Постепенно ме осени мисълта, че приказките могат да бъдат моето спасение. Ако мосю и Жан-Люк не бяха загинали, ако аз някак си бях станал част от тяхното семейство, нима и приказките нямаше също да станат мои? Старецът се доверяваше единствено на мен да ги преписвам. Защо? Защо беше избрал чуждо ирландско момче, което изобщо не познаваше? Защо не някой местен учител например? Защо мосю избра мен? След като Жан-Люк не беше вече между живите, за да се възползва от приказките, защо да не се възползвам аз? В отчаяните си опити да оправдая плагиатството си, си повтарях, че пожарът е бил просто малка, случайно излязла от контрол измама, а след като окончателно взех решението, вече стана много по-лесно. Трябваше само да ги пренапиша на английски, да променя подробностите, по които можеха да бъдат разпознати, и за всеки случай да ги публикувам под псевдоним. Ако успеех да отпечатам няколко хиляди копия тук, в Ирландия, това може да подсигури бъдещето ми.
Първият издател, при когото отидох, прояви интерес и този интерес ми позволи да ангажирам агент, който на бърза ръка сключи доста изгодна сделка, основана на презумпцията, че лесно мога да осигуря поне още десет книжки като продължение на първата. От аванса незабавно си купих приличен ленен костюм и спортна кола на изплащане.
Месец по-късно, на промоция на друг автор, когото агентът ми също представляваше, срещнах Алис, моята илюстраторка. Когато видях първите й скици на принц Слънчевко, не можах да повярвам на очите си. Без никакви предварителни насоки тя беше уловила съвършено същността на едно малко френско момче, мъртво от девет години.
Поканих Алис да дойде с мен и малката ни компания на почивка на остров Парос. Планирах прецизно съблазняването й и то се оказа удивително лесно. Допълнително го улесни смешникът Барни, който не просто пусна приятелката си в чужбина с мен, но и се уговори с майка й междувременно да ходи да помага в грижите за Юджийн. Но дори да не го беше направил, това нямаше да има значение. Алис беше вече готова да ме обикне, защото — както по-късно ми призна — благоговеела пред творчеството ми.
Когато първата приказка излезе от печат, вече искрено вярвах, че аз съм я написал. Авансът беше много голям и аз веднага си въобразих, че щом съм успял, щом имам с какво да се гордея, баща ми може да промени отношението си към мен, затова го поканих на премиерата на книгата. Той не дойде. След това никога повече не правих опити за контакт с него.
С Алис се оженихме и заживяхме сравнително щастливо. Тя също беше щастлива, поне така предполагам, най-малкото след като прие идеята, че ще остане бездетна, и свикна с мисълта, че малоумният ще живее в специализирано заведение; понякога извънбрачните ми забежки я разстройваха — най-често когато не полагах достатъчно усилия да ги крия, а това обикновено ставаше, когато ме беше подразнила с нещо. Най-мрачната си тайна обаче пазех ревниво и я държах заключена в дървената кутия.
Стана така обаче, че моята мекушава и кротка жена се оказа значително по-лукава и хитра, отколкото предполагах. Преди три месеца тя се върна от малкото си кулинарно пътуване без Мойя. Мойя най-сетне беше събрала кураж да напусне съпруга си заради някакъв французин, когото срещнала в кулинарната академия. Отдавна бях стигнал до извода, че Мойя е страшна досада и може само да създава проблеми, така че бях в процес на пълно скъсване с нея, но Бог ми е свидетел, че тя от намеци не разбира. Сега, когато Мойя беше напуснала Кон заради друг мъж, но не заради мен, чувствах единствено облекчение, макар — признавам — самолюбието ми да беше донякъде засегнато.
Забелязах, че след завръщането си Алис е необичайно мълчалива, а ранното обаждане на Мойя отпреди няколко дни вече ме беше поставило нащрек. Дали Мойя, нямайки вече какво да губи, от чиста злоба не беше разказала на Алис за връзката ни? Когато се е случвало Алис да ме хване в изневяра преди, обикновено следваха дни на сълзи и ледено мълчание, укори, гневно тръшкане на врати и оттегляне в стаята за гости за месец, докато най-сетне обещаех да зарежа мадамата и повече да не правя така. Знаех обаче, че изневяра с Мойя би наранила жена ми много по-дълбоко. Алис винаги е смятала Мойя за приятелка, а и отношенията ни продължаваха с години, а не както обикновено по месец-два. Но когато повдигнах въпроса пред нея, Алис само отбеляза, че Кон сигурно е съсипан и че се надява Мойя да е намерила щастието, но настроението й си остана все така особено. Изведнъж се беше изпълнила с някаква странна самоувереност, която не ми хареса. Реших, че сигурно знае за аферата ми с Мойя, но се радва, че Мойя вече не е на хоризонта. Разсъдих, че или отсъствието на Мойя кара Алис да се чувства по-уверена, или най-сетне се е оказала на морално по-висока позиция от приятелката си. Ужасно грешах.
Четири дни след завръщането си, през една студена ноемврийска вечер, Алис сготви прекрасна вечеря и не продума и думичка чак до малиновото руло.
— Тази рецепта от кулинарната академия ли я научи? — попитах в опит да се държа безгрижно.