, рискът беше минимален).
Излизах от кабинета към единайсет преди обяд за чай и бисквити, както и да послушам за половин час политическото предаване по радиото. След това се връщах в кабинета и се заемах с кореспонденцията си. Най-често бяха молби за интервюта, покани за литературни четения и фестивали, писма от докторанти, използващи произведенията ми за основа на дисертациите си:
Скъпи господин Дакс,
Откривам в текстовете Ви множество доказателства, че приказките за деца, които пишете, представляват далечна алегория на нацистките преследвания на евреите преди и по време на Втората световна война, и бих желал да питам дали не бихте ми отделили време за един разговор…
Аз и творчеството ми досега сме били предмет на не по-малко от осемнайсет академични дисертации и няколко статии, занимаващи се с аналитично деконструиране на текстовете ми. Стараех се съзнателно да не помагам с нищо на тези студенти и докторанти, макар те пък да полагаха максимални усилия да открият най-разнообразни скрити послания и значения в произведенията ми.
Веднъж Алис ми предложи да си наема секретарка. „Нямаш време да се занимаваш с всички тези писма!“, рече тя.
След обяд четях час-два, най-вече класика, макар в последно време силно да се интересувах от Стария завет и Библията. Постепенно бях събрал сериозна библиотека. Веднъж чух Алис да казва на Мойя: „Не знам кога намира време да чете всички тези книги!“ Кога ли наистина?
В един период на скука инсталирах фитнес уреди в кабинета и се поддържах във форма. „Такова правилно решение!“, казваше Алис. „Трябва да си имаш някакво занимание през деня, което да те отвлича от работата!“